Решение № 14811 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2012 г.

Решение № 14811 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Стефка Станчева Тодорова, Васил Върбанов Тодоров, Гинка Василева Върбанова, Леонардо Василев - чрез законен представител Гинка Василева Върбанова, Парашкева Василева Върбанова, Румен Василев - чрез законен представител Парашкева Василева Върбанова, Ангелина Василева Върбанова и Петър Василев Тодоров всичките от гр. Русе срещу решение № 57 от 06.01.2012 г. по адм. дело № 413/2011 г. на Административен съд Русе. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Русе не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на Парашкева Василева Върбанова и Петър Василев Тодоров от гр. Русе срещу заповед № РД01/2703 от 02.09.2011 г. на кмета на община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение със Стефка Станчева Тодорова и домакинството й за общинско жилище, находящо се в гр. Русе, жк. "Чародейка", бл. 205, вх. 2, ет. 1, ап. 1. Като фактически основания в заповедта административният орган е посочил, че настанените лица са оставили общинския имот необитаем през месец април 2011 г. и не го ползват за жилище, поради което на основание чл. 46, ал. 1, т. 9, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 31, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6 на Общински съвет - Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, е прекратил наемното им правоотношение. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е счел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената за това писмена форма, с изложени фактически и правни основания за издаването й. Също така е приел, че от събраните писмени доказателства по делото се установяват материалноправните предпоставки на една от хипотезите на чл. 31, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6 на Общински съвет - Русе, а именно че за период повече от три месеца общинското жилище не е било обитавано. Направен е изводът, че щом в жилището не са употребявани ел. ток и вода за период по-дълъг от три месеца, то същото не е било обитавано от настанените лица за същия период. Изложените мотиви за наличието на условия за издаване на заповедта, респективно изводът, че тя е законосъобразна, не се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд - III отделение. При така установената фактическа обстановка по спора констатациите на съда се явяват необосновани. Обжалваното решение противоречи на приложимите материални норми. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В процесния казус кмета на община Русе не се е справил с доказателствената тежест в процеса да установи посочените в акта факти - че общинското жилище не е било обитавано от жалбоподателите за повече от три месеца. От представените по делото писмени доказателства - писмо изх. № 6953/06.10.2011 г. от "ВиК" ООД, гр. Русе и писмо от 21.09.2011 г. от "Е-ОН България" АД, не може да се направи обосновано заключение, че наемателите не са обитавали общинското жилище. Напротив, представените фактури сочат, че жалбоподателите нямат неплатени сметки към двете дружества, а фактът, че не са ползвали ток и вода за определен период, не доказва безспорно, че те не са живели в процесното общинско жилище през това време. Първоинстанционния съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, приемайки по косвен път, че щом токът и водата не са плащани, това означава че жилището не е ползвано. В случая съдът не се е съобразил с признанията на жалбоподателите, че се е случвало част от настанените лица да напуснат гр. Русе за няколко месеца, за да осигурят прехраната на семейството си, друга част от членовете на семейството са с тежко здравословно състояние видно от представените епикризи. Предвид икономическата обстановка в страната често се налага на хората да търсят работа извън населеното място, където живеят постоянно, но това не е основание да се счита, че в тези случаи жилищата не се ползват по предназначение, тъй като за определени периоди от време настанените живеят другаде. Епизодичното отсъствие не означава, неползване на жилището по смисъла на ЗОС и Наредбата на общината, така както е приел административния орган още повече че видно от цитираното писмо на ВК 6953 от 06.10.2011 г. за жалбоподателите не са налице неплатени сметки. Действително в това писмо е отразено, че жилищата се необитаеми и това било потвърдено от управителния съвет на етажната собственост, но безкритично то е прието като безспорно доказателство, както от административния орган така и от първоинстанционния съд без да бъде обсъдено в съвкупност с останалите доказателства и факти по делото. Поради това се налага изводът, че не са налице предпоставките, въз основа на които да бъде издадена процесната заповед, а именно чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6 на Общински съвет - Русе. С оглед събраните доказателства по делото и съображенията, изложени по-горе, обжалваната заповед на кмета на Община Русе следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,