Решение № 1584 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2010 г.

Решение № 1584 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Йосиф Константинов Шерцъл от гр. София против решение № 1065 от 22.04.2010 г. по адм. дело № 7824 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 281 от 21.10.2009 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване". Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 1 от ЗПГРРЛ и на чл. 53, ал. 1 и 2 от АПК. Ответникът Директорът на Столично управление "Социално осигуряване" е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 281/21.10.2009 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 4304136483/10.04.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Йосиф Константинов Шерцъл от гр. София е отказано отпускане на месечна добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ по подадено заявление № 08003150/23.05.2007 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при неправилно прилагане на чл. 4, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Изводът за недоказано наличие на осъществена спрямо жалбоподателя репресия по смисъла на чл. 1 от ЗПГРРЛ не се основава на извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и е необоснован. Разпоредбата на чл. 9 от ЗПГРРЛ създава право на месечна добавка към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии за лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13, както и за осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11. Установяването на обстоятелствата по чл. 1 се извършва по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ с представяне на съответни писмени доказателства. По настоящето дело са представени достатъчно документи относно вида, характера и продължителността на репресията. Административният орган не е подложил на преценка представените писмени доказателства и неоснователно с разпореждане № 3 от 19.02.2008 г. е спрял административното производство за неопределено време на основание чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ не се е произнесла по отправеното искане и административното производство е било възобновено по молба на жалбоподателя Шерцъл от 31.03.2009 г. От представената статия, публикувана на 06.09.1951 г. във вестник "Работническо дело" под заглавие "Процес срещу група шпиони и бандити, организирани от американското и гръцкото разузнаване", се установява, че жалбоподателят произхожда от семейство с отрицателно отношение към комунистическия режим. Посочено е, че баща му Константин Шерцел имал "вражеско отношение към народната власт" и за извършена антидържавна дейност (шпионаж) е бил осъден на 12 години лишаване от свобода, 15 години лишаване от права и конфискация на половината имущество. В същия процес вуйчо му Иван Карагьозов е бил осъден на 15 години лишаване от свобода (данни от обвинителен акт от 15.08.1980 г.). В мотивите към присъда № 59 от 15.09.1980 г. по нохд № 238/80 г. на Кюстендилския окръжен съд, с която жалбоподателят и брат му Александър са били осъдени на по една година лишаване от свобода за опит да преминат държавната граница, е прието, че им липсва "здрава политическа ориентираност". В обвинителния акт е отразено, че и двамата братя не са членували в Комсомола, "живеят живот затворен за нашето общество", "не забравят да хвалят живота в САЩ и да злословят по адрес на собствената им родина". В същия обвинителен акт като утежняващо вината обстоятелство е посочено отрицателното отношение на обвиняемите към народната власт. Гореустановените обстоятелства водят към извода, че жалбоподателят Йосиф Шерцъл попада в кръга на лицата по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, а именно осъдените за опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход и политически убеждения. Със заповед № РД-019/07.02.2008 г. на Областния управител на област София е наредено да се уважи искането на Йосиф Константинов Шерцел като на правоимащ по смисъла на ЗПГРРЛ за еднократно обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ в размер на 512 лв. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ поради липса на писмени доказателства за осъществена репресия, подлежат на отмяна като издадени в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Решението на Административен съд София - град, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено друго решение по същество, с което оспорените актове бъдат отменени и преписката се върне на административния орган за ново решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания. Основателно е и следва да бъде уважено искането на жалбоподателя Шерцел за направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 600 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,