Решение № 8289 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2017 г.

Решение № 8289 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. В. против решение № 24/11.01.2017 г. по адм. д. № 2619/2016 г. по описа на Административен съд - В.. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява, че изводите на съда не са съобразени с доказателствата по делото и по-конкретно - с представения по делото договор, служещ като основание за заплащане на посочената такса. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът по жалбата - "Водоснабдяване и канализация - В." ООД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Василева. Моли да се остави в сила решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно АС - В. е отменил АУПДВ, поради това че видно от разрешителното, титуляр на вземането е О. П., която е собственик на канализационната система. В разрешителното не е посочено, че ползвател на канализационната система е "ВиК", каквато законова възможност има съгласно чл. 56, ал. 4, т. 1 от Закона за водите. В чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ е посочено, че таксата за заустване на отпадни води се определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК - оператора за потребителите. Неправилно касационният жалбоподател се позовава на договора между О. П. и "ВиК - В.", който се отнася до стопанисване на пречиствателна станция. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на "Водоснабдяване и канализация - В." ООД гр. В., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 17/24.08.2016 г., издаден от Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. В., с който на жалбоподателя са установени публични задължения в размер на 1689,48 лв., представляващи такса за право на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително № 23110017/11.02.2011 г. и Разрешително № 23110024/10.03.2014 г. Съдът е отменил обжалвания акт. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но АУПДВ е издаден срещу дружество, което не е задължено да заплаща такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително № 23110024/10.03.2014 г. В разрешителното "Водоснабдяване и канализация - В." ООД не фигурира нито като титуляр, нито като ползвател, а в титулната част на разрешителното изрично е посочено, че същото е издадено на О. П.. Съдът цитира разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите, но приема, че съгласно тази разпоредба ВиК операторът, по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, няма качество на титуляр или на ползвател на разрешително № 23110024/10.03.2014 г., въз основа на което е издаден процесния АУПДВ. Съдът намира за ирелевантен по отношение на спора и представеният по делото договор от 23.09.2013 г., сключен между О. П. и "В. В." ООД, като посочва, че той е с предмет стопанисването, експлоатацията и поддържането на ПСОВ гр. П. и урежда облигационни отношения между страните по договора. Като е отменил обжалвания акт на посоченото основание, съдът не е разгледал по същество възраженията на жалбоподателя за неправилно изчисляване на дължимата такса. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че с разрешително № 23110017/11.02.2011 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция за Черноморски район, на О. П. е разрешено ползването на воден обект: река Провадийска за заустване на отпадъчни води за експлоатация на "Канализационна система за отпадъчни води на гр. П.". Срокът на разрешителното е бил до 1.03.2014 г. С разрешително № 23110024/10.03.2014 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция за Черноморски район, на О. П. е разрешено ползването на същия воден обект: река Провадийска, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на "Канализационна система на гр. П.". Срокът на действие на разрешителното е до 31.03.2024 г. По повод заплащането на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностния воден обект, по делото е представена кореспонденция между "ВиК - В." ООД и Басейнова дирекция, за количествата вода фактурирани от дружеството за 2014 г. На 24.08.2016 г., е издаден обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане № 17/2016 г., срещу "Водоснабдяване и канализация - В." ООД гр. В., с който на основание чл. 195б вр. чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" и ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ вр. чл. 166 ДОПК, са определени задължения за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., в размер на 1689,48 лв. