Решение № 14026 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2016 г.

Решение № 14026 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Л. Ж., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора - гр. В., срещу решение № 679 от 28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1338/2015 г. по описа на АС - В., с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ, в размер на 24 999 лв. за причинените му неимуществени вреди и 1 лв. имуществени вреди. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск като осъди Министерството на правосъдието да преустанови дискриминационното си поведение спрямо касатора занапред и да заплати на същия претендираното от него обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в посочения размер, ведно със законната лихва. Ведно с касационната жалба, и в рамките на настоящото съдебно производство М. Ж. е предявил и две частни жалби срещу определение № 1111/21.04.2016 г. по делото, с което АС - В. в производство по чл. 248 от ГПК, е допълнил цитираното по-горе съдебно решение, в частта му за разноските, като е отхвърлил молбата на М. Ж. за присъждане на разноски и срещу определение № 1206 от 4.05.2016 г., с което е осъден той да заплати на ГД "Изпълнение на наказанията" сумата 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди неправилност и на така атакуваното определение и моли същото да бъде отменено изцяло. Ответникът - ГД "Изпълнение на наказанията", редовно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва касационната и частните жалби, а по същество твърди правилност на атакуваните с тях съдебно решение и определенията по чл. 248 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а така също и на частните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По горните съображения допустими са и частните жалби срещу определенията по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с които е отхвърлено искането за присъждане на разноски на касатора и е осъден той да заплати юрисконсултско възнаграждение. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Първоначално делото е било образувано по искова молба на М. Ж. пред Софийския районен съд, с която е поискал: 1. да се установи с решение, че ответникът е осъществил дискриминация по отношение на него; 2. да се осъди ответникът да преустанови нарушението, и 3. да се осъди ответникът да му заплати, ведно със съответната лихва, претендираното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. СРС с определение от 2.12. 2014 г. е прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - С.-град. С. същото определение е приел, че предявени искове произтичат от актове на дискриминация, извършени от административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, и са подсъдни на административните съдилища, съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. Определението е обжалвано с частна жалба от Живков, и Софийския градски съд с определение № 6897 от 28.03.2015 г. е оставил без уважение частната жалба. Впоследствие делото е образувано и разгледано от Варненския административен съд, чието решение е предмет на съдебен контрол в настоящото производство. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на М. Ж., лишен от свобода в ОЗ - В., срещу ГД "Изпълнение на наказанията" при МП, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 999 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания - чувство на унижение, злепоставеност, изтерзаност, безсилие и безпомощност от факта, че под привидно законосъобразен повод - "съображения за сигурност", получаваните от него хранителни пратки - в частност тази от 5.04.2014 г. - поради разрязването й е приведена в състояние, негодно за консумация, в резултат на което ищецът страда от глад, чувство на безсилие и непълноценност. След като е приел, че извършените на 5.04.2014 г. действия не са пряка дискриминация, съдът е отхвърлил изцяло предявените искове. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за осъждане на ответника за в бъдеще да се въздържа от дискриминационни действия, както и за признаване за установено дискриминационно третиране на ищеца. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Съдът е приел, за безспорно между страните, както обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание"доживотен затвор" в ОЗ - В., така и обстоятелството, че при свиждане със сестра му на 5.04.2014 г., същият е получил хранителна пратка - 1 кутия сухи пасти, 2 бр. кроасани, домати, краставици, репички, кашкавал, 1 бр. шпеков салам, 1 бр. луканка, филе вакуумирано, 1 бр. шунка, марули, кутия от 12 броя сухи пасти, кебапчета, кюфтета, наденица, банани, които при извършената проверка са били разрязани от служители на затворническата администрация и според ищеца са били в състояние, негодно за консумация. След подробен анализ на институтите на пряката и непряката дискриминация, по смисъла на Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/, и твърденията на ищеца за неблагоприятно третиране при проверка на хранителните му пратки, спрямо затворниците в Затвора - С., съдът е заключил, че в случая се касае не за неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 9 от ЗЗД, а за субективно отношение на М. Ж. към условията и правилата в Затвора - В., които същият приема за дискриминационни спрямо него. За да се квалифицира нарушаването на правото на равно третиране като пряка дискриминация, нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изисква неравното третиране да бъде основано на един или повече от обективните признаци, посочени изчерпателно в тази разпоредба - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, възраст, сексуална ориентация и др. Съдът е приел, че законът не разглежда всяко неравно третиране като дискриминация. Затова е счел за неоснователни доводите на ищеца, че унищожаване на хранителната му пратка, в нарушение на установените правила за проверката на подобни доставки, установени в Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип, е проявена дискриминация по отношение на него и е отхвърлил иска като изцяло неоснователен. Съдебното решение е неправилно. То е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място, следва да се отбележи, че са неоснователни наведените твърдения за нищожност на същото, тъй като решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Постановено е от надлежен съд и състав. Касационния жалбоподател е предявил иск за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЗД, като вредите са в резултат на дискриминация, осъществена с действия и бездействия от съответните длъжностни лица при ответника, спрямо него, изразяващи се в неравенство в третирането, в сравнение с други лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в затвора - гр. В. Това уточнение на предявения иск, той е направил с приложената по делото писмена молба - вх. № 8819/27.05.2015 г. С протоколно определение от 23.09.2015 г., съдът с направения доклад е приел, че искът е предявен за сумата от 24 999 лв. неимуществени вреди и 1 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от актове и действия, дискриминация, извършени по отношение на него от служители на администрацията на затвора. В тази връзка, като ищецът е направил това уточнение и то е прието с направения доклад, съдът е следвало да се произнесе по допуснатото уточнение на иска по аргумент на чл. 127, ал. 1 от АПК, според който съдът е бил длъжен да разгледа и разреши само уточнения иск. При липса на искане, съдът няма задължение да се произнася, защото постановеното в повече от поисканото, представлява свръх петитум и обуславя недопустимост на постановеното решение. В случая, е налице такова произнасяне в повече от поисканото, и основателно е касационното възражение за недопустимост на съдебното решение. С исковата молба се индивидуализира предметът на делото - спорното материално субективно право, като основание и петитум, и изложеното определя границите на решаващата дейност на съда. Както се посочи, че с писмена молба-уточнение /л. 10/, ищецът е заявил, че поддържа иска си, относно твърдението за вреди от незаконосъобразни фактически действия на проверилите хранителната му пратка от 10.05.2014 г., и че тези фактически действия/бездействия, свързани с нарязването на получената от него храна, счита, че съставляват дискриминация спрямо него, съдът е следвало да се произнесе с оглед направеното уточнение на иска. Вярно е, че по делото са представени многобройни молби и становища, с които ищецът е уточнявал ответникът и искът, но в крайна сметка, съдът е приел за изяснено и уточнено по делото, както исковата претенция по основание и размер, така и кой е надлежния ответник. Въпреки това уточнение, което е приел с доклада си в първото заседание, съдът се е концентрирал и се е произнесъл върху първоначално предявения иск: с установяване на дискриминационните действия, по искането за преустановяването им и за осъждането на ответника. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция приема, че с съдът се е произнесъл свръх петитум, което прави решението недопустимо. Освен това съгласно чл. 218, ал. 2, АПК за допустимостта, съдът следи и служебно. Предвид констатираното основание на чл. 209, т. 2, АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията за неправилност на обжалваното решение, които са наведени в касационната жалба. Решението следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане, съдът следва са се съобрази и с ТР на ВКС и ВАС № 2, т. 8, и ако счете, че исковата молба е неясна, то следва да извърши ново уточнение на предявения иск, с оглед правилното квалифициране на иска - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. или във връзка с чл. 71, ал. 1 от същия закон. Ищецът не е длъжен да посочва правната квалификация, достатъчно е ясно и точно да формулира искането си, а определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на съда. Решението следва да бъде отменено и в частта, относно разноските, като по разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, АПК, Върховният административен съд - трето отделение,