Решение № 14240 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2009 г.

Решение № 14240 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Източен - община Пловдив срещу решение № 479 от 15 април 2009 година, постановено по адм. д. № 1750/2008 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № РД-09-946/26 август 2008 година на кмета на район Източен - община Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Емине Юсеинова Нуриева не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пловдив Емине Юсеинова Нуриева е оспорила заповед № РД-09-946/26 август 2008 година на кмета на район Източен - община Пловдив, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати основи на строеж върху терен общинска собственост в гр. Пловдив, на ул. "Ландос", попадащ в УПИ II-комплексно жилищно строителство, кв. 15 по плана на кв. "Дружба", построени без строителни книжа от жалбоподателката на терен, предназначен за благоустрояване на междублоковите пространства и заплашваща хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК, тъй като в заповедта не са посочени конкретните факти, в които се изразява заплашването на хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Във всички случаи обаче при издаването на заповед за премахване на някой от посочените обекти административният орган е длъжен да изложи основанията, въз основа на които е разпоредил премахването на даден строеж. Не е достатъчно простото изброяване на всички или някои от основанията, релевирани в цитираната по-горе норма, а излагането на конкретни обстоятелства, обуславящи необходимостта от премахването на строежа. В случая, както законосъобразно е приел и административния съд, това не е направено. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че процесния строеж, чието премахване е разпоредено, се намира не на посоченото в заповедта място. Не е категорично установено за какъв вид строеж става въпрос, нито коя от хипотезите за приложението на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е налице. При тези данни правилно съдът е отменил обжалваната пред него заповед. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения относно мотивирането на заповедта на кмета на район Източен - община Пловдив. На практика касаторът прави опит да изложи мотивите за издаването на отменената заповед в касационната жалба, което е недопустимо. С оглед горното и при липсата на визираните в касационната жалба оплаквания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,