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е представила заключение за количеството питейна вода, което е доставено и фактурирано от "ВиК - В." ООД към потребителите през периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на 21 847 288 куб. м. Първоначалното разрешително № 23110017/11.02.2011 г. е издадено на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "а" и "б" от Закона за водите за заустване на отпадъчни води от канализационната мрежа и пречиствателната станция за отпадни води /ПСОВ/ на гр. П. в повърхностен воден обект - р. "Провадийска", както за проектиране на обекта с цел реконструкция и модернизация, така и за експлоатация на съществуващия обект. Последващото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23110024/10.03.2014 г. е съобразено с измененията в нормативната уредба и е издадено на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" от Закона за водите, само за експлоатация на канализационната система на гр. П. и след сключването на договор между О. П. и "Водоснабдяване и канализация - В." ООД гр. В., с който на дружеството е предоставено ползването на Пречиствателна станция за отпадни води гр. П.. Договорът е сключен на основание разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗВ, въведена с ДВ, бр. 61/2010 г. съгласно който водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система . В същия смисъл е разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 ЗВ, в сила от 24.09.2009 г., съгласно която стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Относима към конкретната хипотеза е и разпоредбата на § 30 от ПЗР на ЗИД на ЗВ. Според нея възлагането на дейностите по чл. 198о, ал. 1 ЗВ се извършва чрез сключване на договор между кмета на общината, съгласно решение на общинския съвет и ВиК оператора, действащ на съответната обособена територия към датата на влизане в сила на този закон, като в ал. 2 на тази разпоредба се конкретизира обхвата и съдържанието на договора. В изпълнение на законовите разпоредби е приетата Наредба № 2 от 8 юни 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на емисионните ограничения на точкови източници на замърсяване, в сила от 21.06.2011 г. /Наредбата/. Съгласно чл. 5 от Наредбата разрешителни за заустване за експлоатация на канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се издават за цялата канализационна система, а условията в разрешителните за заустване, свързани с експлоатацията на канализационните системи се изпълняват от ВиК оператор в съответствие с чл. 48, ал. 4 от Закона за водите и въз основа на договор, сключен по реда на глава единадесета "а" от Закона за водите. Анализът на правната уредба води до извод, че след изменението на Закона за водите с ДВ, бр. 47/2009 г. и ДВ, бр. 61/2010 г., ползването на водоснабдителните и канализационни системи в населените места се предоставя от собственика на канализационната система на ВиК оператор, посредством сключването на договор, в който се уговарят условията на ползването, правата и задълженията на ВиК оператора, включително и по заплащане както на таксата по заустване, така и на дължимите данъци и такси върху обекта. В този смисъл основателно се явява възражението на касационния жалбоподател, че правилно е определен адресата на АУПДВ. От доказателствата по делото е видно, че ВиК дружеството е изпълнявало задълженията си по деклариране на фактурираното количество заустени отпадни води за 2014 г. и е заплатило голяма част от дължимата такса за заустване за 2014 г. Видно от кореспонденцията между дружеството и Басейновата дирекция, спорен е бил само размерът на дължимата такса за заустване, поради което тя частично не е била заплатена. С оглед изложените доводи, неправилен е изводът на административния съд, че оспореният АУПДВ е бил издаден срещу лице, което не е задължено да заплаща такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително № 23110024/10.03.2014 г. Необосновани са изводите на съда, че правата на "Водоснабдяване и канализация - В." ООД гр. В. не фигурират в разрешително № 23110024/10.03.2014 г. На страница втора от разрешителното, в раздела "Други данни" е вписан договор за предоставена водна услуга - Договор с "ВиК - В." ООД от 23.09.2013 г., въз основа на който дружеството е придобило правото на ползване на канализационната система на О. П.. А в раздела за задължения за заплащане на таксата е посочено, че за правото на ползване титулярът заплаща такса за заустване, като се има предвид титулярът на правото на ползване. Именно поради това и в приложения по делото договор от 23.09.2013 г., сключен между О. П. и "ВиК - В." ООД, изрично е уредено в чл. 19, че дружеството-оператор заплаща по сметка на БДЧР-В. такса за заустване. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. Административният съд не се е произнесъл по възраженията в жалбата, касаещи размера на дължимата такса, посочена в АУПДВ и в тази част на оспорването липсват мотиви на административния съд, които да бъдат проверени от касационната инстанция. Поради това делото следва да бъде върнато на съда за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение