Решение № 15272 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14421/2012 г.

Решение № 15272 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14421/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ против решение № 5060 от 20.09.2012 г., постановено по адм. дело № 1329/2012 г. по описа на Административен съд- София град в частта му, в която е отменено решение № 741/30.12.2011 г. на председателя на ДАБ по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на сомалийския гражданин Саид Абдала Али и делото в тази част е върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на материалния закон . Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата на чужденеца срещу решение № 741/30.12.2011 г. на председателя на ДАБ. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът не се представлява. Ответникът, Саид Абдала Али, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Андреева, която оспорва жалбата и моли решението на АССГ в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решението в обжалваната му част съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отменил решение № 741/30.12.2011 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която на Саид Али е отказано да му бъде предоставен хуманитарен статут и е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ, макар издадено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В нарушение на разпоредбите на чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ и чл. 4, ал. 3 от ЗУБ административният орган не бил преценил ситуацията в държавата по произход на чужденеца към относимия момент - датата на постановяване на решението, не бил отчел правилно съдържащите се в последната справка данни за политическата обстановка в Сомалия и в частност - в столицата Могадишу. Административният орган не бил преценил правилно съдържащите се в справка № 1962/19.04.2011 г. на Дирекция ЕВМДЕБФ при ДАБ и Насоките на ВКБООН от 2010 г. данни за положението в Сомалия и неправилно бил приел, че, ако се завърне в страната си по произход, за чужденеца не би била налице реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. На база всички, събрани по делото доказателства и данните за актуалното политическо положение в Сомалия, АССГ е приел, че обстановката в тази държава следва да се квалифицира като " състояние на въоръжен конфликт", обуславящ наличието на "безогледно насилие" по смисъла на Директива 2004/83/ЕО и Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/2007 г. на разширения състав на СЕО, поради което е отменил решението на ДАБ в частта му за отказа за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал същото на административния орган със задължителни указания на Саид Али да бъде предоставен хуманитарен статут, тъй като такова би било правилното приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби. Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е приложил точно правните норми. Съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При съпоставка с разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/93/ЕО се установява, че тя е възпроизведена в разпоредбата на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. При подвеждане на фактите в бежанската история на чужденеца под приложимата правна норма, не може да се направи извод, че в родината си той е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Липсват и сведения, че по отношение на личността и живота му е имало тежки и лични заплахи поради ситуацията на вътрешен въоръжен конфликт в страната. В искането си Саид Абдала Али не е направил подобни твърдения. Позовал се е на факта, че баща му бил убит през 2009 г., без да уточнява по какви причини и на опасенията си /без твърдения за сигурност в този факт/, че вероятно това е дело на негов съгражданин, закупил половината от семейната им къща и желаещ да закупи и другата половина. Сочи, че, тъй като бил продал тази половина на друг купувач, се чувства застрашен и заплашен от убийство, въпреки, че се е преместил в друг квартал на Могадишу. Отделно от това заплахите към личността му идвали от това, че в къщата си бил открил частно кино, което бил принуден да закрие под давление на ислямистите. В историята на бежанеца прави впечатление, че въпреки твърдяната от него опасност, същият не се е криел, живеел е нормално в друг квартал на Могадишу и не свидетелства, за предприети било от "ислямистите", било от лицето, закупило половината от къщата им конкретни действия с цел да бъде открит и репресиран. При отсъствието на условията за получаване на хуманитарен статут съобразно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за убежището и бежанците, което се споделя от касационната инстанция, административният съд е направил неточна преценка, че субсидиарният статут може да бъде обоснован с наличието на безогледно насилие във висока степен, което само по себе си поражда сериозна опасност за живота и личността на чужденеца. Конкретният случай не се характеризира с признаци, съставляващи основание за прилагане на изключението, което свежда съществуването на сериозна заплахи за живота и личността на търсещия хуманитарна закрила до присъствието му в района, на територията на който протича въоръжен конфликт. В представената пред касационната инстанция актуална справка № 01-5083/03.10.2012 г., изготвена от дирекция " Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд " на Държавната агенция за бежанците е отразено, че в Сомалия се увеличава броят на нападенията на ислямистки екстремисти срещу длъжностни лица в района на Пунтленд. Съобщава се за малки въоръжени конфликти в резултат на спорове между групировки, както и за стълкновения между войски на преходното федерално правителство, съюзническите войски и силите на Африканската съюзническа мисия, от една страна, и антиправителствените сили, терористичните групировки и екстремистки елементи, от друга страна, които са засегнали хиляди цивилни граждани в Могадишу. През 2010 г. силите на преходното федерално правителство и силите на Африканската съюзническа мисия увеличават контролираната територия в Могадишу до 60 %, а през август 2011 г. преходното федерално правителство на Сомалия успява да изтласка опозиционната групировка " Ал Шабаб " от Могадишу и изцяло овладява столицата. Извън столицата правителствените войски контролират основните пътища, които свързват пристанището и автогарата. Групировката "Ал Шабаб " е установила контрол над по-голямата част от южна Сомалия. При тези сведения за актуалната ситуация в страната следва да се приеме, че на територията на района, в който е живял молителят, не е налице вътрешен въоръжен конфликт, който се характеризира с безогледно насилие, така че връщането на лицето в страната да стане причина за излагането на живота и личността му на реална опасност от тежки посегателства. Изтъкнатите от чужденеца факти за хронична бедност и болести, които сочат на влошено хуманитарно положение, са извън обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което не могат да бъдат взети предвид. Законът не урежда предоставянето на хуманитарен статут при тежка хуманитарна обстановка, а само поради реални заплахи за живота и здравето на лицето вследствие на възникнал въоръжен конфликт. Поради това касационната инстанция приема, че решението в частта, в която е отменен отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата срещу административния акт в тази част следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд