Решение № 1171 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ- Пловдив против Решение 3132/04.04.2024г. на Административен съд- Пловдив по адм. дело 2406/2023г. С него се отменя като незаконосъобразно Решение 2153-15-232/04.09.2023г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол 01211 от 07.06.2023г. на ръководителя на контрола на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и изпратена преписката на органа за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, К. П. Д. чрез процесуален представител адвокат Белчева взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от К. П. Д. против цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. С него не се уважава жалбата на Д. срещу разпореждането за отпускане на пенсия по отношение размера и при незачитане на осигурителен стаж от първа категория при осигурител Рудник Христо Смирненски , мина Маришки басейн ЕООД, старо наименование СМЕК Марбас . По отношение на този стаж е признат стаж, полаган под земята и друг такъв, който не е полаган под земята съответно зачетен от първа, респективно от втора категория с последици размера на пенсията. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото и прието заключение на вещо лице е установил, че стажът, за който е претенцията е изцяло полаган под земята, което е основание съда да отмени решението и разпореждането като незаконосъобразни и да върне делото като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Касационната жалба се обосновава с възражения против приетото заключение на експертизата и върху доказателствата по приложената административна преписка. Тези доводи са неоснователни. По делото съдът е назначил съдебно - икономическа експертиза от специалист ТРЗ с опит в минните предприятия, която да отговори на въпросите кои от заеманите длъжности от Д. от осигурителния стаж предмет на спора, са изпълнявани под земята. Отговорът на експертизата е категоричен, че всички спорни длъжности са изпълнявани само под земята. В заседанието, проведено на 07.03.2024г. е присъствал процесуален представител на административния орган, който е заявил че няма въпроси към вещото лице и го оспорва без да иска ново или допълнително заключение. При това положение оспорването на констатациите в констативно съобразителната част на експертизата в касационната жалба е не относимо към правилността на решението и не може да бъде ценено във връзка с касационните основания. Задължение на страната е да докаже фактите на които основана изводите си и допускането на експертизата е по повод, че следва да се установят факти, за които се изискват специални знания, които съдът не притежава. Това означава, че констатациите на експертизата и заключението следва да бъдат предявени при неговото обсъждане и при несъгласие, следва да се заявят доказателствени искания от страната която не е съгласна. В противен случай, възраженията пред касационната инстанция не могат да бъдат обсъждани от съда, тъй като се отнасят до твърдения по фактите на които следва да отговори вещото лице, а то е назначено по причините, че съдът не разполага със специалните знания да ги установи. Ето защо, правилно съдът е изградил фактическите си изводи на установеното със заключението на вещото лице. Общото възражение, че вещото лице е основало изводите на свидетелски показания е неоснователно, тъй като вещото лице е извело собствени изводи и е споменало гласните доказателства които не са в противоречие с тях. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно и не следва да се уважава при преценката за адекватността на възнаграждението и нормативната уредба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд шесто отделение