Решение № 527 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2014 г.

Решение № 527 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ем Бе Аш" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Бачо Киро" № 57, ет. 3, ап. 3а срещу решение № 10 от 2.01.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2853/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Ем Бе Аш" ООД срещу акт за установяване на задължения по декларация № 8 от 12.11.2012 г. на орган по приходите в Столична община - район "Искър", с който на дружеството за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. е установена такса битови отпадъци в размер над 13 002, 27 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът правилно приел за доказан факта, че дружеството подало декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата), както и правилно приел, че органът не разполага с правна възможност "да не процедира" декларацията, но направил неправилна правни изводи въз основа на този факт. Чисто спекулативни счита разгледаните от съда правни последици от подаването на молба, която не отговаря на изискванията на закона, тъй като органът не твърди, че декларацията не отговаря на изискванията на закона. Съдът достигнал до извод, че "посоченото може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на жалбоподателя, в случай, че ако не беше допуснато размерът на задължението за ТБО би бил различен.", но въпреки това приел, че жалбата е неоснователна. Сочи, че е налице явно противоречие между изложените от съда мотиви и диспозитива на решението, което го прави необосновано.

Съдът приел, че няма правомощие да извършва контрол за законосъобразност на заповед № РД-09-1821 от 31.10.2011 г. на кмета на Столична община. Но тази заповед, независимо че по отношение на нея касаторът излага в жалбата си доводи за незаконосъобразност, не е му е известна. Споделя приетото от съда, че не разполага с правомощие да упражни инцидентен (косвен) контрол за законосъобразност на тази заповед, но счита, че простото й посочване в мотивите на оспорения акт не е достатъчно, за да се приеме, че той е законосъобразен. По делото фактът, че имотът на касатора не попада в района с организирано сметоизвозване, не е доказан по никакъв начин. Счита, че наличните доказателства, и в частност Решение № 81 на Столичния общински съвет от 27.12.2011 г., Приложение Б, установяват, че за 2012 г. за предприятията е определена такса битови отпадъци по чл. 21, т. 1 Наредбата - според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението им. С оглед на това съдът следвало да приложи правилото на чл. 170, ал. 1 АПК и да приеме за недоказани фактическите основания на оспорения акт.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени акт № 8 от 12.11.2012 г. в частта за определеното задължение над 13 002, 27 лв. Касаторът се представлява от адв. Ивайло Ганчев, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При подробно установени и обсъдени факти във връзка с определяне на таксата битови отпадъци, съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът правилно приел, че имотът е извън границите на райони с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, което обуславя прилагането на чл. 19, ал. 4 Наредбата. Подадената декларация по чл. 23 Наредбата не е отразена при определяне на таксата, тъй като по отношение на нея не е изпълнена процедурата - не е изпратена на съответната дирекция. Правилно съдът приел, че не се касае за съществено нарушение на процедурата поради липса на засягане на правото на защита. Доводите за незаконосъобразност на заповедта на кмета са неоснователни, тъй като съдът правилно приел, че не може да упражни по отношение на нея контрол за законосъобразност. Не е налице твърдяното противоречие между мотиви и диспозитив на решението.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Ем Бе Аш" ООД е собственик на недвижим имот - земя, находящ се в гр. София, район "Искър", съставляваш урегулиран поземлен имот № V109, кв. 4, по плана на гр. София, м. "НРЗ Искър - север", III част.

1. На 08.11.2010 г. за имота дружеството подало декларации по чл. 14 и 17 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

1. На 8.11.2010 г. за имота била открита партида № М1409575 с отчетна стойност 3 420 080, 00 лв.

1. На 31.10.2011 г. със Заповед № РД-09-1821, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Столична община определил границите на територията на район "Искър", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване и имотите, попадащи извън тези граници. В т. 2 на заповедта - имоти, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, за м. Промишлен район "НПЗ Искър - север", III част, кв. 4 е посочен поземлен имот № 109.

1. На 23.11.2011 г. дружеството подало до кмета на Столична община, чрез Дирекция "Регулиране на търговската дейност, по бланка образец), декларация по чл. 23, ал. 1 Наредбата, вх. № ДП-2-2124, в която декларирало, че за 2012 г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще използва съд за битови отпадъци - 1 кофа 1100 л., един път седмично.

1. На 27.12.2011 г. Столичен общински съвет с Решение № 81 определил за 2012 г. за нежилищни имоти на предприятия такса битови отпадъци в хипотезите на чл. 23, 24, ал. 6, чл. 26 и 27, ал. 1 Наредбата, като таксата при условията на чл. 26 Наредбата е в размер на 10 промила върху отчетната стойност на имота, както следва:

3, 8 промила за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци;

2, 8 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа и друг и съоръжения;

3, 4 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 12.04.2012 г., с писмо изх. № ДП-1-633, директорът на Дирекция "Икономика и търговска дейност" в Столична община уведомил директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община, че декларация, вх. № № ДП-2-2124 от 23.11.2011 г. на "Ем Бе Аш" ООД "не е процедирана", тъй като имотът попада извън границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване.

1. На 12.11.2012 г., орган по приходите в Столична община - район "Искър", издал акт № 8, с който установил дължимите от "Ем Бе Аш" ООД за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци като приел, че за имота дружеството дължи такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и за поддържане на територии за обществено ползване в размер на 6, 2 промила върху отчетната стойност на имота или 21 697, 90 лв. от които внесени 3 250, 57 лв. и оставащи за внасяне 18 015, 93 лв., за които се дължи лихва в размерна 405, 55 лв.

1. "Ем Бе Аш" ООД обжалвал акт № 8 пред директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община, който в срока по чл. 155, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не се произнесъл.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма. Приел, че подадената от дружеството декларация по чл. 23, ал. 1 Наредбата не е приета за редовна и не е веза предвид от административния орган, тъй като имотът попада извън границите на районите с организирано сметосъбиране за район "Искър" за 2012 г. Приел, с оглед на факта за липсата по делото на доказателства за редовно уведомяване на дружеството за непроцедиране на декларацията, че е налице процесуално нарушение - нито специалният материален закон - Законът за местните данъци и такси и Наредбата, нито общият процесуален закон - Административнопроцесуалният кодекс, предвиждат възможност за отказ от "процедиране". Направил подробен анализ на употребения в Наредбата термин "процедира" и на липсата на установени правила за това процедиране. Приел, че с оглед на действащата нормативна уредба приложим е чл. 30, ал. 2 АПК, който в случая органът не спазил, което "може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на жалбоподателя, в случай че ако не беше допуснато размерът на задължението за ТБО би бил различен." Приел, че не е компетентен в производството по проверка на законосъобразността на акт № 8 да извърши контрол за законосъобразност на заповед № РД-09-1821 от 31.10.2011 г. на кмета на Столична община. С оглед на това приел, че дължимата от дружеството такса за битови отпадъци е определена правилно и направил извод за законосъобразност на оспорения акт № 8 за установяване на задължение по декларация, поради което отхвърлил жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

От мотивите на съдебното решение, твърдяните от касатора отменителни основания и доводи в тяхна подкрепа е видно, че спорът по делото е досежно приложението на материалния закон и обосноваността на изводите на съда и в частност досежно преценката му за значението на подадената от дружеството декларация по чл. 23, ал. 1 Наредбата за определяне на размера на дължимата такса.

Безспорно по делото е, че касаторът е задължено за такса битови отпадъци лице. Оспорва се начина на определяне на дължимата такса. Ноторно е, че таксата за битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране на и ползване на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставяни и кога се счита, че са ползвани.

За да възникне задължение за такса битови отпадъци е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е налице престиране на услугата не е налице задължение за такса - чл. 71 ЗМДТ. За да е налице престиране на услугата първо кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Второ. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. Трето. Общината трябва фактически да е извършвала дейността.

От доказателствата по делото е безспорно, че кметът на общината изпълнил задължението си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и определи видовете услуги, които общината ще предоставя пред 2012 г. и границите на районите, в които ще ги предоставя. Изключително прецизно, имот по имот, кметът на общината определил границите на районите, в които общината няма да предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Видно от заповед № РД-09-1821 имотът на касатора попада в района, в който общината не престира услугата - в т. 2 на заповедта е посочено изрично за Промишлен район "НПЗ - Искър север" III част, кв. 4, поземлен имот 109. Това е имотът на касатора. Никакви неясноти не съществуват по отношение на релевантния факт попада ли имота на касатора в обхвата на района, в който общината престира услугата сметосъбиране и сметоизвозване или не и никакви други доказателства не са необходими, за да се установи, че имотът му попада в район, в който общината не престира услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

С оглед на факта, че общината не престира услугата ирелевантно за задължението на касатора за такса сметосъбиране и сметоизвозване е подаването на декларация по чл. 23, ал. 1 Наредбата. Член 23, ал. 1 Наредбата, редакция към процесния период, сочи, че за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия по реда на чл. 22, т. 1 предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговска дейност" декларация по образец за вида и броя на съдовете за съхранение на битови отпадъци, които ще използват през годината. Чл. 22, т. 1 Наредбата сочи, че таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване.

Тази разпоредба е приложима за случаите, когато общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване на територията, на която се намира имота на съответното предприятие. Тогава, когато общината не престира услугата нормата е неприложима. Следва да се посочи, че предвидения в чл. 23, ал. 1 Наредбата начин на определяне на таксата е относим само за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Той е неприложим за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа. Характера на тези две услуги, тяхна цел - да осигурят необходимия стандарт на чистота на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на населеното място, и да осигурят законосъобразното третиране на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и да осигурят общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците, не предполагат обвързване на дължимата за тях такса с количеството битови отпадъци, образувано от личната дейност на задълженото лице.

С оглед на това общинската администрация правилно не "процедирала" декларацията на касатора по чл. 23, ал. 1 Наредбата. Касаторът не е задължено за такса сметосъбиране и сметоизвозване лице, а за задълженията му за такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депо тази декларация е неотносима. С оглед на това за никакво нарушение на производствените правила в случая не може да става въпрос. Органът правилно определил задълженията на касатора, без да отчита декларацията му по чл. 23, ал. 1 Наредбата, поради което оспореният акт № 8 е законосъобразен.

Следва да се посочи, че мотивите на съда досежно съответствието на декларацията с изискванията на закона, са неотносими към предмета на спора, не само поради ирелевантността й за размера на другите две такси, но и поради факта, че органът не твърди, а и доказателствата по делото не установяват, както обосновано сочи и касаторът, нередовност на декларацията. Напротив. Декларацията е подадена в искания от наредбата образец и до определения в наредбата орган - чл. 23, ал. 2.

Следва също така да се посочи, че позоваването в оспорения акт № 8 на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ - № РД-09-1821, е достатъчно основание за определяне на таксата при условията на чл. 26 Наредбата. Именно тази заповед законът сочи като един от правопораждащите задължението такса за битови отпадъци юридически факти. Тази заповед не е индивидуален административен акт, за да се позовава касаторът на липсата на съобщаването й по реда на чл. 61 АПК. Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ тази заповед се оповестява публично до 31 октомври на предходната година. Това е законово установено и касаторът не може да се позове на незнание на закона - законът е надлежно обнародван и това е достатъчно, за да приеме, че задължените лица са надлежно информирани за начина на съобщаване на акта. Тяхна грижа е да положат необходимите усилия, за да се запознаят с нея. Тази заповед не подлежи и на оспорване, защото тя сама по себе си не поражда права и задължения, а само при наличие на другите, установени в закона юридически факти, е предпоставка за определяне на задължението за такса за битови отпадъци.

Що се отнася до довода на касатора, че решение № 81 на Столичния общински съвет от 27.12.2011 г., Приложение Б, установявало, че за 2012 г. за предприятията е определена такса битови отпадъци по чл. 22, т. 1 Наредбата - според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението им, следва да се посочи, че видно от съдържанието на решението, то определя размер на таксата в хипотезата на чл. 23, чл. 24, ал. 6, чл. 26 и чл. 27, ал. 1 Наредбата. Тоест, то, както и заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правните предпоставки за определяне на таксата и в случая органът правилно установил размера на таксата позовавайки се на приетото в Решение № 81 по т. 3, а не по т. 1.

Поради горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради спекулативното обсъждане на несочено от органа несъответствие на декларацията с изискванията на закона, макар и правилни, не са основание за отмяна на обжалваното решение, тъй като крайният извод на съда е правилен. Доводите на касатора за определяне с Решение № 81 на такса за битови отпадъци според количеството битови отпадъци е неоснователен. Неоснователен е и доводът му за неосъществен от съда контрол за наличие на обосновани фактически основания за издаване на оспорения акт поради недоказване на релевантния факт - попадане на имота в обхвата на района, в който общината не престира услугите сметосъбиране и сметоизвозване.

Видно от изложеното, съдът като достигнал до правен извод, че оспореният акт е законосъобразен, макар и по различни мотиви, постановил правилно съдебно решение, съответно на материалния закон и доказателствата по делото. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд