Решение № 3953 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2009 г.

Решение № 3953 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби от Красимира Георгиева Дойкова и кмета на община Пловдив против решение № 788 от 12.06.2009 г. по адм. дело № 1551/2007 г. на Пловдивския административен съд. Релевират се доводи за противоречие с материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбите изразява становище за тяхната неоснователност. Останалите заинтересовани страни не вземат отношение по тях. В хода на образуваното производство касаторката Красимира Георгиева Дойкова оттегля касационната си жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за прекратяване на съдебното производство по първата жалба във връзка с извършеното оттегляне. Жалбата от кмета на общината счита за неоснователна, тъй като административният орган не е спазил разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Съдът намира, че след като касационната жалба, подадена от Красимира Георгиева Дойкова е оттеглена, то е налице хипотезата на чл. 214, ал. 1 от АПК. Жалбата следва на основание чл. 215, т. 5 АПК да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се препрати. Касационната жалба от община Пловдив е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Никола Георгиев Бочуков против заповед № ОА-1080 от 16.05.2007 г. на кмета на община Пловдив, с която целият имот пл. № 100 по плана на "Южна индустриална зона" от 1955 г. с площ от 12134 км. м е определен за застроен. Жалбата касае само част от 3500 кв. м от имота, които според жалбоподателя не са застроени и подлежат на възстановяване в реални граници. За останалата част е посочено, че наследниците на бившия собственик подлежат на компенсиране със земя от общинския поземлен фонд. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че административното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е образувано по заявление от Никола Георгиев Бочуков от 2.02.2007 г. до кмета за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Към него е описал, като приложени нотариален акт и договор за покупко-продажба. Заявлението се явява второ по ред, тъй като първото е подадено от същия заявител на 20.10.2006 г.. Към него е приложено влязло в сила решение № 373 от 12.01.1998 г. по гр. дело № 2821/1996 г. на Пловдивския районен съд, постановено в производство по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С него е отхвърлен, като неоснователен искът на друга наследница на общия наследодател срещу Поземлена комисия - Пловдив за признаване право за възстановяване на собствеността върху процесния имот. За да започне административната процедура, общината с писмо о 9.11.2006 г. е поискала от Бочуков представяне на копие от заявлението до общинската поземлена комисия, с което е искано възстановяване правото на собственост върху имота. Заявителят е представил само писмо от 21.06.2005 г. от началника на ОСЗГ. От съдържанието му е видно, че наследниците не са представили в органа по поземлена собственост решението в исковия процес и са уведомени за необходимостта да представят удостоверение и скица на имота. По това заявление кметът не се е произнесъл. Произнасянето е по второто заявление от 2.02.2007 г. Техническата служба с протокол № 1 от 21.04.2007 г. е установила, че бившият имот пл. № 100 попада в УПИ I - Болничен комплекс и УПИ II - Медицински техникум. В решението й е посочено, че на територията на имота има построен четириетажен блок и са изпълнение елементи на инфраструктурата: алеи, площадки, парково озеленяване и други. Кметът е възприел решението на техническата служба и с оспорената заповед е определил имота в неговата цялост за застроен. За изясняване на спора за наличието или липсата на застрояване е допусната и изслушана първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза. При тези данни по делото, съдът е съобразил липсата на подадено заявление и образувана преписка пред ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху процесния имот. В тази връзка е направил прецизен анализ на правните последици за бившите собственици на земеделски земи след внасянето им в ТКЗС и характера и спецификата на реституционното производство, уредено в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, в това число и обезщетителното такова по отношение на бивши земеделски земи, заети от реализирани върху тях мероприятия. Въз основата на приложеното решение на районния съд за отхвърляне иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и липсата на каквито и да било данни за подадено заявление по чл. 13 от ППЗСПЗЗ до общинската служба по земеделие, е приел липса на образувано реституционно производство за възстановяване собствеността върху имота. Това обстоятелство на свой ред е отчетено, като пречка за провеждане на производство и по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което е в пряка връзка и зависимост от започната процедура по възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, намиращи се в строителните граници на населените места. Съдът е счел, че кметът е бил сезиран за определяне на застроената част от наследник на бивш собственик, който не е установил надлежна активна легитимация, което е довело до постановяване на административен акт в недопустимо административно производство. Без да се съобрази с факта, че жалбата на Никола Георгиев Бочуков касае само заповедта в частта й, в която 3500 кв. м от имота са определени за застроени, е отменил цялата заповед. Така постановеното решение в частта му, в която е отменена заповедта по отношение на частта от имота от 8634 кв. м /съставляващи разликата между цялата площ от 12134 кв. м и обжалваната част от 3500 кв. м/ е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл без да е сезиран с жалба. В останалата му част е правилно. Видно от обстоятелствената част на жалбата, въз основа на която е започнато производството пред първоинстанционния съд, оспорването касае заповедта на кмета само в частта й, в която 3500 кв. м от имота са определени за застроени. За останалата част изрично се претендира компенсиране със земя от общинския поземлен фонд, което искане е неотносимо към производството по определяне на застроената част. Поради това спорът пред съда е само за законосъобразността на административния акт за част от 3500 кв. м. В останалата му част той, като неоспорен е придобил стабилитет. Поради това решението на съда в частта му, в която заповедта е отменена в неоспорената й част се явява процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Наистина в касационната жалба не е въведено такова касационно основание. В същото време обаче разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК задължава касационната инстанция да следи служебно за допустимостта на съдебното решение В останалата му част относно 3500 кв. м решението е допустимо и правилно. Напълно неоснователен и необоснован е единственият касационен довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасяне на съда по съществото на спора. Тъкмо обратното. Съдът е установил липсата на надлежна легитимация на заявителя в административното производство да иска издаване на скица и удостоверение за имот, който не е заявен за възстановяване пред ОСЗ. Поради това той изобщо не е преценявал налице ли е пълно застрояване върху спорната част от имота или не е налице такова. В съдебния акт не са обсъждани заключенията на съдебно-техническата експертиза, които касаят спора по неговото същество и са относими само към едно допустимо административно производство. Поради това и след отмяната на акта, съдът не е върнал преписката на кмета за ново произнасяне. Касационната жалба в тази й част е неоснователна, а решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на Никола Георгиев Бочуков за присъждане на направените разноски в касационното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 215, т. 5, чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2 от АПК