Решение № 8367 от 14.8.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) срещу Решение 5054/25.07.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 6806/2021г. по описа на съда. С обжалваното решение е отменено Решение 466/20.05.2021 г. на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав, постановено по преписка 641/2018 г, в частта, с която е установено на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), че Ксерокс Бизнес Сървисиз България ЕООД е осъществило по- неблагоприятно третиране по смисъла на §1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр., осъществено чрез нарушения на Глава втора, раздел Първи от ЗЗДискр. по признак лично положение спрямо А. Кооп; наложена е на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. на дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършването на дискриминацията; и са наложени на основание чл. 76, ал.1, т.1, във връзка с чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки на дружеството с цел преустановяване на нарушението, като е предписано на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на дружеството: да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация спрямо работниците и служителите в дружеството и да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на територията на дружеството, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 22 от ЗЗДискр.). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което да бъде потвърдено като законосъобразно решението на КЗД в обжалваната му част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - "Ксерокс Бизнес Сървисиз България" ЕООД , чрез адв. Ангелова, в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна - А. Кооп не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е събрал и подробно е обсъдил релевантните за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че административното производство пред КЗД е образувано по жалба на А. Кооп, в която се твърди осъществена от Ксерокс Бизнес Сървисиз България ЕООД и В. Пенчева-мениджър в Ксерокс Бизнес Сървисиз България ЕООД, дискриминация по признак лично положение, тъй като според служителя в отдела, в който е работил е нямало утвърден график кой служител кога ще идва на работа, а само от него са искани писмени обяснения и са правени забележки за закъснения. Според А. Кооп специалното отношение на мениджъра му към него, обуславящо защитения признак лично положение, се дължи на сигнала му до по-висши миниджъри относно отношението на В. Колева към него във връзка с недоразумение относно ползван отпуск и за отношението й към екипа като цяло. Установено е, че във връзка с образувано срещу А. Кооп дисциплинарно производство, със Заповед 510 от 17.09.2018 г. същият е бил наказан с предупреждение за дисциплинарно уволнение, защото не се явил на работното си място в три последователни работни дни 09, 10 и 13 август 2018г., без да получи разрешение за ползване на отпуск по реда на Правилника за вътрешния трудов ред. По второто дисциплинарно производство, образувано срещу същия служител са изискани писмени обяснения относно негови закъснения и преждевременно напускане на работа, като са конкретизирани дати и времеви период на закъсненията. Съдът е проследил проведената процедура пред КЗД, като е установил спазване на изискванията на чл. 55 и следв. от ЗЗДискр - проведено е проучване, изискани са становища и доказателства, като след приключване на проучването, на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр е предоставена възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката и да посочат нови доказателства. Изготвен е доклад - заключение по преписката, същата е разгледана в открито заседание, в което са приобщени към доказателствения материал посочените от страните писмени доказателства и са изслушани техните становища по същество. Производството е приключило с оспореното решение. Съставът на КЗД е приел, че служителя А. Кооп е бил третиран по-неблагоприятно от останалите служители при сравними сходни обстоятелства в процеса на упражняването на трудовите им функции в Ксерокс Бизнес Сървисиз България ЕООД, представлявано от управителя Е. Шокар, което е нарушение на Глава Втора, чл. 20 от ЗЗДискр. Комисията е приела, че е било нарушено правото на равно третиране на служителя по признак лично положение по смисъла на ЗЗДискр. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в разписаната от закона писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр, но същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр, съгласно който текст работодателят е длъжен да прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Счита, че в правомощията на работодателя е да изиска обяснения от работника/служителя, за да прецени налице ли е нарушение на трудовата дисциплина, като упражняването на това му право, без наложено дисциплинарно наказание, не поставя само по себе си работника/служителя в по-неблагоприятно положение. Приема, че не е осъществен състава на дискриминация по признак лично положение по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., тъй като липсва установено неблагоприятно третиране по отношение на А. Коп на основата на защитен признак и пряка причинна следствена връзка между третирането и признака. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието "защитен признак", но ВАС е имал възможността многократно в решенията си да сочи, че тъй като чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с "признаците", които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч. работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. Ето защо следва във всеки отделен случай да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, а в случаите на признаците лично и обществено положение, с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. За да е налице нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно който работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя е в причинна връзка с някои от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Тежестта да докаже, че не е третиран еднакво е за работника/служителя, а работодателят следва да установи основания за това, които следва да са различни от признаците по чл. 4, ал. 1, за да не е налице нарушение на антидискриминационното законодателство. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Във всички останали случаи на неблагоприятно третиране, защита следва да се осъществява по общия ред, със съответните процесуални способи. В настоящия случай не е установено по отношение на служител, отсъствал без разрешен по съответния ред отпуск, да не е наложено дисциплинарно наказание, т.е. не се установява във връзка с първото дисциплинарно производство да е допуснато неравно третиране на А. Кооп, съответно нарушение на антидискриминационното законодателство при осъществяване на правото му на труд. По второто дисциплинарно производство не се е стигнало до налагане на дисциплинарно наказание, поради което е правилна преценката на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение по чл. 20 ЗЗДискр, както и засягане на правата на служителя, тъй като не е доказано избирателно наказване при сходни нарушения на служителите в Ксерокс Бизнес Сървисиз България ЕООД. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в правомощията на работодателя е да изиска обяснения от работника/служителя, за да прецени налице ли е нарушение на трудова дисциплина, като упражняването на това му право, без наложено дисциплинарно наказание, не поставя само по себе си работника/служителя в по-неблагоприятно положение. Признакът лично положение е разписан бланкетно в закона, като Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, от А. Кооп не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ му белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак "лично положение", за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак. В този смисъл, при липсата на установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак и пряка причинно следствена връзка между третирането и признака, правилно решаващият съд е приел липса на дискриминация по отношение на А. Кооп като служител в Ксерокс Бизнес Сървисиз България ЕООД . По изложените съображения не са налице касационния основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение