Решение № 5354 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител против Решение 28274/27.12.2024 г., постановено по административно дело 7255/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед 8121К-9549/12.06.2024 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на заповедта. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт М. Стоев, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна М. Л. Й. се представлява от адвокат С. С., който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, доводи за което се съдържат в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на М. Л. Й., заемал длъжността началник отдел Почивни бази при дирекция Управление на собствеността и социални дейности при МВР, на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл, поради възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Съдът е отменил заповедта, приемайки, че възстановеният от съда служител С. И. С. е заемал преди незаконното си уволнение длъжност, която вече не съществува, поради което не е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Настоящият съдебен състав не споделя възприетите от съда правни изводи, като счита, че съдебното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, какъвто е Министърът на вътрешните работи, съобразно предоставените му правомощия с чл. 108 ЗДСл, във връзка с чл. 6 ЗДСл. Спазена е законоустановената форма по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, като в заповедта е посочено правното и фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение на служителя, дължимите обезщетения и придобития му ранг. Заповедта е постановена и в съответствие с материалния закон. Установено е, че С. И. С. е заемал длъжността началник отдел Почивно дело при дирекция Управление на собствеността и социални дейности в МВР, като със Заповед 8121К-1523/10.03.2022 г., служебното му правоотношение е било прекратено поради съкращаване на длъжността. С Решение 6154/20.05.2024 г. постановено по административно дело 3789/2024 г. на Върховния административен съд, заповедта е отменена, след като съдът е приел, че заеманата от него длъжност не е реално съкратена и уволнението му е незаконно. В изпълнение на това съдебно решение и предвид подадено заявление от С. С. в срока и по реда на чл. 122, ал. 1 ЗДСл, същият е възстановен на длъжност началник отдел Почивни бази при дирекция Управление на собствеността и социални дейности в МВР, за което е издадена нарочна Заповед 8121К-9550/12.06.2024 г. на Министъра на вътрешните работи. На същата дата е издадена и процесната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на М. Й., заемал длъжността началник отдел Почивни бази при дирекция УССД МВР поради възстановяване на незаконно уволнения служител, заемал преди това същата длъжност. По делото са представени утвърдени щатни разписания на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности в МВР, от които е видно, че отдел Почивно дело, чиито началник е бил С. С. е бил преструктуриран в отдел Социални дейности през 2022 г., след което през 2023 г. този отдел е закрит и е създаден отдел Почивни бази, който съществува и към момента на възстановяването на С.. Представена е длъжностна характеристика за длъжността началник отдел Почивно дело, утвърдена на 13.04.2020 г. и тази за актуалната длъжност началник отдел Почивни бази, утвърдена на 20.11.2023 г. При сравнение между двете характеристики се установява идентичност във вменените области на дейност за двете длъжности, както и почти пълно сходство между регламентираните преки задължения, отговорности, необходимите компетентности, както и изисквания за заемане на длъжността. Предвид изложените факти се налага изводът, че е осъществен съставът на приложената от административния орган разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл и издадената от него заповед, с което е прекратено служебното правоотношение на М. Л. Й. е материално законосъобразна. Налице е незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност, който е възстановен по силата на влязло в сила съдебно решение и който се е явил да заеме длъжността в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Неправилен е изводът на съда за това, че С. е бил възстановен на друга длъжност. Независимо, че има несъществена разлика в наименованието на отдела /от Почивно дело, отделът е преименуван в Почивни бази/, то длъжността, такава каквато е заемал Стоянов и длъжността на която е възстановен е една и съща като нормативно определена позиция, свързана с определените за нея области на дейности и система от функции, задължения и изисквания, видно от посочените по-горе длъжностни характеристики. Административният съд погрешно е анализирал събраните по делото доказателства, не е съобразил изложените по-горе установявания и съответните им изводи, поради което е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Л. Й. срещу Заповед 8121К-9549/12.06.2024 г. на Министъра на вътрешните работи. При този изход на спора, в полза на Министерство на вътрешните работи следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер от 370 лева, от които 300 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 70 лева за заплатена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,