Решение № 6097 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1204/2021 г.

Решение № 6097 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1204/2021 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "А+Т 96" ЕООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. С. А. срещу решение № 4881/16.09.2020 г., постановено по адм. дело № 7768/2019 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221017005686-091-001/26.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 2019/27.12.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. С. при ЦУ на НАП за установен за внасяне ДДС в размер на 12 900 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 10... 0141/15.03.2017 г., издадена от "Теофаст" ЕООД и начислени лихви за забава в размер а 750, 62 лв. за данъчен период на месец март 2017 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване, че решението противоречи на материалния закон, както и че не е направен цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал по делото, както и в противоречие със съдебната практика на СЕС и ВАС по аналогични казуси. Освен това според касатора съдебното решение съдържа редица констатации и изводи, които не се подкрепят от установените факти, обстоятелства и доказателства за тях. Относно извода на съда, че не е конкретизиран предмета на доставката по процесната фактура касаторът счита, че той е незаконосъобразен. Позовава се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и, че нито ревизиращите органи, нито съдът са се позовали на данъчна измама, която сама по себе си би имала отношение към конкретната доставка. Твърди, че фактурата е осчетоводена, представен е и двустранно подписан приемателно-предавателен протокол, който не е съобразен при анализа на съда на доказателствения материал. Счита, че непредставянето на част от изисканите документи при извършените насрещни проверки от доставчик или ненамирането на адрес, не следва да води до еднозначен извод за липса на доставка. В тази връзка касационният жалбоподател излага довод, че необосновано е да се формира теза за липса на доставка само въз основа на нередности при доставчиците поради неоткриването им на адресите за кореспонденция и непредставянето на документи от тяхна страна. Твърди се, че в хода на ревизията са представени достатъчно документи, от които да се установява предмета на доставката, а изводите на органите по приходите са в противоречие с решения по дела С-80/11 и С-142/11 и С-18/13, както и с посочени съдебни решения на ВАС. П. съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и на ревизионния акт. В депозирано по делото писмено становище се претендира присъждане на направените разноски съгласно представения списък. Ответникът по касация директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. М., я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 939 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "А + Т 96" ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт за установен за внасяне ДДС в размер на 12 900 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 10... 0141/15.03.2017 г., издадена от "Теофаст" ЕООД и начислени лихви за забава в размер а 750, 62 лв. за данъчен период на месец март 2017 г., първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани от дружеството доказателства за реалност на доставката по фактура № 10... 0141/15.03.2017 г., издадена от "Теофаст" ЕООД. За да направи този извод съдът е приел, че във фактурата липсва пълно описание на процесния универсален уред за изпитване на индукционни мотори по договор от 01.03.2017 г. Според съда във фактурата липсва пълно описание на предмета на стопанската операция, т. е. фактурата не отговаря на изискванията на чл. 226, т. 2 от Директива 2006/112/ЕО и на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. В тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С-271/12 на СЕС и в което е прието, че може да се откаже правото на данъчен кредит на получатели, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В тази връзка съдът е посочил в решението си, че непредставянето на доказателства за конкретизация на стоките/услугите означава, че не е налице реално осъществяване на процесните доставки. При непредставяне на доказателства за индивидуализация на процесния уред, съдът е направил извод за нереалност на доставката. Представените с жалбата до съда спецификация за универсален уред за изпитване на индукционни мотори, съгласно чийто клаузи стоката подлежи на допълнителна индивидуализация посредством спецификация и документация за предаване, но такива доказателства не били представени от доставчика "Теофаст" ЕООД при насрещните проверки в ревизионното производство. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС и липсата на съответствие на фактурата с чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Съдът е направил извод, че след като не са налице кумулативните условия за упражняване на правото на данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл. 68, чл. 69, чл. 6 и чл. 9, чл. 71, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, то с ревизионния акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалното предаване на стоката е основна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В тежест на получателя по доставката е да докаже тази реалност, като ангажира категорични доказателства, че е налице разпореждане от доставки с предмета на доставката, като същата е предадена на получателя. Правилно в обжалваното решение е възприета основната констатация на ревизионния акт, че фактура № 10... 141/15.03.2017 г. не съдържа конкретизация на предмета на доставката, а само е отбелязано "по договор". Разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, на която са се позовали и приходните органи и съдът предвижда, че задължително във фактурата следва да е посочен вида и количеството на стоката, което в настоящия казус не е налице. Индивидуализацията на стоката в процесния случай е наложителна предвид, че предмет на доставката се твърди, че е универсален уред за изпитване на индукционни мотори, посочен в приемателно-предавателен протокол от 15.03.2017 г. и който е представен в съдебното производство, а не и при поискване от приходните органи в ревизионното производство. При провеждане на ревизията приходните органи са изискали от доставчика и от получателя доказателства за реалността на доставката. В резултат на това доставчикът "Теофаст" ЕООД е представил само процесната фактура, която, както вече беше посочено по-горе не съдържа никаква конкретизация на стопанската операция, а само отбелязване "по договор", без такъв да е конкретизиран и представен от посоченото дружество. Представени са и счетоводни документи. От получателя ревизиращите органи също са поискали доказателства за действителното осъществяване на доставката, за която от фактурата не става ясно каква е тя. Получателят е представил фактурата и договор. В него е посочено, че "Теофаст" ЕООД се задължава да доставки на "А + Т 96" ЕООД универсален уред за индукционни мотори, съгласно одобрена от страните и приложена спецификация на уреда. Изрично страните по договора са уговорили при прехвърляне правото на собственост върху уреда от доставчика на получателя, същият да бъде индивидуализиран и тогава да се издаде фактура за плащане и приемателно-предавателен протокол. Нито една от страните по доставката при поискване в хода на ревизията не е представила приемателно-предавателен протокол, поради което не е осъществено е заявеното от страните по договора индивидуализиране на уреда чрез посочване на идентификационен номер, вид на уреда, гаранционна карта и др. Едва с жалбата пред първоинстанционния съд е представена спецификация, в която е налице индивидуализация на уреда, но не може същата да се свърже с процесната стока предвид, че такава индивидуализация липсва във фактурата и представения впоследствие приемателно-предавателен протокол. Обосновано съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС и с оглед съдебната практика на СЕС - решение по дело С-271/12 (Petroma Transports SA и др. срещу Еtat belge), в което съдът е приел, че се "допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данък върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки", както и че "Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите". В тази връзка следва да се посочи и, че неконкретизирането на доставката и представянето едва в съдебното производство на спецификация на универсален уред за индукционни мотори не може да се свърже с процесната фактура, а в приемателно-предавателен протокол, който въпреки поискването от приходните органи, не е представен в ревизионното производство правило е обусловило съда да приеме, че отказът от правото на приспадане на данъчен кредит с ревизионния акт, е законосъобразен. Неоснователни са оплакванията, че съдът не бил обсъдил събрания по делото доказателствен материал, както и че ревизиращите органи са направили косвени изводи за нереалност на доставката. Непредставянето на изисканите от ревизорите доказателства за реалност на доставката, а представянето в по-късен момент на доказателства, от които също не може да се направи регламентираната в договора между страните по доставката индивидуализация на стоката. Принципно правилни са доводите в касационната жалба, че не може да се отказва правото на данъчен кредит на получателя само ако получателя не представи доказателства дали доставчикът е разполагал със стоките, бил ли е в състояние да ги достави, разполагал ли е с транспортни средства и изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС. В процесния случай обаче получателят е този, който трябва да докаже всички положителни факти за доставката, а именно, че доставчикът е доставил и предал на получателя фактурираната стока, а това не доказано по безспорен начин. В съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е установило, че през 2017 г. уредът е заприходен в счетоводството на получателя по с/ка 613/1, партида 1145 – ЕТ "Лабконсулт", а не "Теофаст" ЕООД, а на 31.12.2018 г. е било извършено преместване от партида 1145 – ЕТ "Лабконсулт" в партида 1165 "Теофаст" ЕООД. Така установените от експерта обстоятелства не доказват по несъмнен начин, че уредът е действително предаден на получателя. Изводът на вещото лице, че заприхождаването на стоката първоначално, като доставена от "ЕТ "Лабконсулт" е грешка, не може да бъде споделен, тъй като не е в правомощията му да прави такива изводи. Преместването в партидата на "Теофаст" ЕООД е установено от експертизата, че е извършено на 31.12.2018 г., т. е. след издаване на ревизионния акт, който е датиран на 26.04.2018 г. и не доказва по безспорен начин реалността на спорната доставка. В този смисъл изводът на съда, обусловил правния му резултат, предмет на настоящия касационен контрол е правилно и обоснован с приложимите разпоредби на ЗДДС и на доказателствения материал по делото. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и затова като правилно, на основани е чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. М., на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 939 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение