Решение № 4151 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. К. М. срещу Решение 8292 от 02.10.2024г., постановено по адм. дело 2197 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Ответникът Директор ТП на НОИ гр.Пловдив, чрез юрисконсулт Минкова в писмен отговор, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-214 от 31.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. 1012-15-196 от 25.05.2023 г. на М. срещу разпореждане [номер]/Протокол 2139-15-21/24.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С оспореното разпореждане на основание чл. 97, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е отказано възобновяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. М.. От фактическа страна по делото е установено следното: Със заявление, вх. 2123-15-239/17.11.2022 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив М. е представила доказателства за дипломиране с Протокол 39/12.11.2022 г. издаден от ПУ Паисий Хилендарски, Юридически факултет. В тази връзка на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО с разпореждане [номер]/Протокол 2146-15-1244/22.11.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е прекратена от 13.11.2022 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследницата дъщеря А. М., като по делото липсват данни разпореждането да е било оспорено. С ново Заявление вх. 2107-15-38/24.01.2023 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив М. е поискала да бъде възстановена наследствената й пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, считано от 10.01.2023 г. на основание чл. 97 от КСО, като представила доказателства: Удостоверение изх. 381/11.01.2023 г., издадено от Председателя на Окръжен съд Пловдив, съгласно което със Заповед СД-03-185/29.12.2022 г. на Министъра на правосъдието, е разпределена за провеждане на основен стаж в Окръжен съд Пловдив за срок от два месеца, считано от датата на постъпване, както и че съгласно раздел III, т. 4 и 5 от Заповед РД 13/21.01.2020 г. е разпределена за провеждане на четиримесечен професионален стаж в Районен съд Асеновград. С разпореждане [номер] за отпускане (изменяне) на пенсия (и) Протокол 2139-15-21/24.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 97 от КСО е отказано възстановяването на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че лицата, завършили висше образование по специалността Право през времето на 6-месечния стаж по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, нямат статут на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 34 от НПОС, поради което и нямат право да получават наследствена пенсия за това време. Разпореждането е обжалване пред Директора на ТП на НОИ, който го е потвърдил. За да потвърди оспорените административни актове, съдът е съобразил задължителния характер на Тълкувателно решение 4/11.06.2024 г., постановено по тълкувателно дело 2/2022 г. от ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което стажът по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт, който полагат дипломираните юристи по специалност Право, не представлява част от срока за обучение и същите не се смятат за учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Съдът изложил правни изводи, обосновани на разпоредбата на чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от Закона за висшето образование, установяващи за завършено висше образование факта на полагането на държавните изпити, удостоверено в съответната диплома. Съдът мотивирал правен извод, че лицето е загубила качеството на учаща по смисъла на пенсионния закон и поради това няма право на наследствена пенсия, доколкото е завършила образованието си по специалността Право. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът е приложил правилно материалния закон. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна е безспорно установено, че административното производство е започнало с подадено заявление на М. с искане за възстановяване на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от починалия и баща в хипотезата на чл. 82, ал. 1 от КСО. По това заявление пенсионният орган с разпореждане е приел, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 82, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като същият полага стаж след завършване на висшето си юридическо образование, а законовият текст на чл. 82, ал. 1 от КСО сочи изрично, че децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи, тъй като след полагане на държавните изпити на същите се издава диплома за завършено висше образование. Тези изводи били споделени и от ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, който потвърдил разпореждането, като посочил, че по време на 6-месечния стаж по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) лицата нямат статут на "учащи" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и този стаж не представлява обучение във висше учебно заведение. Спорът между страните пред първоинстанционния съд е относно обстоятелството, включва ли се в срока на обучение по специалността "Право" задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, или не. С чл. 82, ал. 1 от КСО е създадено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В разпоредбата е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Предвид предоставената законова делегация в чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, ал. 4 предвижда лицата, които полагат стаж след дипломиране да не се считат за учащи. В подкрепа на тази теза, административният съд законосъобразно е основал правните си изводи на Тълкувателно решение 4/11.06.2024 г., постановено по тълкувателно дело 2/2022 г. от ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което стажът по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт, който полагат дипломираните юристи по специалност Право, не представлява част от срока за обучение и същите не се смятат за учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Именно полагането на държавните изпити, удостоверено в съответната диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, законодателят приема за приключване на учебния процес и загуба на статута на студент като обучаващо се лице по смисъла на чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от Закона за висшето образование. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че през времето на полагане на стажа като дипломиран юрист, касаторът е загубила качеството на "учащ" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и поради това не е имала право на наследствена пенсия. Не може да бъде възприета тезата за съобразяване на обстоятелството, че същата не е получавала възнаграждение за полагания стаж и е била в невъзможност да упражнява друга трудова дейност, с която да се издържа. Тези доводи на касатора са в сферата на житейска ситуация, която не се обхваща от приложимите правни норми. Посоченото възражение в касационната жалба за необходимост от удостоверение за правоспособност за упражняване на юридическа професия, не кореспондира с общите законовите разпоредби, регламентиращи правото на труд, а е приложимо в специално уредени разпоредби. Не се установява и посоченото в проверяваното решение несъответствие с целта на закона. Законовата цел е липсващата издръжка от починалия родител да бъде заместена от наследствената пенсия, като по този начин бъдат подпомогнати финансово нуждаещите се деца-сираци. Не може да се приеме, че тази цел е нарушена с посочване приключване на обучението или навършване на 26-годишна възраст, в случай, че обучението продължи след този момент. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че процесните административни актове, с които е отказано възстановяване на прекратена наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са издадени в съответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт са правилни и обжалваното съдебно решение е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява своевременно заявената претенция от ответника по касация за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за настоящата касационна инстанция по делото, в размер на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който се определя в размер на 50лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване пред съд. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение