Решение № 41 от 25.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2358/2013 г.

Решение № 41 от 25.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2358/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. В. К., чрез защитника, против въззивно решение № 128 от 10.10.2013 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 192/2013 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърдят се съществени процесуални нарушения поради неизпълнението на задължителни указания на касационната инстанция, незаконосъобразна квалификация на деянието, явна несправедливост на наложеното наказание и завишено обезщетение на гражданските ищци. Направено е искане за преквалификация на деянието по чл. 118 вр. чл. 115 НК, за намаляване на наказанието и на обезщетението за неимуществените вреди. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа жалбата с изложените аргументи в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 18 от 26.06.2012 г. по н. о. х. д. № 200/2012 г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Г. В. К. за виновен в това, на 30.09.2011 г. в [населено място], [община], умишлено да е умъртвил М. В. Р., поради което и на основание чл. 115 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от осем години лишаване от свобода. Определено е затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданските ищци обезщетение от по петдесет хиляди лева за причинени неимуществени вреди и в негова тежест е възложил разноските. Разпоредил се е с веществените доказателства по делото. С въззивно решение № 128 от 10.10.2013 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 192/2013 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. По делото е било допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на тези, за които всеки съд следи служебно и разполага с правомощието да отмени незаконосъобразния съдебен акт независимо от основанието, на което е сезиран и независимо от етапа, на който се намира делото. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "г" от НПК въвежда забрана за участие в състава на съда на съдия, който е участвал в съдебния състав, постановил определение, с което се потвърждава мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство. От материалите се установява, че в състава на въззивния съд, разгледал и решил делото по същество, е участвал съдията Б. М. Този съдия е участвал и в състава на Варненския апелативен съд, който в процедурата по чл. 64 от НПК се е произнесъл по жалба на Г. В. Кръстев и с определение от 11.10.2011 г. по в. н. ч. д. № 377/2011 г. е потвърдил вземането на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство (л. 44, т. 2 от досъдебното производство). Следователно въззивно решение № 128 от 10.10.2013 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 192/2013 г. е било постановено от незаконен състав, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Отмяната на съдебния акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав се явява единственият механизъм за отстраняване на същественото процесуално нарушение. При това положение напълно безпредметно е да се разглеждат доводите на жалбоподателя, които следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК