Решение № 9291 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2014 г.

Решение № 9291 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (наричана за краткост по-долу Комисията) против решение № 16321 от 09.12.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение по адм. д. № 9790/2012 г. С обжалваното решение по жалба на "Кумер" ЕООД е отменено решение № ЕМ-01 от 29.06.2012 г., издадено от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и Комисията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 70 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - "Кумер" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Неоснователно е възражението на прокурора за недопустимост на касационната жалба поради просрочието й. Срокът за касационно обжалване на решението на тричленния съдебен състав изтича за ДКЕВР на 26.12.2013 г. който е празничен ден на осн. чл. 154, ал. 1 от КТ, поради което и неприсъствен, поради което на осн . чл. 60, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК срокът изтича на 27.12.2013 г., когато е й подадена касационната жалба. Касационната жалба е основателна. Пред първоинстанционния съдебен състав е обжалвано решение на ДКЕВР, индивидуализирано по-горе, с което на основание чл. 6, т. 3 във вр. с чл. 22, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) във вр. с чл. 83ж от НРЦЕЕ комисията е одобрила нулеви мощности за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по райони на присъединяване и нива на напрежение от 01.07.2012 г. до 01.07.2013 г. за мрежовите енергийни райони, както следва - МЕР София-град, МЕР София-област, МЕР Благоевград, МЕР Монтана, МЕР Плевен, МЕР Горна Оряховица, МЕР Русе, МЕР Шумен, МЕР Варна, МЕР Бургас, МЕР Стара Загора, МЕР Хасково, МЕР Пловдив. Тричленният съдебен състав на ВАС приема, че жалбата е допустима. Преценено е, че оспореното решение има характер на общ административен акт. Съдът е приел, че правният интерес на жалбоподателя се обосновава с подаденото от него искане до "ЧЕЗ Разпределение България"АД относно присъединяване на обект за производство на електроенергия от възобновяем източник - фотоволтаична централа с номинална мощност - 2,0 MW и режим на работа постоянен, изградена в гр. Кресна, местност "Падината", намираща се в района на един от посечените в решението МЕР, а именно -МЕР Благоевград. Съдът е приел, че жалбата е подадена в срока по чл. 179 от АПК, тъй като не са представени доказателства относно съобщаването на акта и относно датата на публикуването му на интернет страницата на ДКЕВР. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в необходимата форма. Съдът е преценил, че обжалваното решение съответства на приложимите материалноправни разпоредби, но при приемането му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно, не са спазени изискванията за обществено обсъждане, визирани в чл. 14 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и в чл. 66 - чл. 69 от АПК. Съдът е приел, че обжалваното решение се отнася до въпрос от значителен обществен интерес за развитие на енергийния сектор, който налага обществено обсъждане, предвидено в чл. 14 от ЗЕ. Съдът е посочил, че следва да се има предвид и обстоятелството, че самата норма на чл. 22, ал. 6 от ЗЕВИ препраща към ЗЕ, като регламентира, че условията и редът за изготвяне на предвижданията се уреждат с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, която е НЛДЕ, приета на основание и в изпълнение на ЗЕ. Според съдебния състав от значение е и обстоятелството, че в мотивите на процесното решение, ДКЕВР се е позовала и на нормите на 99, ал. 2 от ЗЕ и чл. 109, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕ, изискващи сигурно и безопасно управление на електроенергийната система, което означава, че самата Комисия не е изключила приложението на ЗЕ. Съдът е приел, че адресатите на акта - производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници изцяло са били изключени от процедурата по приемане на акта, а процесното решение създавало ограничения за присъединяване на енергийни мощности, произведени от тези централи и непосредствено засяга правната им сфера. Пряко заинтересованите лица по смисъла на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ в този случай, според тричленния съдебен състав на ВАС са Асоциацията на производителите на екологична енергия, Асоциацията на българските енергийни агенции, Асоциацията на възобновяемите енергийни източници, Българската ветроенергийна асоциация, Българската фотоволтаична асоциация, Съюза на производителите на екологична енергия и др. безспорно известни на ДКЕВР. Съдът е посочил, че преди приемане на оспорвания акт, Комисията е била задължена да проведе обществено обсъждане и да уведоми заинтересованите лица за откриване на процедурата по издаване на акт, да обсъди с тях основните принципи, заложени в проекта и да им даде срок за представяне на становища, които да обсъди в мотивите на общия административен акт. Съдът е преценил приетото нарушение, допуснато от Комисията като съществено, тъй като по този начин Комисията е лишила пряко засегнатите лица, спрямо които се одобряват нулеви мощности за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи, да изразят становищата си по изготвения проект, с което са нарушени принципите за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти, регламентирани в чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЕ и основната цел на ЗЕВИ. Съдът е приел, че след отмяната на административния акт, не се налага връщане на преписката на административния орган, тъй като актът касае едногодишен период - до 01.07.2013 г., който към датата на приключване на устните състезания по делото е изтекъл. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационният съдебен състав следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав, както се посочи по-горе е обосновал интереса на жалбоподателя за обжалване на въпросното решение на ДКЕВР с качеството му на искател за присъединяване на обект за производство на електроенергия от възобновяем източник - фотоволтаична централа, изградена в района на МЕР-Благоевград. По делото обаче липсват доказателства, а не се и твърди, че към момента на подаване на искането от жалбоподателя до изпълнителния директор на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и към момента на подаване на жалбата в съда, описаната в заявлението фотоволтаична централа е изградена. Нещо повече, видно от обстоятелствената част на жалбата, с която е сезиран тричленния състав е, че искането до "ЧЕЗ Разпределение България"АД е подадено за присъединяване на БЪДЕЩ обект за производство на електрическа енергия от възобновяем източник. Налага се извода, че към момента на подаване на заявлението за проучване за присъединяване, жалбоподателят е имал само инвестиционното намерението да изгради в бъдеще фотоволтаична централа с посочените в заявлението параметри. Следователно, към датата на подаване на заявлението пред "ЧЕЗ Разпределение България" АД и към момента на подаване на жалбата в съда, жалбоподателят не може да се квалифицира, нито като притежател на енергиен обект, нито като енергийно предприятие, а само като лице с инвестиционни намерения за изграждането на такъв обект. Във връзка с този извод, не може да се приеме, че атакуваното решение на ДКЕВР засяга възникнали права на жалбоподателя. В конкретния случай не може да се приеме, че за жалбоподателя е възникнал и законният интерес по чл. 23, ал. 1 от ЗЕВИ, за подаване на заявление за присъединяване в посочения от него район. Според настоящия съдебен състав, този интерес, не съществува във всички случай, за лицата с инвестиционни намерения за изграждането на енергиен обект за производството на енергия от възобновяеми източници. Според настоящия съдебен състав той е налице само тогава, когато към датата на заявлението на съответното лице с инвестиционно намерение по ЗЕВИ, са налице обективните предпоставки за изграждането на енергийния обект една от които е влязлото в сила решение на ДКЕВР, с което са одобрени електрически мощности за присъединяване, за района, в който ще се намира бъдещия обект. Този извод следва от тълкуването на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ. В конкретния случай посочените предпоставки не са налице, поради което не може да се приеме, че за "Кумер " ЕООД е възникнал законен интерес от подаване на заявление за присъединяване. С обжалваното решение вероятно се засяга търговски интерес на дружеството, но не и негов законен интерес, тъй като по съображенията, изложени по-горе, не може да се приеме, че такъв е възникнал. От друга страна, от съдържанието на писмото на "ЧЕЗ България " ЕАД, Дирекция "Обслужване на клиенти", направление "Търговски центрове" до "Кумер " ЕООД с изх. № 1200753584 от 16.07.2012 г. не може да се направи извода, че искането на жалбоподателя е оставено без разглеждане, както се поддържа от последния в жалбата до съда, а му се сочи възможността за реализиране на инвестиционното намерение по друг ред, а именно по реда на чл. 25 от ЗЕВИ, възползването от който зависи изцяло от управленските решения на дружеството. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на ДКЕВР не засяга право или законен интерес на жалбоподателя, поради което не е налице предпоставката за възникване на правото му на обжалване на въпросното решение. Изводът на тричленния съдебен състав за обратното е неправилен, което е обусловило и постановяването на недопустимо решение. Решението следва да се обезсили на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, а вместо това на осн. чл. 159, т. 4 от същия кодекс жалбата се остави без разглеждане и съдебното производство, образувано по нея се прекрати. Воден от горното и на посочените правни основания, Върховният административен съд в настоящия петчленен съдебен състав