Решение № 11020 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2021 г.
ВАСВторо отделение02.11.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 85 от 02.04.2021 г., постановено по адм. дело 785/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново. ОСЪЖДА В. Маринов от гр. Свищов, [улица] да заплати на Община Свищов сумата в размер на 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Маринов от гр. Свищов, чрез пълномощника адв. Ц. Димитрова, срещу Решение 85 от 02.04.2021 г., постановено по адм. дело 785/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда и издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо изх. 94-ТСУ10-117/23.12.2019 г. на главния архитект на Община Свищов, както и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е преценил заключението на вещото лице, както и не е обсъдил и анализирал доводите, твърденията и възраженията на страните. Излагат се доводи, че мотивите на съда са оскъдни, не дават яснота на страните в какво точно се състоят пороците на проектната документация, как следва да бъдат преодоляни. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, както и присъждане на разноски по делото пред касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът главен архитект на Община Свищов, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Рухчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. Маринов, срещу отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда и издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо изх. 94-ТСУ10-117/23.12.2019 г. на главния архитект на Община Свищов. Отказът е издаден на основание чл. 146 във вр. с чл. 149, ал. 1 и чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, като е мотивиран в 12 точки и в обобщен вид се отнася до: 1. наличие на незаконен строеж; 2. разминаване между регулационните и кадастрални граници; 3. липса на съгласие от собственика на съседен имот за промяна на калканна стена във височина; 4. строежът се квалифицира като основен ремонт или реконструкция, което е в разрез с нормата на чл. 53 от ЗУТ; 5. липса на инвестиционен проект за реконструкция на жилищната сграда; 6. липса на представени документи - обследване по чл. 176В от ЗУТ, част Геодезична към инвестиционния проект, ситуация, количествена сметка по част Архитектурна, всички необходими проектни части, съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, документи с изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества към мрежите на техническата инфраструктура, становище от РИОСВ за екологична съвместимост на инвестиционния проект, виза за проектиране. По жалбата на В. Маринов срещу отказа, обективиран в писмо изх. 94-ТСУ10-117/23.12.2019 г. на главния архитект на Община Свищов, е било постановено решение 67/09.03.2020 г. на Административен съд Велико Търново, с което е бил отменен оспорения отказ, като незаконосъобразен. Така постановеното решение е било оспорено пред ВАС от главния архитект на Община Велико Търново, като с решение 15724/17.12.2020 г., постановено по адм. дело 6836/2020 г., ВАС е отменил решението на административния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда с дадени задължителни указания. При новото разглеждане на делото и в изпълнение на дадените задължителни указания от ВАС в решение 15724/17.12.2020 г., постановено по адм. дело 6836/2020 г., административният съд е допуснал и приел по делото неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице голяма част от строителните работи, извършени за процесния строеж, попадат в определението на § 5, т. 42 от ПР на ЗУТ основен ремонт, но поради значителни увреждания в покривната конструкция, довели до нейното пропадане следва да се изпълни нова конструкция, т. е. да се реконструира старата, което няма характер на основен ремонт, а представлява реконструкция. Според вещото лице заложеното в представения за одобрение проект значително променя обема на сградата, като увеличава надзидите, обръща и прави едноскатен наклона на покрива и по същество е проект за реконструкция, както и съществените укрепвания с нови елементи на конструкцията и изцяло новата покривна конструкция са в противоречие с чл. 53 от ЗУТ. Констатирано е от вещото лице, че обемът на проектната част не съответства на изискванията на Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, тъй като обхваща само покривната конструкция и таванския гредоред, като игнорира опорните стоманобетонови конструкции колони, а за тях няма конструктивни проекти и липсва конструктивно обследване на съществуващи сгради, което е задължително при реконструкция и основни ремонти. Вещото лице е установило промяна във височина на калканния зид, което увеличава габарита на сградата във височина, което не съставлява основен ремонт, както и води до отклонение от издадената виза от 04.09.2018 г., в която габаритът на сградата е изрично посочен с ограничителна линия по съществуващия контур. Установено е още, че в архитектурното заснемане сградата е посочена в габарит, несъответстващ на габарита в кадастралната карта, както и че източната външна регулационна граница по улица о. к. 921 о. к. 922 реже имота, респективно сградата с 58 см. За да отхвърли жалбата срещу процесния отказ Административен съд Велико Търново е приел, че същият е издаден в установената форма от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните норми и целта на закона. В подкрепа на тези си изводи първоинстанционният съд е изложил мотиви, относно несъответствието на представения за одобряване инвестиционен проект с предвижданията на подробния устройствен план и с правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Приел е, че в имота е налице незаконен строеж, който не е премахнат и не е узаконен по предвидения нормативен ред, както и налице разминаване между регулационните и кадастралните граници на имота в предложения проект. Посочено е още, че са налице отклонения между издадената виза от 04.09.2018 г. за проучване и проектиране за ремонт на покрив на съществуваща сграда и внесения за съгласуване и одобряване проект. Съдът е констатирал и несъответствия в представения инвестиционен проект с изискванията на Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и Наредба РД-02-20-2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Поради всички изложени съображения, съдът е приел, че констатираните несъответствия са дали законосъобразно основание на главния архитект да постанови оспорения отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешението за строеж, поради което е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесния отказ. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Оспореният отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж Възстановяване и ремонт на покривната конструкция на жилищна сграда и издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо изх. 94-ТСУ10-117/23.12.2019 г. е издаден от компетентен орган главният архитект на Община Свищов, с оглед предвидените в ЗУТ правомощия на главния архитект на общината - чл. 144, ал. 3, във връзка с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Същият е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. При издаване на отказа не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до отмяна на акта. Правилен е и извода на съда, че отказът е издаден при правилно приложение на материално-правните разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗУТ, отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Изискванията за одобряване на инвестиционните проекти са посочени в чл. 141 чл. 145 от ЗУТ, както и в Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В съответствие с чл. 145, ал. 2 от ЗУТ съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, като правилно в тази връзка административният съд приема, че цитираната норма дава основание да се счита, че дори само наличието на едно несъответствие на инвестиционния проект може да бъде прието за основание за отказ за съгласуване на този проект. Според нормата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. В тази връзка правилен е и извода на административния съд, че проектът е една от предпоставките за издаване на разрешението за строеж, поради което евентуалните пречки за одобряването на инвестиционните проекти са пречка и за издаване на разрешението за строеж. В настоящия случай, от данните по делото, включително и приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че в имота на заявителя съществува незаконен строеж, който не е премахнат към момента на подаване на заявление вх. 94-ТСУ10-117/13.12.2019 г. и не е узаконен по надлежния ред. Действително, от приетите по делото писмени доказателства е видно, че заповед 222 РД-01-03/01.03.2019 г. на кмета на Община Свищов, с която е било наредено премахване на незаконен строеж Укрепване на съществуваща жилищна сграда, изградена в имота на жалбоподателя, е била отменена от съда. Наличието обаче на незаконен строеж в имота на заявителя се установява ясно и недвусмислено с констативен протокол от 19.12.2019 г., съставен от служители на Община Свищов във връзка с подаденото от В. Маринов заявление вх. 94-ТСУ10-117/13.12.2019 г. Протоколът е официален свидетелстващ документ, който е представен и приет като доказателство по адм. дело 53/2020 г. с протоколно определение на съда от 17.02.2020г., който следва да бъде ценен наред с останалите доказателства по делото. В тази връзка неоснователно е твърдението в касационната жалба, че вещото лице е установило факти и обстоятелства, имащи правен характер. Квалификацията на обективирания в констативния протокол строеж е направена от съда, въз основа на описанието, направено в протокола, което съвпада с изложеното от вещото лице в констативно-съобразителната част на експертизата, както и установената по делото липса на строителни книжа за извършените строителни дейности. Наличието на незаконен строеж в недвижимия имот, който не е премахнат или узаконен, е пречка за издаване на разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, както правилно е приел административният съд. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че е налице разминаване между регулационните и кадастрални граници за имота, което също е изложено от органа като основание за постановяване на процесния отказ. Според вещото лице, източната регулационна граница по улицата реже имота, респективно предвидената сграда с 58 см., което води до извод за неуредени регулационни отношения и е основание за постановяване на отказ за издаване на разрешение за строеж преди отстраняването на това несъответствие. В тази връзка се споделят изводите на първоинстанционния съд по отношение на констатираните непълноти в представения инвестиционен проект по част Архитектурна и част Конструктивна, като в част Архитектура липсва чертеж - ситуация, от който да е видно дали и как източната страна на сградата ще засяга уличната регулация. Законосъобразен е изводът на съда, че внесеният за одобряване и съгласуване проект противоречи на издадената на 04.09.2018 г. виза за проучване и проектиране. С последната на основание чл. 140 от ЗУТ във вр. с чл. 53 от ЗУТ, е допуснато проучване и проектиране за ремонт на покрива на съществуваща сграда, чрез обръщане на наклона - водата да се оттича в УПИ ХХХIХ, без да се изменя външното му очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват съществено носещи конструкции. Разпоредбата на чл. 53 от ЗУТ, сочена като основание за издаване на визата, предвижда, че заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49 от ЗУТ могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции. Видно от заключението на вещото лице, в случая с представения проект за съгласуване и одобряване е предвидено увеличаване на габаритите на сградата спрямо съществуващите увеличава надзидите, обръща и прави едноскатен наклона на покрива, след като във визата от 04.09.2018 г. габаритът на сградата е изрично посочен с ограничителна линия по съществуващия контур. Установява се по делото също така, че с представения за одобрение проект се предвиждат съществени укрепвания с нови елементи на конструкцията на сградата, както и изцяло нова покривна конструкция, а и на място се установяват изпълнени строително-монтажни работи, състоящи се в изграждане на стоманобетонови колони в просичания на стените, както и свободно стоящи колони. Така установеното правилно е прието от съда, че съставлява промяна на изградения обект, защото вместо да се извърши ремонт на покрива, са изпълнени нови колони над съществуващия под, предназначени за стъпване на нова покривна и таванска конструкция, което е съществено отклонение от издадената виза и в противоречие с разпоредбата на чл. 53 от ЗУТ. Поради изложеното оспореният отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо изх. 94-ТСУ10-117/23.12.2019 г. на главния архитект на Община Свищов, се явява законосъобразен на всички основания по чл. 146 от АПК и правилно жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна от административния съд. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, като са изложени обосновани мотиви в подкрепа на направените от съда правни изводи. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. При разглеждане на делото и постановява на съдебното решение първоинстанционният съд се е съобразил и с дадените му задължителни указания с решение 15724/17.12.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело 6836/2020 г.