Решение № 3154 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1356/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Х. Н. срещу решение 3328 от 22.10.2024 г. по адм.д. 647/2024 г..по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу срещу решение с рег. 127500-13095/30.07.2024г. на началник на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че съгласно Приложение 2 към чл. 5: Заболявалия и състояния, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК... Т. 13: Злокачествени заболявания във фаза на активно лечение през първите пет години от установяването на заболяването / от установяване на рецидив. Сочи, че видно от този текст медицински преглед / освидетелстване от ТОЛЕК се назначава само в първите пет години от онкозаболяването или от откриването на рецидив. В неговия случай откриването на онкозаболяването е от 2014 г а срокът за насочване към ТОЛЕК според т. 13 изтича през 2019 г. На 22.04.2024 г., т.е. 10 години след откриването на онкозаболяването и 5 години от изтичането на срока по т. 13 от Наредба 3 му е направен медицински преглед от личната лекарка д-р Д. Михайлова при спазване на изисквания на Наредба З/МЗ със заключения:Няма оплаквания.Не подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Отговаря на изискванията за физическа годност на водач на МПС. Счита, че ТОЛЕК не разглежда случаи с такива заключения на личния лекар, както и след изтичане на петгодишния срок по т. 13. Претендира разноски по делото. Ответната страна не е взела становище Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. В административиня акт е изложено, че при извършена проверка в информационна база данни RegiX (междурегистров обмен на информация) - справка в Национална експертна лекарска комисия, Единна информационна система на медицинската експертиза е установено, че на името на И. Н. има издадени два броя експертни- решения. В експертно решение 3483 от зае. 156/06.10.2014г. като водеща диагноза е посочена [заличен текст] , а като общо заболяване е посочено [заличен текст] . В експертно решение 3479 от зае. 160/30.09.2016г. като водеща диагноза е посочена [заличен текст] , а като общо заболяване е вписано [заличен текст] . В приложение 2 на Наредба 3 от 11 май 2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, са посочени заболявания или състояния, при наличие на които лицето подлежи на освидетелстване от транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК). Съгласно чл. 5 и т. 13 от приложението, Заболяванията и състоянията, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), са посочени в приложение "2 , а именно Злокачествени заболявания във фаза на активно лечение през първите пет години от установяване на заболяването/от установяване на рецидив". Съгласно чл. 10, ал. 1 от посочената наредба когато лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в приложение 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК . С оглед издадените на Н. експертни решения и цитираните разпоредби, в хода на проверката е установено, че през 2017г., във връзка с подадено от лицето заявление за подмяна на притежавано от него свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) поради изтекъл срок на валидност, към представените от Н. документи, е било приложено и медицинско заключение от ТОЛЕК. В изпълнение разпоредбите на чл. 5 и т. 13 от Приложение 2 към чл. 5 от Наредба 3 от 11.05.2011г., личният лекар на Н. го е изпратил на освидетелстване на ТОЛЕК, поради установеното му през 2014г. [заличен текст] . Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба 1-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, Лице, придобило СУМПС на база заключение за физическата си годност от ТОЛЕК или ТЦЛЕК, при необходимост от последваща подмяна на свидетелството се преосвидетелства отново от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК . Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба 3 от 11 май 2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории "Лице, получило заключение за физическата си годност за придобиване на правоспособност за управление на МПС от ТОЛЕК или Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), при необходимост от последваща оценка на физическата годност се преосвидетелства отново от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК . При проверката е установено, че в представеното от И. Н. удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, с изх. 2801/22.04.2024г. издадено от общопрактикуващият лекар Д. Михайлова , е посочено като регистрирано заболяване [заличен текст] и в същото време е зачеркната думата подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК, което е прието, че противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 3 когато лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в приложение 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК . В хода на производството до И. Х. Н., в качеството на заявител, е изготвено указание съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК, с per. 127500-12742/23.07.2024г. по описа на сектор ПП при ОДМВР-В. Търново, в което е посочено, че следва в 3 дневен срок от датата на получаването му, да отстрани недостатъците в производството по издаване на СУМПС, като представи карта от ТОЛЕК или ТЦЛЕК за оценка, на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, изискуема съгласно чл. 13, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 2 от Наредба 1-157/01.10.2002г. и съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба 3/11.05.2011г. В указанието е посочено, че при не отстраняване на недостатъците по заявлението, производството по него ще бъде прекратено на основание чл. 30, ал. 2 от АПК. Указанието е връчено на И. Н. на 24.07.2024г. в сградата на сектор ПП при ОДМВР-В. Търново. От проверката е установено, че към 30.07.2024г. недостатъците в производството за издаване на СУМПС, инициирано със заявление вх. 43 82/19.07.2024г., не са отстранени от страна на И. Х. Н.. Прието е, че е налице не отстраняване на недостатъците от заявителя, в заявление за издаване на СУМПС с вх. 43 82/19.07.2024г. подадено от И. Х. Н., с оглед на което, производството се прекратено, а приложените в производството оригинални документи следва да бъдат върнати на собственика им. На основание чл. 56, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 30, ал. 2, от АПК, е издаден административен акт с който е отказано да бъде издадено СУМПС (подмяна поради изтичане срока на валидност) на И. Х. Н. и е прекратено производството по заявление с вх. 4382/19.07.2024г. за издаване на СУМПС. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че възражението на жалбоподателя, че понастоящем е излекуван и органите на МВР нямат медицинска експертиза, е неоснователно. АО дължи преценка дали към Заявлението за издаване на СУ са представени изискуемите от закона документи. Между тях е и този, удостоверяващ физическата годност, съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Наредба I-157 от 1.10.2002 г. на МВР. Преценката за здравословното състояние на водача в случая, следва да се извърши не от общопрактикуващия лекар, а от ТОЛЕК. Касае се за специален ред за доказване на физическата годност на водача, който изключва медицинското заключение на личния лекар от кръга доказателства, които могат да послужат пред МВР в този случай. Двете обстоятелства посочени от АО действително са предвидени в хипотезата на правната норма съответно на чл.10, ал.1 от Наредба 3/2011г. за физическата годност на водачите и в чл.13, ал.2 от Наредба I-157 от 1.10.2002 г. на МВР. Първата разпоредба гласи, че когато лицето има някои от заболяванията или състоянията, посочени в Приложение 2, общопрактикуващият лекар следва да отбележи това, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Втората разпоредба изисква, когато лицето е придобило СУ на МПС на база заключение за физическата си годност от при необходимост от последваща подмяна на СУ се преосвидетелства отново от ТОЛЕК. Нормата с това съдържание е в сила при издаване на оспореното решение. В настоящата си редакция тази правна норма отпраща към Наредба 3/2011г. на МЗ. В случая АО е посочил две фактически основания, които се потвърждават от приложените по преписката доказателства. Приел, че така установените факти са подведени правилно към хипотезата на правни норми, в които са посочени тези факти и като не е представил медицинско заключение за физическата му годност от ТОЛЕК, Н. не е представил изискуемо доказателство по смисъла на Наредба I-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУ на МПС. Решението е неправилно. Съгласно Приложение 2 към чл. 5 от Наредба 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории Заболявания и състояния, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК т. 13. Злокачествени заболявания във фаза на активно лечение през първите пет години от установяване на заболяването/от установяване на рецидив. В случая заболяването е установено през 2014 г. и към момента на подаване на заявлението за преиздаване на свидетелството за управление на МПС, петгодишния период е изтекъл, поради което в случая не е налице изискване за освидетелстване от ТОЛЕК. Разпоредбите на наредбата следва да се тълкуват съвместно. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени и да се постанови решение, с което се отменя обжалвания административен акт и преписката да се изпрати на административния орган за издаване на нов административен акт съобразно указанията за приложението и тълкуването на закона в настоящото решение. На касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски по делото за адвокатско възнаграждение - 800 лв, за заплащането на което са представени доказателства и за внесена държавна такса 70 лв., общо 870 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение