Решение № 7457 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2013 г.

Решение № 7457 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадено чрез пълномощника му юр. Галя Николова, против решение № 2649 от 25.02.2013 г., постановено по адм. дело № 13665/2012 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - трето отделение. С него е отменен мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по искане на Галин Стоянов Костов от гр. Варна по негова молба вх. № 11-08-228/10.09.2012 г., и делото е върната като преписка на министъра на правосъдието да се произнесе по искането. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Галин Стоянов Костов срещу мълчаливия отказ на министъра на правосъдието. Ответникът - Галин Стоянов Костов, в съдебно заседание и с писмени бележки, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 2649 от 25.02.2013 г., постановено по адм. дело № 13665/2012 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - трето отделение, е отменен мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по искане на Галин Стоянов Костов от гр. Варна по негова молба вх. № 11-08-228/10.09.2012 г., и делото е върната като преписка на министъра на правосъдието да се произнесе по искането. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че Галин Стоянов Костов с посочената молба вх. № 11-08-228/10.09.2012 г. до министъра на правосъдието е поискал възстановяване на правата му на частен съдебен изпълнител, които са били загубени със заповед № ЛС-936/5.10.2010 г. на министъра на правосъдието. С тази заповед по искане на жалбоподателя и поради невъзможност да изпълнява функциите си, правомощията му са били прекратени. По искането на Галин Стоянов Костов били налице предпоставките по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ. Този текст обхващал хипотезите на изгубване правото да се упражнява дейността от частния съдебен изпълнител - както когато на частния съдебен изпълнителя е било наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ, така и случаите по чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗЧСИ - при отсъствие или невъзможност той да изпълнява функциите си. Обратното щяло да доведе до ситуация, че на наказан с дисциплинарно нарушение частен съдебен изпълнител законът предоставял възможност да бъдат възстановени правата, а съдебен изпълнител, който поради обективни или субективни причини, е бил възпрепятстван да упражнява правата си, законодателят не е предоставил такава възможност. В случая тъй като отпаднали пречките, които по независещи от жалбоподателя причини го били възпрепятствали да изпълнява правомощията си, били налице предпоставките на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ. Затова мълчаливия отказ на министъра на правосъдието бил незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. С молба вх. № 11-08-228/10.09.2012 г. до министъра на правосъдието касационния ответник е поискал възстановяване на правоспособността му като частен съдебен изпълнител, тъй като било отпаднало основанието за загубването й. Между страните липсва спор, че министърът на правосъдието не се е произнесъл по искането в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, поради което е обжалван мълчаливия му отказ. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗЧСИ задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт /заповед/ по всяко искане на частен съдебен изпълнител за възстановяване на правоспособността му, независимо от това дали със заповедта си административният орган уважава искането за възстановяване на правоспособността или отказва да уважи същото поради липсата на материалноправните предпоставки за това. Административният акт (включително и отказът за възстановяване на правоспособността) трябва да бъде мотивиран. С мотивите административният орган обяснява и обосновава волеизявлението си и неизлагането на съображенията, по които е издаден акта при упражняване на дискреционна власт от административния орган е основание за отменяване на мълчаливия отказ. Естеството на административния акт и изискването на специалния закон задължават министъра на правосъдието да се произнесе мотивирано с писмен акт по искането за възстановяване на правоспособността, с което е сезиран, като изследва наличието или липсата на обективните предпоставки за уважаването му. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗЧСИ е специална по отношение разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от АПК и дерогира приложението на последната, като изключва възможността за законосъобразно формиране на мълчалив отказ. Преценката на законосъобразността на административния акт се свежда до контрол за наличието на материалноправните предпоставки за удовлетворяване или не на отправеното до административния орган искане, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност по аргумент от чл. 9 от АПК. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС - четвърто отделение, приема, че мълчаливият отказ на министъра на правосъдието по искането на Галин Стоянов Костов е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което правилно е отменен от тричленния състав на ВАС като незаконосъобразен, а делото - върнато във вид на преписка на министъра на правосъдието за произнасяне по искането на Галин Стоянов Костов с молба вх. № 11-08-228/10.09.2012 г. Административният орган при произнасянето си не следва да съобразява мотивите на тричленния състав на ВАС, че са били налице предпоставките на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за възстановяване правоспособността на касационния ответник. Спецификата на настоящия случай предполага изрично произнасяне на министъра на правосъдието в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, което е от изключителната компетентност на административния орган. Неговият акт впоследствие ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед на това административният орган следва да се произнесе с мотивиран изричен акт след обсъждане осъществени ли са конкретните юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва възможността за възстановяване правоспособността на частен съдебен изпълнител. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,