Решение № 12551 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6806/2011 г.

Решение № 12551 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6806/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Стара Загора против решение № 3988 от 21.03.2011 г. по адм. дело № 11852/2010 г. на Върховният административен съд - седмо отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и обществени процесуални нарушения и необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - министърът на околната среда и водите изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба, намира, че е е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, касационен жалбоподател, с искане за обявяване на нищожност на разрешителното за водоползване № 0467/31.07.2001 г., издадено от министъра на околната среда. Съдът е изложил съображения, че оспорения административен акт не страда от такъв тежък порок, който да засяга валидността му. Не е налице: липса на компетентността на издателя; нарушение на изискването за форма; неспазването на процедурата по начин, водещ до липса на формирано волеизявление; отсъствие на правно основание за издаването му. Не е уважил доводите на жалбоподателя, че с разрешителното за водоползване е определена категория на подземните води, която не съответства на реалното фактическо положение, тъй като са релевантни за материалната законосъобразност на оспорения административен акт, но не и за неговата действителност. Решението е правилно и обосновано. Преценявайки действителността на оспорения административен акт на основанията за обявяване на неговата нищожност, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е неоснователна като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното разрешително е издадено от компетентния административен орган - министърът на околната среда и водите. Тази му компетентност е предоставена с разпоредбата на § 13, ал. 3 от ПРЗ на Закона за водите (ЗВ) - редакция обн. ДВ бр. 81/2000 г., съгласно която до създаването на басейновите дирекции разрешителните за водовземане и/или ползване по този закон се издават от министъра на околната среда и водите спазена е процедурата за издаването на акта в съответствие с изискванията на чл. 44, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 и ал. 2 ЗВ и Наредба № 1 от 07.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (отм.), при липса на такова противоречие с материалния закон и процесуалните правила, при което правните последици на разрешителното като индивидуален административен акт са напълно несъвместими с правовия ред. Дружеството - жалбоподател не се е възползвало от възможността да оспори разрешителното, към момента на неговото издаване или от алтернативната възможност да поиска изменение на разрешителното след изтичане на срока за оспорване, при провеждане на съответна административна процедура по Закона за водите. Същото разрешително вече е преоформено, като във връзка с него са проведени и административните процедури по издаване на разрешителни за водоползване за отделните водоизточници, които са действащи и към настоящия момент. Във връзка с доказателствените искания, описани в касационната жалба на дружеството - жалбоподател правилно съдът е преценил, че същите са недопустими и нямат отношение към предмета на делото. Към настоящия момент, наведените от жалбоподателя твърдения, по отношение нищожност на разрешително № 0467/31.07.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, са единствено по отношение категорията на подземната вода и неправилното й определяне от административния орган, издал оспореното разрешително, което само по себе си не обуславя нищожност, тъй като дружеството - жалбоподател е имало други процесуални възможности за защита на интересите си, а именно да оспори разрешителното, към момента на неговото издаване или от алтернативната възможност да поиска изменение на същото след изтичане. Към момента не е налице техническа възможност да се изследва и определи категорията на подземната вода към момента на издаване на разрешителното, поради което такъв вид експертиза няма как да бъде извършена. Ако са били налице писмени доказателства в тази насока, находящи се у жалбоподателя, то е следвало същите да бъдат представени при дадената възможност, при събиране на доказателства в съдебното производство пред Върховния административен съд - седмо отделение. По изложените съображения решението е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,