Решение № 15190 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2013 г.

Решение № 15190 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Мая Величкова Динева против решение № 6122/15.11.2012 г., постановено по адм. д. 3082/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 134 от 29.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е оставена без уважение молбата й с вх. № М94-58/14.03.2011 г. по описа на Митница - Варна. Касационната жалбоподателка твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение № 6122/15.11.2012 г., постановено по адм. д. 3082/2012 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Мая Величкова Динева против Решение № 134 от 29.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е оставена без уважение молбата й с вх. № М94-58/14.03.2011 г. по описа на Митница - Варна. Административният съд е приел, че е съобразно съдебната практика законосъобразно на Мая Величкова Дамянова е отказано да бъде изплатена лихва за забава върху възстановен акциз за периода от неговото внасяне 12.03.2007 г. до 1.01.2011 г. - дата на влизане в сила на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА). Съдът е изложил мотиви, според които лихва се дължи от момента на подаване на искането за възстановяване на акциз - 3.01.2011 г., но с оглед обстоятелството, че административният орган е приел по-ранна дата - 1.01.2011 г. то не са налице основания за отмяна на решението на директора на Агенция "Митници". Така постановеното съдебно решение е неправилно. По делото не е налице спор относно фактите, които са осъществени и извършените процесуални действия и издадените актове от органите на митническата администрация, както и на АССГ по повод на тях. Първоинстанционният съд обаче не е извършил правилна преценка на предмет на съдебен контрол, правомощията на органите на митническата администрация, регламентирани в специалния закон ЗВНАУА, Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и Закона за митниците (ЗМ), поради което е постановил неправилно съдебно решение. С искане вх. н. м-94-1/3.01.2011 г. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗВНАУА Мая Величкова Дамянова е заявила претенция да й бъде възстановен надвнесен акциз за внесен на територията на страната на 19.03.2007 г. употребяван лек автомобил. С Решение № АК-86/2.02.2011 г. на началника на Митница - Варна е определена сумата на надвнесения акциз в размер на 3350 лв. заедно със съответната лихва ( без да е конкретизиран размер и период). Това решение е влязло в сила на 21.02.2011 г. като необжалвано и е изпълнено на 24.02.2011 г. с банков превод на сума от 3350 лв. (възстановен надвнесен акциз) и сумата от 52,13 лв. ( лихва по чл. 4 ЗВНАУА, изчислена, считано от 1.01.2011 г.). С молба вх. н. М94-58/14.03.2011 г., подадена чрез началника на Митница - Варна, Мая ВелиДамянова е поискала от директора на Агенция "Митници" да й бъде заплатена сумата 1719,79 лв., представляваща лихва върху възстановения вече акциз за периода от 12.03.2007 г. до 24.02.2010 г. като бъде приспадната вече платената й на същото основание сума от 52,13 лв. По тази молба ответникът е постановено обжалваното пред АССГ Решение № 134/29.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" след като молбата му е изпратена за повторно произнасяне с определение № 6263/16.11.2011 г., постановено по адм. д. 6347/2011 г. по описа на АССГ. При постановяване на Решение № 134/29.02.2012 г. директорът на агенция "Митници" не се е съобразил с указанията на АССГ да извърши преценка за наличието на отказ на началника на Митница - Варна за произнасяне, спазването на срока за оспорване на такъв отказ или дали не се касае за искане, свързано с изпълнението на влязло в сила решение на началника на Митница - Варна. Директорът на Агенция "Митници" не е преценил правилно съдържанието на молбата с вх. н. М94-58/14.03.2011 г. на Мая Величкова Дамянова. Първоначално с Решение № 184/13.04.2011 г. е приел, че тази молба представлява жалба против решение № АК-86/02.02.2011 г. на началника на Митница - Варна и е оставил без разглеждане като просрочена. Това решение е отменено с определение № 6263/16.11.2011 г., постановено по адм. д. 6347/2011 г. по описа на АССГ и е върнато делото като преписка за нова преценка относно характера на искането и неговата допустимост, респективно основателност. При новото разглеждане на молбата с вх. н. М94-58/14.03.2011 г. на Мая Величкова Дамянова директорът на Агенция "Митници" я е разгледал по същество и е отказал да определи като дължима сума за лихви върху възстановен акциз, дължим по силата на специалния ЗВНАУА, като не е съобразил, че съгласно чл. 5 от ЗВНАУА компетентен да се произнася по искане за възстановяване на акциз за употребявани автомобили в тази хипотеза е началникът на Митница - Варна. С оглед акцесорния характер на вземането за лихви компетентен да се произнесе по искането за конкретна сума е също Началникът на Митница - Варна, а не директорът на Агенция "Митници". Съгласно чл. 31 от АПК искането за издаване на административен акт се отправя до административният орган, който е компетентен да реши въпроса. В случая искането е подадено чрез Началника на Митница - Варна до директора на Агенция "Митници", поради което и директорът на Агенция "Митници" ( особено след като му е върната молбата като преписка за ново произнасяне, включващо преценка относно нейния характер) и бил длъжен на основание чл. 31, ал. 2 от АПК да установи, че не е компетентен да се произнесе по това искане и незабавно да го изпрати на компетентния орган - началник на Митница - Варна. Като се е произнесъл по същество на искането за определяне на лихва върху възстановен акциз, директорът на Агенция "Митници" е иззел правомощия на долустоящ административен орган и е постановил решение без да има правомощие за това. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на директора на Агенция "Митници", с което се е произнесъл по същество е нищожно. Неправилно АССГ се е позовал на разпоредбите на чл. 15, ал. 1, ал. 3 от ЗВНАУО, вр. чл. 156, ал. 1 ДОПК за да обоснове допустимост на жалбата против Решение № 134/29.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници", защото това решение не е постановено по реда на административно обжалване. По делото няма данни и твърдения, че компетентният административен орган - Началник на Митница - Варна се е произнасял по молбата на Мая Величкова Динева с вх. № М94-58/14.03.2011 г. или е формирал мълчалив отказ да се произнесе по нея, както и да е подавана жалба против такова произнасяне. Видно от съдържанието на решението на директора на Агенция"Митници", той се е произнесъл като решаващ по същество административен орган, а не като горестоящ административен орган. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като неправилно трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде обявено за нищожно решението на директора на Агенция "Митници", а делото да бъде изпратено като преписка на Началника на Митница - Варна за произнасяне по молбата на Мая Величкова Дамянова с вх. № М94-58/14.03.2011 г. Не е налице процесуална възможност за разрешаване на спора по същество от съдебна инстанция, защото липсва произнасяне от компетентен административен орган по въпрос, който е в правомощията на администрацията. При произнасянето по тази молба следва да се вземе предвид, че искането от 14.03.2011 г. е упражнено в срока по чл. 7, ал. 2 от ЗВНАУА, преди него не е подавано изрично искане за заплащане на лихва, налице е влязло в сила решение за възстановяване на акциз с лихва, която е служебно определена по период и изчислена като сума при изпълнението му. При формиране на становище по същество относно дължимостта на претендираната лихва следва да се има предвид задължителното тълкуване на общностните норми по сходни случаи, намерило отражение в Решение от 18 април 2013 г. на Съда на Европейските общности, постановено по дело C-565/11, Mariana Irimie. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за заплащане на разноски от касационната жалбоподателка, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховен административен съд, осмо отделение