Решение № 429 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2008 г.

Решение № 429 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) С решение № 169 от 18.11.2005 г. по гр. д. № 21770/ 2003 г. на СРС, 42 състав, оставено в сила с решение от 29.11.2007 г. по гр. д. № 1121/2006 г. на СГС, ВО, II- д състав е отхвърлен иска, предявен от Л. Д. против Г. А. за признаване на ищцата за собственик и предаване владението на 1/2 ид. ч. от имот пл. № 86, находящ се в землището на с. М., местността "Ш", заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че е станала собственик на имота и по давност, поради което моли за уважаване на предявения иск. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Подал е частна жалба срещу решението в частта относно разноските и моли да му се присъдят такива. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен през 1959 г. и прекратен през 1979 г. По твърдение на ищцата през време на брака построили с ответника двуетажна жилищна сграда в дворно място, предоставено им от неговия баща. Счита, че е станала собственик на половината от жилищната сграда на основание построяването й по време на брака със съвместен принос, както и по давностно владение. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че сградата е построена през 1970- 74 г. върху дворно място, което е собственост на трето лице, а не на един от съпрузите, поради което не може да намери приложение т. 4 от ППВС № 5/1972 г. Според въззивния съд съпругът Г. А. не би могъл да е собственик на имота, тъй като не е установено десетгодишно владение до влизане в сила на ЗСГ, а след това до 1990 г. (отмяната на глава II от ЗСГ ) според съда е действала забраната на чл. 29, ал. 1, т. 1 за придобиване по давност, тъй като за населеното място се е прилагал ЗРПВПВНИ. По отношение на дворното място искът е отхвърлено още и затова, защото то е възстановено на ответника като земеделска земя с решение на поземлената комисия. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до необосновани правни изводи и нарушение на материалния закон. Тъй като се претендира собственост върху сграда, построена върху терен, който е възстановен като бивша земеделска земя, от съществено значение за делото е било на първо място да се изясни статута на земята. Въпреки че ищцата не е акцентирала върху това, претенцията й се гради на довода, че имотът не е земеделски, а се притежава в реални граници, и то още към момента на образуване на ТКЗС. Изясняването на това обстоятелство е от значение за изхода на спора, тъй като ищцата е поддържала, че сградата е построена върху дворно място, собственост на съпруга й и затова е била в режим на съпружеска имуществена общност. Въпросът е от значение и за второто евентуално поддържано от нея основание за придобиване на собствеността, а именно владение на имота и изтичане на давността по време на брака, при което съгласно установената съдебна практика дворното място също би станало обща собственост на двамата съпрузи, а оттам по силата на приращението и сградата, построена също по време на брака. В тази насока по делото е останало неизяснено дали се касае за земеделска земя или за селищен имот, като за последното навеждат представените у-ние № 804 от 2.12.87 г., издадено от АПК "С"- л.160, у-ние № 348 от 5.08.1988 г. от К. с. М. л.161, както и данните, че имотът е бил притежание на бащата на ответника, който го предоставил на съпрузите, за да си построят къща и те го владеят от тогава досега. Не е изяснено, включително и чрез служебно назначаване на техническа експертизата с. М.има ли и от кога регулационен план, къде се е намирал спрямо плана жилищният и стопански двор на бащата на ответника, дали спорният имот е бил част от него и запазил ли е селищния си характер предвид наличието на улица и други застроени имоти в съседство, което е видно от скицата по кадастралния план. Изясняването на тези обстоятелства е от значение, за да се отговори на въпроса дали собствеността върху имота или част от него не е запазена в реални граници, при което той би могъл да бъде обект на придобивна давност, за разлика от имотите, внесени в ТКЗС. В тази връзка не е изяснен произхода на имота и дали е бил притежание на бащата на ответника и на какво основание, кой е записан като собственик в разписния лист, включен ли е в имотите, внесени от В. А. в ТКЗС (сред които действително има нива от 2 дка и пасище от 0,6 дка в м. "Ш", но процесният имот, макар и в същата местност е от 3480 кв. м.) Съдът не се е съобразил с разясненията относно правото на собственост на член-кооператорите, дадени в ППВС № 4/1964 г. и решение № 104/1964 г. на ОСГК на ВС. Въззивният съд не е изяснил и обстоятелствата, свързани с възстановяването на имота в полза на ответника, защо в решението той е посочен като собственик, а не общия наследодател, какви доказателства за собственост е представил, за да бъде променено възстановяването само в негова полза, както и че общо възстановената земя от 13,180 дка (8,4 дка с план за земеразделяне, 1,300 дка в стари реални граници и процесните 3,480 дка, също в стари реални граници) надхвърля внесените от наследодателя 12 дка ниви и ливади. Не е обсъдено обстоятелството, че в едни скици и в решението на ПК се посочва, че имотът е заснет по кадастралния план през 1982 г., а по други скици- през 1999 г. (след възстановяването), на какво се дължи тази разлика и какво е било записването по разписния лист към плана от 1982 г., ако е имало такова. В зависимост от отговора на въпроса дали сградата е построена върху дворно място, собственост на съпруга или съпрузите са придобили имота по давност, изтекла по време на брака, когато са построили и сградата, ще следва да се реши и въпросът за правата на бившите съпрузи след прекратяване на брака върху дворното място и върху сградата, както и за обема на тези права. Ако се касае за имот, правото на собственост върху който е запазено в стари реални граници, решението на въззивния съд е постановено и в нарушение на материалния закон досежно доводите, които се излагат във връзка с приложението на ЗРПВПВНИ и чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗСГ. В съдебната практика по ЗРПВПНИ е утвърдено разбирането, че този закон не забранявана придобиването по давност на имоти, които са включени в приложното му поле- Тълкувателно решение № 28 от 4.III.1963 г. по гр. д. № 12/63 г., ОСГК, решение № 1* от 3.IV.1969 г. по гр. д. № 51/69 г., I г. о. и др. Тъй като се касае за давност, която тече между роднини по права линия - баща и син, за които не се прилага редът по чл. 15, ал. 1 ЗСГ, ако сключат сделка за прехвърляне на имота, не намира приложение и забраната на чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСГ за придобиване на имота по давност, тъй като в случая придобивната давност не се използва за заобикаляне на закона. По тази причина и след влизането на ЗСГ в сила синът е могъл да владее срещу баща си, което ползва и съпругата му, ако давността е изтекла по време на брака. Решението е постановено и при неизяснено становище на касаторката относно довода й за придобиване на имота по давност, поради данните, че тя е продължила да живее в имота и след прекратяване на брака и живее там и понастоящем. Тъй като това е един продължителен период от време той обхваща действието на различни закони, уреждащи възможността за придобиване по давност, затова съдът е следвало да укаже на ищцата да уточни претенцията си, като посочи конкретния период (или периоди) на владение с начален и краен момент, на които се позовава като основание за придобиване на правото на собственост. Без такова точно определяне на предмета на този иск не може да се провери и правилността на въззивното решение. По изложените съображения следва да се приеме, че при постановяване на решението са нарушени чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), а изводите на съда са необосновани и направени при неправилно приложение на материалния закон. Допуснатите нарушения съставляват касационни основания за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение