Решение № 217 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3301/2007 г.

Решение № 217 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3301/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. И. А. и Ю. С. А., двамата от с. Н., община Р., подадена чрез пълномощника им адв. К от АК-Разград, срещу решение № 51 от 10.04.2007 г. по гр. д. № 4/2007 г. на окръжен съд - Разград. Касаторите се позовават на неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Поддържат, че при наличието на две групи свидетели съдът е трябвало да кредитира тези, които са установили действителната им воля - да прехвърлят имота чрез договор за издръжка и гледане, а не чрез продажбата му. Решението е необосновано, защото не се представени убедителни доказателства за заплащане на продажната цена, както и е постановено в нарушение на материалния закон, защото горните обстоятелства обосновават извод за липса на съгласие при сключване на договора, който се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Ответницата Г. Л. М. от с. Н., област Разград, не е заявила становище. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение № 313 от 10.11.2006 г. по гр. д. № 189/2006 г. на районен съд - Разград, с което е отхвърлен иск на касаторите срещу Г. Л. М. от с. Н., област Разград, за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нот. акт № 1* т. 6, рег. № 6* н. д. № 735/04 г. на нотариус Б. К., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в хипотезата липса на съгласие, както и за отмяна на този нотариален акт на основание чл. 431, ал. 2 ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че сделката е извършена валидно. Обосновал е този извод с данните, че договорът е сключен в предвидената от закона форма и текстът му е известен на подписалите го лица, а евентуалната грешка в мотивацията на ищците, която е изиграла роля при вземане на решението за сключването му, няма значение за основателността на иска. По делото не се твърди и установява грешка, която да се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение на ищците от страна на ответница-тяхна внучка, съответно този въпрос е извън предмета на обсъждане. Решението е правилно. Единственото релевантно оплакване, което се съдържа в касационната жалба, е свързано с твърдението, че договорът за продажба на имота прикрива друг вид договор, а именно договор за издръжка и гледане, както и за последиците от доказването на това обстоятелство. Следва да се посочи, че дори с привидното съглашение да е прикрито друго съглашение между страните, то не е нищожно, ако са налице изискванията за неговата действителност - чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Следователно дори ако действителната воля на страните е била да сключат договор за издръжка и гледане, вместо продажба, сделката е валидна, тъй като е осъществена в предвидената от закона форма. Установяването на този факт няма да има за последица връщането на имота в патримониума на прехвърлителите-касатори, какъвто е целеният от тях правен резултат, а само възможност да търсят изпълнение по действителното, но прикрито правоотношение. Тъй като, обаче, такъв иск не е предявен, нито са предявени искове за установяване на унищожаемост на договора, поради порок на волята, както правилно е отбелязал въззивният съд, обсъждането следва да се ограничи в рамките на предявеното основание. Въведените в исковата молба и в жалбите твърдения освен че не са доказани, не могат да удовлетворят фактическия състав на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в хипотезата липса на съгласие, която има предвид друга фактическа и правна обстановка. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на трето г. о.