Решение № 13547 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14839/2011 г.

Решение № 13547 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14839/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационен протест на районния прокурор при Районна прокуратура - Елена срещу решение № 396 от 11.10.2011 г., постановено по адм. д. № 505 по описа за 2007 г. на Административен съд - Велико Търново. С решението съдът е отхвърлил подадения протест на Районна прокуратура - Елена с искане за обявяване на нищожност на заповед № РД 02.05-405 от 29.09.2005 г. на кмета на община Елена. В касационния протест се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в него се моли, решението на съда да се отмени и вместо него постанови друго, с което се обяви нищожността на заповедта на кмета на общината. Ответниците и заинтересованата страна не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на протеста. Счита, че изложените оплаквания в него относно несъставянето на акт за общинска собственост, невписването на такъв в Службата по вписванията, неотразяването в заповедта на идеалните части от сградата и отразяването на по-малка площ от тази в решението на общинския съвет, са обстоятелства, които сочат на материална незаконосъобразност на заповедта, но не водят и до нейната нищожност. Според прокурора основанията за нищожност на административен акт са нарушаване на изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат, каквито в случая не са налице. Според него нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което на посоченото основание нищожен би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма и съществено засяга по отрицателен начин своя адресат. Според прокурора и тези предпоставки не са налице, поради което липсват предпоставките за прогласяване на нищожността на заповедта. Касационният протест се поддържа само в частта му за присъдените разноски, като прокурорът намира за основателен с оглед нормата на чл. 143 АПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която адвокатското възнаграждение, което се дължи на община Елена следва да бъде определено в размер на 150 лв. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационният протест, подаден срещу акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустим. Разгледан по същество той е неоснователен по следните съображения: Районният прокурор при Районна прокуратура-Елена е подал протест срещу заповед № РД 02.05-405 от 29.09.2005 г. на кмета на община Елена, с която на основание чл. 35, ал. 5 ЗОС, кметът е обявил "Холли" ЕООД със седалище в гр. Елена, за спечелил търга участник за продажбата на общински имот самостоятелен обект в сграда, находяща се на ул. "Ил. Макариополски" № 5, общинска собственост по АОС № 91 от 26.08.1996 г., УПИ III-458, кв. 42 по плана на гр. Елена, представляващ помещение на партерния етаж с площ от 82 кв. м, с начин на ползване - за химическо чистене, при граници: от три страни общи части на сградата. С протеста е твърдяна нищожност на заповедта на кмета с доводи относно това, че със заповедта е продадена част от общинско имущество, която не е обособена като реален обект, не е имало съставен акт за общинска собственост за предмета на сделката, който е бил и невъзможен. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства относно взетото решение на общинския съвет за продажбата на частта от имота, частна общинска собственост и издадената заповед на кмета, в изпълнение на решението на общинския съвет. Съобразил е, че за тази част от сградата, в която е и имота предмет на продажбата, е реализирано производство за реконструкция и преустройство, като са изготвени и депозирани в общината необходимите строителни книжа (идеен проект, технически проект, работен проект със съответните му части) като през периода до провеждането на търга е изготвен и бизнес оценка на помещението за химическо чистене. Въз основа на представените строителни книжа е било издадено строително разрешение № 34 за преустройство на съществуващата кухня (столова) в партер на жилищен блок - УПИ III-458 по плана на гр. Елена в пенсионерски клуб и магазин - химическо чистене. След това е издадено и решение № 20 от 29.04.2006 г. на общинския съвет, с която е открита процедурата за продажбата на самостоятелния обект. В резултат на проведения търг, на който се е явил само един участник, последният е обявен за спечелил го и с него на 4.10.20105 г. е сключен договор за продажба на обособената част като от сградата, с посочен акт за общинска собственост, с площ от 82 кв. м, описани граници, предназначение, заедно със съответното право на строеж и идеалните части от правото на собственост върху сградата, при цена от 10 100 лв. Съдът е съобразил, че в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност, като се е позовал на теорията и критериите за незаконосъобразност, визирани в чл. 146 АПК с уточнението, че относно тях, нарушението трябва да е съществено за да обуслови нищожност на издадения акт. Занимал се е по отделно със всеки един от петте критерия като ги е съпоставил с оспорената заповед и е достигнал до извод, че протестът е неоснователен и доказан, а оспорената заповед не е нищожна, поради което е отхвърлил протеста. Съдът е осъдил районната прокуратура да заплати на община Елена сторените от кмета разноски от 450 лв., съответно редуцирани, според възражението на прокурора за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и § 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационния протест за необоснованост на решението. Съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора факти, които е съпоставил с изградените от теорията критерии за нищожност на административния акт и въз основа на тях е извел правните си изводи. Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение на материалния закон. Тези нарушения са относими към правилността на административния акт, но не и към валидността му. Както правилно е посочил и първостепенния съд само при пълната липса на условията или на предпоставките предвидени в приложимата материално правна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с такова съдържание би довело до нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност. В конкретния случай неиздаването на акт за общинска собственост за конкретния магазин - предмет на търга, несъответствието на площта му с тази по решението на общинския съвет, включително и не определянето на конкретните идеални части от общите части на сградата не водят до порока нищожност. Защото актът за общинска собственост има констативен характер и не прави общината собственик на имота. Юридическият факт за придобиването на правото на собственост е извън акта за общинска собственост. Площта на отделната част е индивидуализирано, така както е определено, че купувачът на помещението е собственик на съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Проведеният търг не е с невъзможен предмет, който е определен по площ, граници и местонахождение, включително и с акта за общинска собственост. Не е без значение и реализираната процедура за реконструкция и преустройство, както и издаденото строително разрешение за преустройството. Неоснователен е касационния протест и в частта му относно присъдените разноски. В протеста не се оспорва правното основание за присъждането на разноските, а техният размер. Съдът се е позовал на направеното възражение за прекомерност от оспорващата страна, платената сума по договора за правна защита и съдействие, включително и на посочените чл. 143, ал. 4 АПК и нормите от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като е осъдил Районна прокуратура - Елена да заплати на община Елена разноски от 450 лв. Решението в тази част е правилно и законосъобразно. Неоснователно е твърдението, че разноските трябва да бъдат определени единствено според размера в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба). Възражението за прекомерност е направено с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Текстът на нормата ограничава съда в редуциране на адвокатското възнаграждение при прекомерност, като прави препращане в чл. 36 ЗА, който от своя страна препраща към Наредбата. Не следва да се забравя, че част от същата Наредба е и нейният § 2 от Допълнителните разпоредби, според който адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията, посочени в Наредбата, от което следва, че определеният размер на адвокатското възнаграждение от административният съд е точно на нормативния минимум. Настоящият състав намира, че договореното и платено възнаграждение от 500 лв., не е прекомерно като се сравни с минимума от 450 лв., поради което съдът е могъл и да не го редуцира, тъй като минимумът от 450 лв. не е абсолютна величина, а предел, под който е забранено да се намалява възнаграждението. По изложените съображения касационният протест е неоснователен, тъй като съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението. То като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение