Решение № 14550 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2010 г.

Решение № 14550 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Видин срещу решение № 27/22.02.2010 г. по адм. дело № 13/2010 г. на Административен съд - Видин. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се същото да бъде отменено със законните последици от това. Ответникът по делото - Владимир Емил Савов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: С обжалваното решение Административен съд-Видин отменя решение изх. № 92-00-737/03.12.2009 г. на кмета на община Видин, с което е отказан достъп до обществена информация на Владимир Емил Савов по заявление с вх. № 3-02-32-40/26.05.2009 г. Административният акт е мотивиран с наличие на основанието по чл. 31, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) - неполучаване на съгласие от третото лице и по чл. 17, ал. 2 от закона, забраняващ предоставянето на информация, която е търговска тайна с оглед защитата на правилата на конкуренцията между търговците. Съдът приема, че административният орган неоснователно се позовава на възможно засягане на правата на трети лица, както и на търговска тайна и възникване на нелоялна конкуренция с разкриването на информация за финансови задължения на общината към търговци. В тази хипотеза, административният орган следва да изиска съгласието на засегнатите лица и едва след това да се произнесе по искането, а не да постанови отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. На следващо място след като излага съображения за характера на исканата информация от кмета на община Видин, според критериите, посочени в чл. 9 и следв. от ЗДОИ решаващият съд приема, че няма законова пречка да бъде предоставен частично достъп до финансовите задължения на община Видин, тъй като тази информация следва да бъде част от съдържанието на одитния доклад на общината за съответната година. Решението е правилно, липсват твърдените в касационната жалба отменителни основания. Съответен на материалния закон и на доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че кметът на община Видин постановява незаконосъобразен отказ да предостави информация за финансовите задължения на община Видин към търговски дружества, неправителствени организации и физически лица, като се позовава на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ във връзка с чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. По делото е безспорно, че административният орган не изпълнява предвидената в специалния закон процедура и само на това основание постановеният отказ е незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд. Неоснователно е позоваването от страна на касатора и на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ и на понятието търговска тайна и на възможността за възникване на нелоялна конкуренция поради разкриване на информация относно процесните финансови взаимоотношения. Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет (чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). А дейността по разходването на бюджетни средства, управлението, контрола и изпълнението на утвърдения бюджет има публичноправен характер. В този смисъл правилен е изводът на административния съд, че финансовите задължения на общината към 2009 г. в своята съвкупност представляват обществена информация, която следва да бъде предоставена. С оглед горното и тъй като при постановяване на решението си съдът обсъжда всички факти от значение за спорното право и прилага правилно материалния закон, и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение