Решение № 10609 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14721/2011 г.

Решение № 10609 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14721/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на отбраната, представлявано от юрисконсулт М. Янакиева, против решение № 101/6.10.2011 г., постановено по адм. дело № 68/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на министерството против акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци /АУТБО/ № 6/18.01.2011 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" /"МДТ"/ при община Ловеч. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки от пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Ловеч, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението чрез пълномощника юрисконсулт Печев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ловеч е отхвърлена жалбата на Министерство на отбраната против акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 6/18.01.2011 г., издаден от длъжностно лице - орган по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" при община Ловеч, потвърден с решение № 6/18.02.2011 г. на директора на дирекция "МДТ" при Община Ловеч. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения АУТБО законосъобразно е определено задължение за такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 82364,89 лв. за недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, бул. "България" № 53, собственост на Министерство на отбраната, за който е подадена декларация вх. № М 0418000193/12.03.2009 г., като размерът на задължението е определен съгласно декларираната отчетна стойност на имота с тази декларация, като е отчетена и коригираната стойност с декларация вх. № 0418000382/22.12.2009 г. Съдът е приел, че със заповед № 1656/28.10.2008 г. на кмета на община Ловеч са определени вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ, границите на районите и честотата на извършването им за 2009 г., като от съдържанието й е видно, че процесният имот попада в границите на район, в който се извършва ежедневно сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО до градското депо, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване три пъти седмично. Посочил е още, че с решение № 216/18.12.2008 г. на общински съвет гр. Ловеч е одобрена план-сметката за необходимите разходи за услугите по чл. 66 ЗМДТ, а с решение № 227/29.01.2009 г. на общинския съвет е определен размера на ТБО в промили в зависимост от вида и броя на използваните съдове за битови отпадъци за различните услугите по чл. 66 ЗМДТ и недвижими имоти. Предвид липсата на изрична регламентация за таксите за недвижими имоти на юридически лица, които не са търговци, съдът е приел, че приложение следва да намери регламентацията за недвижимите имоти на предприятия. Относно размера на таксата за всяка от услугите съдът се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на данните за отчетната стойност на имота, за която не съществува спор между страните, като за първите 11 месеца се вземе предвид отчетната стойност по декларацията от 12.05.2009 г., а за последния месец - стойността по декларацията от 22.12.2009 г., както и предвид определените размери на таксите за всяка от услугите съгласно решението на общинския съвет, съдът е извършил изчисления относно дължимия размер на таксите в резултат на което е приел, че за услугата сметосъбиране и сметоизвозване таксата следва да е в размер на 42449,60 лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа - 14572,25 лв. и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 25343,042 лв., или размерът на таксата за битови отпадъци за цялата година е в размер на 82364,886 лв., колкото е посочено и в оспорения АУТБО. Поради това че в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч, приета от общински съвет Ловеч, няма изрични срокове за изчисляване и внасяне на ТБО, съдът е приел, че по силата на препращането в чл. 15 от наредбата към разпоредбите, касаещи данъка върху недвижимите имоти, следва да се приложат разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗМДТ, което означава, че ТБО за цялата година е следвало да бъде изчислена въз основа на отчетната стойност към 1.01.2009 г. и да се внесе на четири равни вноски от 1 февруари до 1 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на 2009 г. Поради това съдът е приел, че за цялата година ТБО е следвало да се изчисли въз основа на отчетната стойност по декларация вх. № 0418000193/12.05.2009 г., която е 6 351 008 лв., без да се взема предвид отчетната стойност по декларацията от 22.12.2009 г. При това изчисление, съгласно заключението на вещото лице, размерът на ТБО за цялата година е с 198,21 лв. повече, отколкото е по АУТБО, тъй като в акта за м. 12/2009 г. е взета предвид по-ниската отчетна стойност на имота по декларацията от 22.12.2009 г. Съдът е приел, че услугите за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на отпадъците в депа и поддържане на чистотата на обществените територии са извършвани от общината. В тази връзка е обсъдил събраните по делото доказателства - протоколи за установяване извършването на натурални видове строителни работи и услуги, схема на улици, разрешение на РИОСВ - Плевен за извършване на дейности по събиране, транспортиране, временно съхраняване и обезвреждане на отпадъци по чл. 45, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за управление на отпадъците, издадени на дружеството-концесионер по договор за предоставяне на концесия за дейността "сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци", както и показанията на трима свидетели, които кореспондират с останалите доказателства. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е налице влязло в сила съдебно решение относно същото задължение, като в тази връзка е посочил, че по адм. дело № 170/2009 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч предмет на оспорването е била заповед № 711/20.05.2009 г. на кмета на община Ловеч, с която е определено задължение на ТБО за недвижим имот с идентификатор № 43952.506.540 по КККР на гр. Ловеч за периода от 2004 г. до 2008 г., поради което не е налице идентичност на спора. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор, че Министерство на отбраната, касатор в настоящото производство, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, бул. "България" № 53, с идентификатор 43952.506.540 по КККР на гр. Ловеч, съгласно акт за публична държавна собственост № 1107/2.12.2008 г., съставляващ поземлен имот с площ 67363 кв. м, застроен с 60 броя сгради с обща застроена площ 13962,45 кв. м, за който е подадена декларация с вх. № М 0418000193/12.03.2009 г., в която е посочена отчетна стойност на имота - 6 351 008 лв. По делото не съществува спор относно декларираната отчетна стойност на имота. Безспорно е, че имотът се намира в регулационните граници на града, в първи район, т. 1.1. по заповед № 1656/28.10.2008 г. на кмета на община Ловеч за определяне на границите на районите, в които община Ловеч предлага услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане на градско депо за обезвреждане на битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, при честота на сметосъбиране и сметоизвозване - ежедневно, а поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - три пъти седмично. От страна на Министерство на отбраната не се оспорва, че в района, в който се намира неговия имот общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а поддържа, че не дължи такса за тази услуга, поради това че поделението било режимно до края на м. април 2009 г. и служителите на съответната почистваща фирма не са имали достъп до територията му, следователно услугата не била предоставяна. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че услугата е реално извършвана и определената за нея такса е дължима. В чл. 71, т. 1 ЗМДТ е предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината. Както се посочи, територията на която се намира имота на касатора е включена в район, в който според заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Реалното осъществяване на дейностите по изпълнение на тази услуга също е доказано по делото, както правилно е приел първоинстанционният съд. По делото са представени протоколи за установяване извършването и за заплащане на натурални видове строителни работи и услуги, подписани между община Ловеч като възложител и "Еко" ЕАД гр. Ловеч като изпълнител, с предмет - почистване съгласно договор № ДВ-33/3.02.2009 г. Тези протоколи, приложени от стр. 124 до стр. 238 от делото са издадени на посочените в тях дати през цялата 2009 г. и удостоверяват извършването на описаните в тях дейности, сред които и дейността натоварване на отпадъци и извозване по маршрут, включващ бул. "България", на който се намира имотът на касатора. Доводът в касационната жалба, че нямало доказателства, че в извозените по тези протоколи битови отпадъци се съдържали и отпадъците от имота на касатора, не може да бъде възприет като основателен. От показанията на разпитаните по делото свидетели Венцислав Ангелов, Здравко Славчев и Серафим Каменов, всички служители на дружеството - концесионер, което по договор с общината е осъществявало сметопочистване през 2009 г., се установява, че камион на дружеството с ДК № СО60011ВА, е влизал в територията на имота /тогава представляващ военно поделение/, откъдето са прибирани битовите отпадъци, събирани в контейнерите, които са се намирали в двора на поделението и са били предоставени от концесионера. Тримата свидетели са работели в екип, единият от тях като шофьор на камиона, и дават еднозначни показания относно начина, по който е осъществяван достъпа до поделението - с оставяне на лична карта на пропуска и с придружаване от служител на поделението по време на осъществяване на дейностите по натоварване на отпадъците и изнасянето им. Предвид това настоящият състав намира за неоснователен довода на касатора, че за периода до 30.04.2009 г., лицата, извършващи услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се имали достъп до имота, поради това че поделението е било режимно, с ограничен достъп. От друга страна, не е доказано твърдението на касатора, че битовите отпадъци са извозвани и депонирани за негова сметка, като в тази връзка не са представени доказателства за получено разрешение за осъществяване на такава дейност, за действително транспортиране на отпадъци и разтоварването им в депо за битови отпадъци. От изложеното се налага извода, че в случая не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, при която таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против акта, като е приел, че услугата е реално предоставена и размерът на таксата е определен в съответствие с декларираната отчетна стойност на имота и размера на таксата, определен с решение на общинския съвет за процесната година. Правилно съдът е приел, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения, също се дължи. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се налага извода, че на територията на община Ловеч съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имота на касатора, са извозвани и разтоварвани в това депо. Касаторът не е изложил никакви конкретни доводи по тази част от правния спор и по същество не оспорва задължението за тази услуга. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Касаторът не е изложил доводи и по тази част от правния спор. Следва да се отбележи, че касационната жалба дословно преповтаря жалбата до първоинстанционния съд и в този смисъл не съдържа касационни основания, а оплаквания за незаконосъобразност на административния акт. Оплакването в касационната жалба, че при издаването на АУЗТБО е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, тъй като не било изпратено уведомление за размера на дължимата такса, съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК, е неоснователно. За възникване на задължението за такса за битови отпадъци не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията. В чл. 69, ал. 2 ЗМДТ е предвидено, че общината уведомява лицата по чл. 64 /задължените лица за заплащане на ТБО/ за дължимите от тях такси и съответния период и за сроковете за плащане. Това съобщение обаче не представлява индивидуален административен акт, а самото съобщаване на размера на таксата на задълженото лице не е предпоставка за възникване на задължението, нито за издаване на индивидуален административен акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, респективно по чл. 107, ал. 3, изречение първо ДОПК има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на публичното задължение. В този смисъл не е допуснато нарушение, обуславящо незаконосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че дружеството дължи такса за всички услуги по чл. 62 ЗМДТ в размера, в който са определени по АУЗТБО. При обсъждане на размера на таксата съдът правилно е констатирал, че в оспорения АУЗТБО за м. 12/2009 г. неправилно е взета предвид отчетната стойност на имота, съгласно декларация вх. № М 0418000382/22.12.2009 г., която е по-ниска от стойността по декларация вх. № М 0418000193/12.03.2009 г. Новата отчетна стойност на имота следва да бъде взета предвид при определяне размера на задължението за следваща година. Поради това че с оспорения АУЗТБО всъщност е определено задължение в по-малък размер от реално дължимия /със 198,21 лв./, то не е налице основание за отмяна или изменение на акта, в съответствие със забраната за влошаване положението на оспорващия. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,