Решение № 5714 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12619/2016 г.

Решение № 5714 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12619/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - М., чрез юрк. Каменова против решение № 501 от 5.10.2016 г., постановено по адм. д. № 268/2016 г. на Административен съд - М.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, потвърждаване на отменения с него административен акт (респ. отхвърляне на жалбата срещу същия) и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. Т. П. от с. Б. мел - чрез повереника си по делото адв. Миленова, в съдебно заседания и писмено, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея съдебно решение е правилно и не страда от твърдените от касатора пороци, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. С решение № 501 от 5.10.2016 г., постановено по адм. д. № 268/2016 г. Административен съд - М. е отменил по жалба на П. Т. П. решение № 2153-11-25/27.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - М., с което е потвърдено разпореждане № 2140-11-86/21.03.2016 г. (датата неправилно изписана в диспозитива като 24.03.2016 г.) на ръководител, началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - М., с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е отказано да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. к. няма 15 години общ осигурителен стаж при условията на първа и втора категория труд, изпратил е пенсионната преписка на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания за прилагането и тълкуването на закона. Пенсионните органи са приели, че лицето няма изискуемия стаж от 15 години при първа и втора категория труд, тъй като осигурителният стаж за периода от 01.03.1984 г. до 1.09.1991 г. в ЖПК с. Б. Мел, преобразувано последователно в ССП "Родопа", с. Б. мел и ДФ "Живконс" с. Б. Мел се зачитал за трета категория труд, вместо за втора. Предмет на съдебния спор е категорията на труда, положен в описания период, през който Пенов е работил като "монтьор" V, VI и VII разряд в ЖПК Бели мел, и впоследствие на същата длъжност в СПП "Родопа" и ДФ "Живконс". За да постанови решението си административният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 24.11.2015 г. П. Т. П. от с. Б. мел е подал заявление с вх. № 2124-11-99/24.11.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към него е приложил необходимите документи за осигурителен стаж и доход. Като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобиване право на пенсия, с разпореждане № 2140-1186/21.03.2016 г. пенсионният орган е отказал отпускането й. П. П. е обжалвал така постановеното разпореждане, като е изложил мотиви защо констатацията на административния орган относно положения от него трудов стаж за периода от 1.03.1984 г. до 1.09.1991 г. като "монтьор" е неправилна. С посоченото по-горе решение № 2153-11-25/27.04.2016 г. директорът на ТП на НОИ - М. е потвърдил обжалваното разпореждане. За да отмени решение № 2153-11-25/27.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - М., с което е потвърдено разпореждане № 2140-11-86/21.03.2016 г. (датата неправилно изписана в диспозитива като 24.03.2016 г.) на ръководител, началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - М., и върне преписката за издаване на административен акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, административният съд е приел, че за спорния период от 1.03.1984 г. до 1.09.1991 г. през който П. е работил като монтьор в ЖПК Бели мел, впоследствие СПП "Родопа" и "Живконс" в звено "Автотранспорт и авторемонтна работилница" на предприятието, намира приложение разпоредбата на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) и лицето има основание да ползва по-благоприятната за него втора категория. Този извод се основава на годни писмени, гласни доказателства и двете заключения по съдебно-икономическата и допълнително изготвена към нея експертизи. Административният съд правилно е приел, видно от приложените по делото трудова книжка № 90/1973 г., производствен щат на работниците в ЖПК "Родопа" с. Б. мел за 1986 г., историческа справка за ССП "Родопа", с. Б. мел, производствен щат на СПП "Родопа" в консервна фабрика за 1988 г., справка за осигурителния стаж, положен от П. П. и др., както и от показанията, дадени от свидетелите К. Т. и И. А. в проведеното по делото съдебно заседание, че по отношение на процесния стаж се изпълняват условията на т. 66и от ПКТП (отм.). Пенсионните органи са формирали своите фактически изводи в противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Оспореният административен акт е издаден без да са изяснение фактите и обстоятелствата от значение за случая. Необосновано са игнорирани записванията в трудовата книжка на осигуреното лице и другите писмени доказателства. С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в текста отрасли и дейности. Предвидено е да се зачете като втора категория труд положения такъв от механизаторите в селското стопанство, като в посочената норма не се коментира какво следва да е естеството на работа на механизатора. Правилно съдът по същество е приел, че в посочения текст на ПКТП (отм.), се има предвид техническия персонал, обслужващ селското стопанство. От доказателствата по делото безспорно е установено, че предвид естеството на полагания труд, предприятието, в което е работил П. е било специализирано в селското стопанство. Правилни са изводите на административния съд, че условието, на което следва да отговаря П. П., за да бъде признат положения от него труд през въпросния период, като такъв от втора категория, визирано в т. 66и от ПКТП (отм.) е да е част от обслужващия производството технически персонал и да бъде работник, осъществяващ ремонта на селскостопански машини. При преценка на събраните по делото доказателства става ясно, че той работейки в ЖПК Бели мел в автоработилницата, която е обслужвала цялото предприятие - не само консервния цех, но и комплексните бригади в различните села, както и останалото селскостопанско производство, категорията персонал "монтьор" е отговаряла на това условие. Законодателят не е предвидил никакви други изисквания към вида и естеството на престирания труд, като е отбелязано, че фирмата или предприятието, в което се осъществяват следва да е осъществява селскостопанска дейност. Позоваването на административния орган на доказателства, които не дават конкретна информация за дейността и мястото на полагане на труда, несъответстващи със записите в трудовата книжка, която е годно доказателство, според чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС, е неправилно, като това е довело до погрешен извод, че полаганият труд от П. П. през процесния период не следва да се зачете като такъв от втора категория. С оглед гореизложеното, непротиворечивите показания на свидетелите, и данните от неоспорените експертизи, е безспорно, че "монтьор" в селското стопанство, какъвто е бил Пенов, попада в категорията посочена в т. 66и от ПКТП (отм.). Посоченият нормативен акт определя категория на труд за работещите с такава квалификация, каквато е ответната страна, като втора категория. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от приложените по делото доказателства се установява, че лицето е изпълнявало длъжност (съгласно данните от трудовата книжка за този период) "монтьор" V, VI и VII разряд в ЖПК Бели мел, СПП "Родопа" и "Живконс", където в производствения щат съществува отделно звено "Автотранспорт и авторемонтна работилница", а в производствения щат от 1986 г. е отбелязано името на ответника в настоящото производство именно в този щат, от което е видно, че това е специализирано звено и е обслужвало и комплексни бригади в различни бригади. Изложеното води до извода, че се касае до работник по техническа поддръжка на селскостопански машини и съоръжения, дори и същото да е поддържало машините в консервния цех, това не е основание да се приеме, че е бил "монтьор" в консервен цех. Оспорените административния актове, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради незачитане на цитирания период за осигурителен стаж от втора категория са незаконосъобразни и като ги е отменил и е изпратил делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, Административен съд - М. е постановил правилно решение. По изложените съображения, Върховният административен съд, счита че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация П. П. следва да бъдат присъдени направените разноски, но само за настоящата инстанция в размер на 350 лева за адвокатски хонорар, видно от приложения към писмения отговор договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. М. М.. Останалите претендирани разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, представляват направени такива пред първата съдебна инстанция, и са уважени в пълен размер от Административен съд - М., поради което искането им пред касационната инстанция, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,