Решение № 15940 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9793/2020 г.

Решение № 15940 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9793/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Бетовски от [населено място], чрез адв. М. Божилска срещу решение № 427 от 08 юли 2020 г., постановено по адм. дело № 1334 от 2019 г., по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121 К-13759 от 13 ноември 2019 г. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400, 00 лева. С определение № 1166 от 10 август 2020 г., постановено по същото дело от Административен съд – Плевен, е изменено, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, обжалваното решение, в частта, в която на В. Бетовски е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 400, 00 лв. като същият е осъден, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 144 от АПК, да заплати на Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150, 00 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски за две съдебни инстанции, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Табакова оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Плевен е образувано въз основа на жалба, подадена от В. Бетовски от [населено място] против заповед № 8121 К-13759 от 13 ноември 2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 204, т. 1 от ЮМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от същия закон, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" (т. 8, т. 15, т. 19, т. 20, т. 28, б. "а" и б. "б"), чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор В. Бетовски – разузнавач V степен (ДПС) в група "Криминална полиция" към РУ – Гулянци при ОД на МВР – Плевен. От фактическа страна административният съд е приел, че видно от приложения по делото АУАН, на 10 март 2019 г. около 10. 00 часа, в гр. Плевен, ж. к. Сторгозия, служителят е управлявал собствения си лек автомобил, марка "Фолксваген Пасат" с рег. [рег. номер на МПС] и е реализирал ПТП с друг лек автомобил. При извършена проверка на Бетовски за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер алкотест 7510" уредът е отчел 0, 98% промила алкохол. След направено медицинско изследване чрез вземане на кръвна проба за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 56 %. При направено повторно изследване чрез същия метод е установена концентрация в кръвта 0, 52%. Данните са обективирани в приложените по делото медицински изследвания. Бетовски е заявил, че е употребил капки клеева тинктура и вода за уста. Към настоящото съдено – административно производство е приобщено НАХД № 1470 от 2019 г., по описа на Районен съд – Плевен, по което е постановено решение № 802 от 29 ноември 2019 г., от същия съд, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 19-0938-001096 от 20 март 2019 г. на началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор "ПП", с което на В. Бетовски от [населено място] са наложени следните административни наказания: 1.) на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 6, предл. четвърто от същия закон – глоба, в размер на 200, 00 лева и 2.) на онс. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършени на 10 март 2019 г., в 10. 00 часа, в гр. Плевен, ж. к. "Сторгозия" нарушения по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Процесното решение е оставено в сила с окончателно решение № 193 от 09 март 2020 г., по кахн дело № 1423 от 2019 г., по описа на Административен съд – Плевен. За да постанови оспорения съдебен акт, инстанцията по същество е приела за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за спазване на материалния закон и целта на закона, като е приел за установено извършеното дисциплинарно нарушение, за което е наложено наказанието на жалбоподателя. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - Плевен е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК и е установил, че същият е издаден от материално компетентен орган, по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в законоустановената писмена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа реквизитите, приети с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – посочен е извършителят, мястото времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и пред кой орган, и в какъв срок може да се обжалва. Изложил е мотиви, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, както и че е съобразен с приложимото материално право. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетите и неоспорени гласни свидетелски показания на свидетеля Б. Митовски – началник на РУ на МВР – Гулянци, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения и санкционирането му с дисциплинарното наказание "уволнение" е задължително и при налагането му органът по чл. 204, т. 3 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. Изводите на съда изцяло се споделят от настоящия съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед приложението на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. С последната норма е прието, че за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното производство се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От писмените доказателства по делото се установява спазване на двумесечния срок по чл. 105, ал. 2 от ЗМВР. С писмо с рег. № 316 р-30304 от 02 октомври 2019 г. на директора на ОД на МВР – Плевен материалите събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство, включително и становището на дисциплинарно – наказващият орган и обобщената справка са изпратени на директора на дирекция "Човешки ресурси" – МВР за доклад на министъра на вътрешните работи. В рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал заповедта на 13 ноември 2019 г., т. е. при спазване на двумесечния срок. Спазен е и двугодишният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, с оглед датата на извършване на деянието – 10 март 2019 г. Следователно изводът на първостепенния съд за спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е правилен. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че издадената заповед е мотивирана и от съдържанието й може да обоснове извод за наличието на установените обстоятелства, касаещи оспорваното нарушение на служебната дисциплина. Решаващият съд подробно е разгледал и обсъдил нарушенията, визирани в оспорената пред него заповед. По делото безспорно е установено с техническо средство и кръвна проба, че Бетовски е управлявал личното си пътно превозно средство, след като е употребил алкохол. Установена е концентрация на алкохола в кръвта над 0, 5 на хиляди. Противно на изложеното в касационната жалба, т. 28, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са в съответствие с т. 4 от заповед № 8121 з-396 от 05 август 2014 г., с която е въведена забрана да се управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните задължения, както и извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. С поведението си лицето не е дало добър пример и не е опазил доброто име на институцията пред общество, след като деянието му е станало и общоизвестно. В този смисъл правилен е изводът на съда, че осъщественото от касатора дисциплинарно нарушение се установява по категоричен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство, както и в съдебното и е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на Бетовски съставлява предпоставка за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР, по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Съдът е обсъдил и обясненията на жалбоподателя във връзка с констатираното съдържание на алкохол в кръвта му, които обяснения са в посока, че алкохолната концентрация се дължи на употребяваната от него клеева тинктура, за която е използвал висок медицински спирт, съдържащ 70 % или 90 % алкохол и настърган пчелен клей, както и вода за уста. Правилно съдът е посочил, че тези факти представляват признание от страна на Бетовски, че е управлявал МПС след употреба на алкохол и не е кредитирал защитната версия. Законът не държи сметка за причините, водещи до висока концентрация в кръвта, а забранява управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата минимална граница. Също така не е доказано по делото, приемът на клеева тинктура да е с оглед някакви медицински предписания. Противно на твърденията в касационната жалба, първонстанционният съд е извършил задълбочен анализ на фактите и относимите правни норми. Наличието на влязло в сила АУАН за процесното ПТП е относимо по отношение на фактите по случая и не е предмет на дисциплинарното производство. Предмет на търсената дисциплинарна отговорност, довела до налагане на процесното дисициплинарно наказание, е за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, довело до уронване престижа на службата, както правилно инстанцията по същество е приела. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Следователно не са налице инвокираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила като правилно и обосновано. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. Искането на ответника, предявено в откритото съдебно заседание, за присъждане на разноски за пред Административен съд – Плевен, следва да се остави без уважение. Първоинстанционният съд се е произнесъл с изричен съдебен акт, изменящ обжалваното решение, в частта му досежно разноските. Претенцията е акцесорна и следва основния спор, поради което компетентен да се произнася в тази част е инстанцията, която се произнася по главното оспорване. В случая, решаващият съд е постановил осъдителен диспозитив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за дължимите в полза на ответника разноски и повторното им определяне е недопустимо, доколкото не е упражнено правото на обжалване на този съдебен акт от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение