Решение № 4525 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12675/2020 г.

Решение № 4525 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12675/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пловдив, чрез проц. му представител гл. юрк. А. А. против решение № 1695/08 октомври 2020 г., постановено по адм. д. № 2583/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Парадайс Гардън Резидънс" ЕООД против мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да издаде заповед по чл. 196, ал. 3 във връзка с чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване на вредна в санитарно-хигиенно отношение и опасна за здравето на хората битова сграда - тоалетна, намираща се в ПИ с идентификатор 56784.506.1508 по КККР на гр. Пловдив. Съдът е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен. Решението е недопустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да издаде заповед по чл. 196, ал. 3 във връзка с чл. 195, ал. 6 ЗУТ по искане на "Парадайс Гардън Резидънс" ЕООД с вх. № 19 Ф-5519/05 юли 2019 г. При издаването на заповеди по чл. 196, ал. 3 във връзка с чл. 195, ал. 6 ЗУТ, компетентният орган действа служебно при наличие на визираните от закона предпоставки. Липсва разпоредба, която да му вменява задължение за произнасяне с такъв акт по искане или по сигнал на граждани или други лица за наличие на строежи, подлежащи на поправяне, заздравяване или премахване по този ред. Противно на приетото от административния съд, кметът на общината действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или да откаже издаването на заповед по чл. 195, ал. 4, 5 или 6 от ЗУТ, а не на трети лица. Именно поради липса на задължение за произнасяне от кмета на община Пловдив по направеното от дружеството искане, липсва и формиран мълчалив отказ и съответно годен предмет на обжалване, в който смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Безспорно е, че Административен съд Пловдив се е произнесъл по жалба, недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, което е довело до недопустимост на постановения съдебен акт. Решение № 1695/8 октомври 2020 г., постановено по адм. д. № 2583/2019 г. следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания в тази връзка на община Пловдив следва да се присъдят направените в двете инстанции разноски - съответно 200 лв общо за юрисконсултско възнаграждение и 70 лева държавна такса за касационната инстанция. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 2 АПК, решението като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото прекратено. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав