Решение № 12591 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2012 г.

Решение № 12591 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Райна Йорданова Тодорова, от гр. София против решение № 1354/13.03.2012 г. по адм. дело № 7891/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неточно прилагане на чл. 54е, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, а при условията на евентуалност счита касационното оспорване за неоснователно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С атакуваното съдебно решение административният съд е отхвърлил оспорването по жалба на Райна Йорданова Тодорова, от гр. София срещу решение № 447/19.08.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 214-540910/01.06.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54ж от КСО на ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след като с разпореждане № 5409106471 от 02.12.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 20.11.2010 г., е налице хипотезата на чл. 54е, ал. 3 от КСО и полученото след тази дата парично обезщетение за безработица следва да бъде възстановено. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. По делото е установено, че Райна Йорданова Тодорова е получавала парично обезщетение за безработица по регистрация № 214-00-2629/06.04.2010 г. за периода 10.02.2010 г. - 29.12.2010 г., на основание разпореждане № 214-00-2629-1 от 15.04.2010 г. на ръководител на осигуряването за безработица при Столично управление "Социално осигуряване". С разпореждане № 5409106471 от 01.04.2011 г. на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.11.2010 г. С решение № 565/21.11.2011 г. главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е отменил разпореждането и е върнал пенсионната преписка на ръководител "Пенсионно осигуряване" за произнасяне съобразно изложените мотиви. С разпореждане от 02.12.2011 г. пенсията на Тодорова е отпусната от 20.11.2010 г. при установени нови обстоятелства досежно осигурителен стаж и доход. Предмет на контрол в първоинстанционното съдебно производство е решение № 447/19.08.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 214-540910/01.06.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54ж от КСО на ТП на НОИ. Постановеното с него връщане на суми е разпоредено при едновременното действие на две разпореждания на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ за прекратяване на изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица, а именно разпореждане № 214-00-2629-5 от 01.06.2011 г., с което е постановено прекратяване считано от 20.11.2010 г. и разпореждане № 214-00-2629-3 от 30.12.2010 г., с което е постановено прекратяване считано от 30.12.2010 г. Освен че обуславят взаимноизключващи се последици същите незаконосъобразно са издадени преди разпореждането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Само това обстоятелство е достатъчно основание за отмяна на атакувания пред съда административен акт при хипотезите на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Наред с това по делото е останал неизяснен въпроса дали разпореждането от 02.12.2011 г. е влязло в сила и е породило целените с него правни последици, защото едва от този момент нататък може да бъде ангажирана отговорността на лицето за задължения по чл. 53е, ал. 3 от КСО. По изложените съображения незаконосъобразни са както съдебното решение, така и актовете на пенсионните органи, като последните след получаването на административната преписка следва да се произнесат след отстраняване на визираните пороци. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение