Решение № 2585 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13559/2009 г.

Решение № 2585 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13559/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Евгени Светославов Михайлов и Бинка Пеева Паси, двамата със съдебен адрес в гр. Бургас, срещу решение № 794/13.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1747/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се обяви за нищожна оспорената от тях Заповед № РД-14-543/6.10.2008 г. на зам. н-ка на ДНСК гр. София или същата се отмени като незаконосъобразна или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът ДНСК, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Евгени Светославов Михайлов и Бинка Пеева Паси срещу Заповед № РД-14-543/6.10.2008 г. на зам. н-ка на ДНСК гр. София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна сграда", попадаща в поземлен имот № 202008 по картата на възстановена собственост в местност "Айроди", землище на гр. Ахтопол, изпълнен в защитена местност, без промяна предназначението на земята и без да са издавани строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, както и че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който не са издавани строителни книжа и който е изпълнен в защитена територия, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. Установено по делото е, че процесната сграда е изпълнена без строителни книжа, без промяна предназначението на земята и в защитена територия, както и че имотът е собственост на жалбоподателите. Строеж по смисъла на § 5, т. 38 вр. чл. 225, ал. 2 ЗУТ е всяко съоръжение, което трайно променя субстанцията и използването на земя или сграда. По делото е установено, че процесният строеж представлява едноетажна сграда върху стоманобетонови ивични фундаменти, с каменни облицовки, с носеща дървена конструкция, изпълнена от дървени колони и дървени греди, отделните помещения обособени с гипсокартон, и покривна конструкция - дървена, обшита с дървени плоскости и битумни керемиди, както и в нея са изпълнени довършителни работи. Установено е също така, че сградата е с приблизителни размери 7/11 м и височина 3 м. Заключението на вещото лице не опровергава констатациите в акта, а ги допълва. С оглед изложеното законосъобразно е прието, че сградата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а не преместваем обект, тъй като трайно променя субстанцията и използването на земята, компетентността за премахване на която, като незаконен е била на съответните органи на ДНСК. Правилно е прието също така, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, връчвайки констативния акт по реда на § 4, ал. 1 ДР на ЗУТ, тъй като жалбоподателите са осъществили правото си на жалба срещу заповедта, издадена въз основа на констативния акт и са поискали събиране на доказателствата, които евентуално била посочили и пред административния орган. В тази връзка констатациите в акта не са оборени, поради което нарушението не е съществено и не води до незаконосъобразност на заповедта. Като се има предвид изложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, като съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правилно е установил фактическата обстановка и правните изводи не противоречат на установеното. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК