Решение № 6423 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2009 г.

Решение № 6423 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 и сл. от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Рашида Сафир - гражданка на Мароко, против Решение № 661 от 15.01.2009 г., постановено по адм. дело № 9624 от 2008 г. по описа на трето отделение на Върховния административен съд. Иска се отмяна на решението. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Подробно развива съображения в касационната жалба за наличие на доказателства за нарушаване на човешките права в Мароко и моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че административният орган не се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 9, ал. 1, т 3 от ЗУБ, дадено в решение от 17.02.2009 г. по прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО). Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, като прецени наведеното в жалбата касационно основание, приема касационната жалба за неоснователна поради следното: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Рашида Сафир - гражданка на Мароко, против Решение № 381 от 16.07.2008 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 , вр. чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ на молителката е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган правилно е отказал предоставяне на статут поради липса на материалноправните основания по чл. 8 и чл. 9, ал. 1, ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут: кандидатката можела да се завърне в държавата си по произход, тъй като информационните източници сочат, че обстановката в страната по повод нарушаване на човешките права е чувствително подобрена; жалбоподателката не е посочвала да е била обект на заплаха от страна на официалната власт, нито от страна на групировка; освен това ноторно известен факт е, че в страната няма въоръжен конфликт, от който да се направи извод, че за нея Мароко не е сигурна страна по произход. Проблемите й са свързани по-скоро с битов и семеен проблем. Причините за напускането на страната са свързани с факта, че е останала без работа и е отказала да се омъжи за избран от роднините й човек, поради което брат й е отправил закана да я убие за поруганата чест. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на изброените директиви на Съвета на Европейската общност, включително и Директива 2004/83 (ЕО). В текста на чл. 15в от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е възприета в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Твърдения за риск по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗУБ жалбоподателката не прави. Ето защо възраженията на прокуратурата за несъобразяване на административния орган с посочените решение и директива са неоснователни - за конкретния случай те са неприложими. Касае за опасения от лични заплахи срещу живота или личността, както правилно е приел и тричленният състав, свързани с отказа на жалбоподателката да се омъжи за избран от родителите й съпруг. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателката не е била лично заплашвана или преследвана и напускането на страната й по произход обяснява с опасения за нарушаване на човешките права. Така установените по делото факти са оценени правилно от съда с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. Правилно е преценено, че понастоящем спазването на човешките права в Мароко значително е подобрено - извършена е законодателна промяна в областта на правата на жените, видно от приложената официална справка от 13.03.2008 година. С оглед на това следва да се приеме, че обосновано административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на жалбоподателката. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му, и като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,