Решение № 748 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2014 г.

Решение № 748 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област с административен център гр. Кюстендил против решение № 56 от 3.04.2014 г., постановено по адм. д. № 35/2014 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Иван Георгиев Сапунджиев не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил отказ от 31.01.2014 г. на Областния управител на Област Кюстендил за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 27.01.2014 г. на Иван Сапунджиев и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. За да постанови този резултат съдът е прел, че обжалвания административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, поради което е направил извод за неговата незаконосъобразност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че исканата информация е обществена. Сапунджиев е поиска достъп до информация, съдържаща се в първичните счетоводни, касови и банкови документи и местните оборотни ведомости относно изплатените суми и техния размер от областта на държавни, общински, обществени организации, сдружения, търговски дружества и физически лица за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. като е посочил и предпочитаната форма за предоставяне на достъп - преглед на гореописаните документи. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителят е поискал именно достъп до обществена информация като е посочил и начина на предоставянето й. В този смисъл изводът на задължения субект, че жалбоподателят е поискал не достъп до обществена информация, а само достъп до документи, поради което информация не се дължи са незаконосъобразни. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ, информацията по ал. 1 е обществена, независимо от вида на нейния материален носител. Следователно законодателят поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в даден документ и самия документ като неин материален носител. Искането на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в него информация. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспорения отказ Административен съд гр. Кюстендил е постановил решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора относно неясно и общо формулиране на искането за достъп до информация, са неоснователни и не са основание за отказ, тъй като в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 29 от ЗДОИ за провеждане на съответната процедура. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,