Решение № 2379 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2013 г.

Решение № 2379 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси /КПУКИ/ срещу решение от 19.06.2012 г. по адм. д. 5311/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отменено решение № 58 от 26.04.2012 г. на КПУКИ за установен конфликт на интереси по отношение на Стефан Петров Стефанов, заемащ длъжността директор на Професионална гимназия по каменообработване- Кунино, за това, че при упражняване на правомощията си по служба, в качеството си на лице заемащо публична длъжност е сключил трудов договор № 027 от 20.09.2011 г. със свързаното с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона - Милан Стефанов Стефанов, в нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 124а от ППЗакона за народната просвета и чл. 3, ал. 2, т. 4 от Инструкция № 2 на МОМН - нарушение на чл. 8, изр. 2-ро на ЗПУКИ. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е приел, че не е установено наличието на частен интерес. По делото са приложени доказателства, че към процесния период не е имало безработни лица с посочената професионална квалификация и че няма други специалисти в България, които да се подготвят от друго училище с такава специалност. В случая са налице доказателства, че за да се осигури провеждането на учебната година жалбоподателят е назначил Милан Стефан като младши учител. Формалното понятие частен интерес не се покрива от фактическите обстоятелства по делото. Претендират се разноски - адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решението на КПУКИ, съдът е приел, че не е доказан частен интерес, който не се презюмира от наличието на свързаност на лицата. Изложил е съображения, че мотивът на директора е бил да назначи временно лице, което е компетентно, за да не остане училището без преподавател за съответната учебна година, и такова лице в случая е синът му, който е завършил същото училище, има самостоятелни творби, с изключителни отзиви за работата му като скулптор и не се установява директорът да е имал по-специално отношение към този преподавател. Взети са предвид специалните традиции на училището, което с цел да запази идентичността си назначава лица, които са завършили същото училище, без висше образование, които макар и средни специалисти са по-квалифицирани от лицата, завършили художествената академия, тъй като имат тесни специални познания и умения по каменообработване. Изложени са мотиви, че жалбоподателят е действал при наличието на изключение в хипотезата по чл. 8, ал. 1 от Инструкция № 2 на МОМН, тъй като това изключение се отнася не само за случаите, когато няма първоначално кандидати, но и до явяване на кандидат отговарящ на изискванията. Въпреки, че мястото не е било обявено в бюрото по труда, по делото няма данни да се е явил кандидат със завършено висше образувание в Художествената академия и да желае да работи в Кунино, поради което жалбоподателят не е нарушил чл. 3, ал. 2, т. 4 от Инструкция. Направен е извод, че има нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 7 на ППЗНП, но не се доказа нарушение на чл. 8, изр. 2-ро от ЗПУКИ. Решението е правилно като правен резултат. Разпоредбата на чл. 8 изр. 2-ро на ЗПУКИ предвижда, че лице, заемащо публична длъжност няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Съдът е установил безспорно фактическите обстоятелства, че на 20.09.2011 г. жалбоподателят е сключил трудов договор като директор на ПГКО със сина си, завършил същата гимназия, със средно образование, на пълен работен ден, на длъжността учител по скулптура и практика, който е работил до 31.07.2012 г. и че мястото в Кунино не е било обявено в бюрото по труда за 2011 г., съгласно писмо на директора на Дирекция "Бюро по труда". Правилно е прието от комисията, че при подписването на трудовия договор е нарушен чл. 124а от Правилника за прилагане на ЗНП и чл. 3, ал. 2, т. 4 от Инструкция № 2 на МОНМ, съгласно която за посочената длъжност следва да се назначи лице с висше образование, че не са спазени изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 7 от ППЗНП -вакантната длъжност да се обяви в бюрото по труда и че ако е обявена длъжността като свободна в бюрото по труда, е възможно да се приложи чл. 8, ал. 1 от Инструкция № 2 да се назначи лице, което не отговаря на изискванията на срочен трудов договор. Неправилно е прието от съда, че в решението на комисията не е посочен видът на облагата, записано е, че с действията си Стефанов е създал привилигировано положение - облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ за свързаното с него лице - получаване на работа, без наличие на законоустановените условия и процедура за заемане на длъжността. Правилни са изводите на съда, че нарушението на посочените норми -само по себе си - не доказва наличието на частен интерес. В случая са установени нарушения на трудовото законодателство. След като в чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидена забрана за сключване на трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол, с роднина по права линия без ограничения, неспазването й не означава, че е налице конфликт на интереси по смисъла на ЗПУКИ. Разпоредбата предпоставя конфликт на интереси, но отговорността е за нарушение на трудовото законодателство. Неправилно се счита от комисията, че е налице нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. първо ЗПУКИ- "не защото Стефанов е назначил свой роднина от кръга на лицата по § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, а защото това е станало в противоречие със съществуващите правила - изисквания за образователен ценз и процедура за заемане на длъжността". Комисията е приела, че не би имало нарушение на разпоредбите на ЗПУКИ, макар и при наличие на свързаност между лицата, ако директорът бе спазил разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 7 от ППЗНП и по този начин е обосновала нарушението на ЗПУКИ с нарушение на трудовото законодателство. Неправилни са изводите на комисията за наличие на нарушение на чл. 8, изр. второ, пр. първо от ЗПУКИ, с мотиви, че назначението е извършено изключително поради наличие на частен интерес, който е повлиял върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията на директора. Установеният частен интерес трябва да може да повлияе върху обективното и безпристрастното изпълнение на служебните задължения на директора. Неправилен е прието, че частният интерес на сина на Стефанов, е повлиял върху обективното и безпристрастно изпълнение на служебните задължения на директора. Конфликтът на интереси е налице при отклонение и противоречие на публичния интерес. Установено е, че назначението е извършено при преобладаващ обществен интерес, поради което независимо от формалното нарушение на посочените разпоредби на трудовото законодателство, което не и е съставомерно в хипотезата на чл. 8 изр. 2-ро ЗПУКИ, не е налице конфликт на интереси по смисъла на ЗПУКИ. Хипотезата на закона има предвид преди всичко сключването на граждански или административен договор. В случая договорът е трудов и не е сключен изключително в частен интерес. Жалбоподателят може да отговаря за нарушение на трудовото законодателство, но не и за конфликт на интереси. Не може да се приеме, че при една и съща хипотеза жалбоподателят следва да отговаря и за нарушение на трудовото законодателство и за нарушение на ЗПУКИ. Уредбата на конфликта на интереси в трудовите отношения е приета преди общия ЗПУКИ и е специална по отношение на него, така че се прилага преимуществено когато се касае за трудови правоотношения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение