Решение № 6025 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2011 г.

Решение № 6025 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Сюлейман Салихов Айров от гр. Сърница, срещу решение № 342 от 27.06.2011 г. по адм. д. № 302/2011 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 8261/12.04.2011 г. на ВНД Началник РУП Велинград за отказ за издаване на разрешение за съхранение и на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Излагат се касационни основания за неправилност на решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че съдът не е обсъдил доводите, изложени в жалбата, че с допълнителна молба от 10.03.2011 г. е посочил основания за необходимостта от притежаване на късоцевно оръжие за самоотбрана, като управител на фирма, занимаваща се с търговия. Съдът не е взел предвид, че в представения образец формуляр липсват указания да се посочат обстоятелствата които налагат получаването на разрешително за съхранение и носене на късоцевно оръжие, касае се за подновяване на срока за съхранение и носене на късоцевно оръжие. Не са обсъдени нарушенията на процедурата по издаване на разрешението, която в чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ предвижда, че административният орган е задължен да даде 30-дневен срок с указания за отстраняване на констатираните непълноти и несъответствия. С последваща молба приложена по делото е посочил, че оръжието му е необходимо за самоохрана поради това, че осъществява търговска дейност. Относно моралния облик на жалбоподателя и необходимостта от притежаване на оръжие са събрани гласни доказателства, свидетелите посочват, че е сериозен и отговорен човек, като лесничей по време на целия си трудов стаж е разполагал с оръжие и липсват данни за нарушение на правилата за носене и съхранение на оръжието. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в административното производство не са изложени други причини и не са посочени доказателства, обосноваващи твърдяната необходимост от носене на оръжие. От твърденията на жалбоподателя и приложения по делото доказателствен материал не може да бъде обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, наличие на основателна причина - самоотбрана, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ. Този извод не се опровергава от представените по делото доказателства, от които е видно, че жалбоподателят е пълномощник на ЕТ "АИС-2-Айрова" - гр. Сърница, което не би могло да обуслови нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие. Необходимостта за опериране с големи суми пари в изпълнение на възложената на Айров работа, доколкото самостоятелно не указва на която и да е от визираните в разпоредбата на чл. 6 от ЗОБВВПИ цели за използване на оръжие, не може да се третира като мотив за носенето му. Изложените съображения относно професионалната дейност на жалбоподателя са неотносими към спора. При липса на данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на Айров и неговото семейство, необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана не е обоснована и доказана. Решението е правилно. Постановено е в съответствие с процесуалните разпоредби и с материалния закон. Извършена е от съда проверка на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК. Преценени са всички доказателства по делото - писмени и гласни, вкл. и посочените от касатора, за които твърди, че не са обсъдени от съда. Направен е обоснован и правилен извод за законосъобразност на отказа на ВНД Началника на РПУ - Велинград за издаване на разрешение за съхранение и за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие от жалбоподателя. Последният не е посочил и доказал обстоятелства, мотивиращи наличие на основателна причина - самоотбрана за издаване на исканото разрешение за носене на оръжие. Не е установена сериозна, основателна причина за носене, съхранение и използване от жалбоподателя на късо огнестрелно оръжие. Липсват данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Изложените доводи, свързани с извършване на търговска дейност и боравене с големи парични суми във връзка с търговската дейност на фирмата на съпругата на жалбоподателя, на която той е пълномощник, не обосновават нуждата от носене и съхранение на оръжие. Обстоятелството, че е поискано подновяване на разрешението за носене на оръжие за нов срок не означава, че жалбоподателят няма задължение да докаже наличието на основателна причина - самоотбрана, която е твърдял, това е смисълът и на подновяването на разрешителното след определен период. Съдът е обсъдил твърденията на жалбоподателя за необходимост от самоотбрана, не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Спазени са от административния орган изисквания по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, неоснователни са изложените доводи в тази насока за нарушение на административнопроизводствените правила. Както е посочено и в жалбата до съда, жалбоподателят е подал допълнителна молба в която е изложил подробно мотиви за необходимостта за притежаване на оръжие за самоотбрана. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение