Решение № 9402 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7741/2016 г.

Решение № 9402 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7741/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "П. Т." ЕООД, гр. Б. срещу Решение № 3142 от 09.05.2016 г. по адм. дело № 2203/2016 г. по описа на Административен съд С. град /АССГ/, I отделение, 5 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22000115001225-091-001 от 16.10.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главени инспектор по приходите в ТД на НАП С., потвърден с Решение № 122 от 26.01.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилен е изводът на АССГ за валидност на оспорения РА, като издаден от органи, разполагащи с материална компетентност. Поддържа, че съдът не е тълкувал и приложил правилно нормите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, както и тези на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. С молба от 02.06.2017 г. е поискано да бъде отправено преюдицално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ с изчерпателно формулирани въпроси. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде обявена нищожността на процесния РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Аврамова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение от касационната инстанция. Поддържа становището за неоснователност на искането от "Парнис транс" ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. П. юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на "П. Т." ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на Ревизионен акт /РА/ № Р-22000115001225-091-001 от 16.10.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главени инспектор по приходите в ТД на НАП С., потвърден с Решение № 122 от 26.01.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП.

Видно от данните по делото ревизията на "Парнис транс" ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22000115001225-020-001 от 26.02.2015 г., изменена със ЗВР № 22000115001225-020-002 от 15.06.2015 г. и № Р-2200115001225-020-003 от 16.07.2015 г., надлежно връчени на ревизираното лице /РЛ/. ЗВР са издадени от М. Г. М. - началник сектор.

Ревизионният доклад /РД/ е издаден от В. С. В. на длъжност главен инспектор по приходите и Т. Б. Н. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С.. РА е издаден от М. Г. М. - началник сектор, възложил ревизията и В. С. В. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП С..

Съгласно заповед № РД-01-1313 от 14.10.20113 г. на директора на ТД на НАП С., М. Г. М. - и. д. началник сектор "Ревизии" е оправомощен да издава заповеди за възлагане на ревизия на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 14.10.2013 г. Считано от 01.01.2014 г., М. Г. М. е преназначен от длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП С. на длъжността "началник сектор" в ТД на НАП С. със заповед № 983.1 от 27.12.2013 г. на директора на ТД на НАП С..

Със заповед № 544.1 от 12.06.2013 г. на директора на ТД на НАП С., В. С. В. е преназначен от длъжността "старши инспектор по приходите" на длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП С., считано от 17.06.2013 г.

При наличието на така установените факти АССГ е обосновал извод за материална компетентност на органите по приходите, издали оспорения РА, като се е позовал на действащата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице твърдяното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи. Извършената ревизия е възложена редовно от компетентен орган по приходите -началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП С. със заповедта за възлагане на ревизия, с която е определено, на основание чл. 113, ал. 1, т. 2 / в редакцията от ЗИД ДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./, лице на длъжност "главен инспектор по приходите" за ръководител на ревизията. На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в същата редакция / процесният РА е издаден от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията.

Съгласно чл. 112 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизия, която се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната ТД. До изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК със ЗИД на ДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г., след провеждане на ревизията се съставя ревизионен доклад от ревизиращите органи, за което уведомяват писмено органа, който е възложил ревизията - чл. 119, ал. 1 от ДОПК. Според чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в редакцията, действала до 1.01.2013 г. / органът, възложил ревизията, след получаване на уведомителното писмо определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. В новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК със закон са определени органите, които издават ревизионния акт - органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Лицето, възложило ревизията предвид чл. 112, ал. 2, т. 1 и 2 от ДОПК може да бъде и сред органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗНАП - изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор на основание чл. 112, ал. 1, т. 2 от ДОПК и началниците на отдели и сектори - на основание чл. 112, ал. 1, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП.

В чл. 118, ал. 2 от ДОПК са овластени да издават ревизионни актове органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. В цитираната т. 4 са включени служителите, заемащи длъжност държавен експерт по приходите, държавен инспектор по приходите, главен експерт по приходите, старши експерт по приходите, експерт по приходите, главен инспектор по приходите, старши инспектор по приходите и инспектор по приходите. С измененията на реда за издаване на РА от ЗИД ДОПК/ обн. в ДВ, бр. 82/2012 г./ включването на органа, възложил ревизията в кръга на лицата, овластени да издадат ревизионния акт в новата чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не е в противоречие с чл. 10, ал. 1 от АПК, който позволява по-горестоящ орган да изземе за решаване на въпрос от компетентността на административен орган, когато това е предвидено със закон, както е в случая. Включването на органа, възложил ревизията в екипа на актосъставителите с чл. 119, ал. 2 / в новата редакция/, е допустимо по чл. 10, ал. 1 от АПК и цели по-добър контрол и ангажиране отговорността на възложителя на ревизията за резултатите от нея, дължащи се на избрания от него ревизионен екип от органи по приходите при издаване на заповедта за възлагане на ревизията. Тези цели не са укорими и осъществяването им е насочено към защита на обществения интерес от законосъобразно определяне на данъчните и осигурителни задължения на лицата по ДОПК.

Чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в новата му редакция, са равни по степен императивни норми, определящи компетентните лица да издават РА. По-новите правни норми се считат за по-справедливи и поради това са пряко приложими веднага, ако в преходните разпоредби на закона не е предвидено друго. Със ЗИД на ДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г. е приет § 35, според ал. 1 на който, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Под досегашен ред, в случая, се имат предвид чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията, действала за последния чл. до 01.01.2013 г. С цитирания § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ДОПК от ДВ, бр. 82/2012 г. ясно е изразена волята на законодателя от 01.01.2013 г. ревизионните актове да се издават от лицата, получили правомощия да издават РА в новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК - възложителят на ревизията и ръководителят на екипа ревизори, поради което не може да се поддържа, че чл. 118, ал. 2 от ДОПК е действащо ограничение за приложението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в новата редакция. Предвид § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г. с изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК мълчаливо е отменено ограничението в чл. 118, ал. 2 РА да се издава само от органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.

Според чл. 11, ал. 3 от ЗНА нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. В случая с § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г. изрично е предвидено приложение на новия ред за издаване на РА за ревизионните производства, образувани след 1.01.2013 г., с което е отказана приложимост на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, в частта на ограничението по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП за ревизионните производства, образувани след 01.01.2013 г.

С оглед на горното, РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност и същият е валиден акт, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на ОС на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

1. Неоснователно е искането на касатора за осъществяване на инцидентен контрол върху заповед № РД-01-1313 от 14.10.2013 г. на директора на ТД на НАП С.. С цитираната заповед М. Г. М. на длъжност и. д. началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП С. е определен за орган, който да издава заповеди за възлагане на ревизии. Този акт не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е вътрешнослужебен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване.

1. Касационната инстанция намира за неоснователно искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси: 1. Как трябва да се тълкува понятието "правова държава", уредено с Преюмбюла на Договора за Европейския съюз, в чл. 2 от ДЕС и чл. 21, т. 2, б. "б" от ДЕС? 2. Включва ли понятието "правова държава" и разделението на властите като принцип, който трябва да се спазва от институциите на държавите членки? 3. Когато косвени данъци на физически или юридически лица, които са граждани имат своето седалище в друга държава членка, се определят в държавата членка, където възниква задължението за данък, по процедура съгласно акт, приет в нарушение на разделението на властите, представлява ли това нарушение на Преамбюла на ДЕС, на чл. 2 от ДЕС и чл. 21, т. 2, б. "б" от ДЕС?

Искането е обосновано от неправилното според касатора тълкуване на съответните разпоредби на ДОПК - чл. 119, ал. 2 / в редакцията след 01.01.2013 г./, чл. 118, ал. 2 от ДОПК, направено с ТР № 5/13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на ОС на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Касаторът счита, че чрез приемането на посоченото ТР е нарушен принципът на разделение на властите, като чрез произнасянето от страна СЕС би могло да се стигне до преразглеждане на ТР, както и да издаване на тълкувателен закон от Народното събрание.

Касационната инстанция намира искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно, тъй като посочените в него въпроси не могат да бъдат свързани с предмета на настоящото производство, който се отнася до валидността на оспорения ревизионен акт. Компетентността на органа, издател на конкретен административен акт, включително и на ревизионен акт, се определя от националния закон и в процесния случай изводът на АССГ е формиран при правилно тълкуване и прилагане на горецитираните разпоредби на ЗИД ДОПК, като противоречивата практика на Върховен административен съд беше преодоляна с приемането на цитираното ТР по тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на Върховен административен съд. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно, настоящият съдебен състав е обвързан от задължителното тълкуване, дадено с ТР по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, което обуславя правилността на обжалвания съдебен акт.

Съобразно изложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

В полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради неконкретизиране на неговия размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение