Решение № 4470 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 656/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Димитров, чрез адв. М. Димитров, против решение 6315/26.10.2023 г., постановено по адм. дело 2183/2023 г. по описа на Административен съдСофия-град, с което е отхвърлен искът му против Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Касаторът, чрез процесуалния му представител, твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че поради това, че заповедта за задържане е отменена на процесуално основание, което не е в причинна връзка с поведението на ищеца, то обезщетение по реда на ЗОДОВ не се дължи. Иска отмяна на решението и присъждане на обезщетението в пълния му размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски. Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрк. Страхинов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение, евентуално, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на Димитров. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Със съдебното решение е отхвърлена исковата молба на П. Димитров, подадена против СДВР за присъждане на сумата от 2000 лева за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на служители на ответника по задържане с незаконосъобразна Заповед peг. 2384-916/28.05.2019 г. С посочената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Димитров бил задържан за срок до 24 часа от полицейски органи към 09то РУ към СДВР. Заповедта е оспорена от страна на Димитров и отменена с влязло в сила на 04.11.2022 г. решение 6487/4.11.2022 г., постановено по НАХД 7277/2022 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател посочил, че в следствие на незаконосъобразната заповед понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на срам, унижение, безпокойство, психически дискомфорт, умора, несправедливост и недоверие, влошаване на отношенията му с децата му, поява на безсъние, панически атаки, страх за здравето си и дискомфорт. В исковата молба е посочено, че освен обезщетението от 2000 лева, П. Димитров претендира и законна лихва върху сумата, считано от датата на задържане (28.05.2019 г.) до окончателно изплащане на сумата. От фактическа страна по делото е установено, че задържането на П. Димитров е извършено в училището на децата му, след техен концерт, на който е присъствала майката и бившата съпруга на жалбоподателя. Посочено е, че Димитров и бившата му съпруга били в лоши отношения, като към момента на задържането те са водели бракоразводно дело и дело за защита от домашно насилие. Също така, установено е, че по отношение на Димитров има постановена заповед за незабавна защита от 06.12.2018 г., с която той е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на съпругата си и трите си малолетни деца; забранено му е да ги приближава на разстояние по-малко от 100 м., а срещите с тях ще се осъществяват в Детски контактен център, в определени дни и часове. Именно нарушаването на тази заповед е посочено като основание за издаване на заповедта за задържане. За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан един свидетел, който дал данни за емоционалното и психическо състояние на Димитров след незаконосъобразното задържане. От правна страна съдът е приел, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт. Посочено е обаче, че отмяната на този акт - Заповед peг. 2384-916/28.05.2019 г. за задържане на Димитров, не се дължи на причини, които да са в причинна връзка от поведението на ищеца, а поради причини от процесуален характер. В решението, с което е отменена заповедта е посочено, че актът се отменя поради липса на мотиви не е налице описание на обстоятелствата, налагащи задържането на лицето. Административният съд изрично посочил, че заповедта е отменена без да е разгледано поведението на Димитров т.е. без да има произнасяне по това налице ли е неправомерно действие от негова страна. Въз основа на горното, административният съд приел, че Димитров е нарушил заповедта за незабавна защита като е отишъл на концерт в училището на децата му, където е присъствала и бившата му съпруга, поради което именно неговите незаконосъобразни действия са причина за издаване на заповедта за задържане т.е. има съпричиняване от страна на Димитров, защото ако не е бил нарушил заповедта за незабавна защита, отивайки в близост до децата му и бившата му съпруга, то не би се стигнал до издаване на заповедта за задържане. Така в заключение е прието, че по делото не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед и твърдените като понесени от Димитров неимуществени вреди, поради и което исковата молба е отхвърлена изцяло, като в полза на СДВР са присъдени разноски в размер на 200 лева. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че по делото не са доказани предпоставките на закона за основателност на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Не се споделя заключението на съда, че в процесния случай не е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен акт на служители при СДВР. Настоящият състав счита, че на база събраните гласни и писмени доказателства П. Димитров безспорно е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на срам, унижение, безпокойство, психически дискомфорт, умора, несправедливост и недоверие, причинени му именно от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане peг. 2384-916/28.05.2019 г. Незаконосъобразното задържане на Димитров в 9то РУ на СДВР му е причинило негативни психически преживявания. Самото задържане е продължило 24 часа, но пострадалият продължително време след това е имал негативни психически изживявания, чувствал се е депресиран и потиснат. Не се споделя посоченото в оспореното решение, че пречка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ е обстоятелството, че заповедта за задържане е отменена на процесуално основание, без да се разгледа поведението на касационния жалбоподател и без да е посочено дали в действителност е било налице неправомерно поведение. От една страна при условие, че липсват мотиви за издаване на процесната заповед т.е. не е налице описание на обстоятелствата, налагащи задържането на Димитров, то няма как да се направи каквато и да е преценка за останалите обстоятелства при задържането. От друга страна за основателност на иска по ЗОДОВ изискването е наличието на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност т.е. отменен по съответния ред административен акт (действие/бездействие). Основателността на производството по ЗОДОВ не е обвързано с това на какво основание съдът е отменил акта, а дали въобще има отменен акт. Следователно, при условие, че в отменената заповед за задържане липсват обосновка и мотиви, които да дадат отговор на това защо Димитров е задържан, то следва че същият е престоял в ареста за период от 24 часа без основание, което е травмиращо за него и неговите близки. За това е допринесло и чувството за несправедливо наложено наказание. То е предизвикало физически страдания и психически дисконфорт за ищеца, накърнило е доброто му име и авторитет след близки и познати. Неизбежно, всеки задържан търпи обичайните неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка със задържането. Самият факт на лишаване на лицето от правото на свободно придвижване предполага негативно отражение върху психическото му състояние. В конкретния случай, за времето на задържане от около 24 часа Димитров е бил лишен от редица права, като правото на свобода, правото на личен живот и неприкосновеност. Ето защо, според настоящия съдебен състав, вредите му се изразяват в страдания и редица ограничения, на които той се позовава и неминуемо е търпял. Те, според законовия критерий за справедливост, следва да бъдат обезщетени. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. Обезщетението в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В случая П. Димитров претендира обезщетяване на претърпените от него негативни емоционални изживявания по време на задържането за период от около 24 часа и в период от време след прекратяването му. Видно от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, незаконното задържане на лицето е довело до отрицателни за него преживявания и до накърняване на личното му достойнство. Тези установени по делото обстоятелства, настъпили като последица на задържането, без основание не са били отчетени от първоинстанционния съд при преценка основателността на иска. Вместо това съдът е акцентирал на неотносими обстоятелства лошите отношения на Димитров със съпругата му и водените между тях дела. По тези причини съдът неправилно е приел, че исковата молба на П. Димитров, насочена против СДВР за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, е неоснователна. При съобразяване на установеното по делото от фактическа страна, размерът на справедливото обезщетение, което е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Димитров в следствие на незаконосъобразната заповед за задържане, е в претендирания от него - 2000 лв. Такъв размер се явява адекватен, за да възмезди претърпените и доказани от него неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Определен по този начин той е съразмерен, справедлив и обоснован, така че да е в състояние да компенсира преживяното. За пълнота следва да се посочи, че определеният размер не е завишен, така че да обогати Димитров, а се явява паричен еквивалент на преживяното от него като последица на незаконосъобразната заповед. Основателността на главния иск води до основателност и на иска за присъждане на законна лихва, но не от момента на издаване на заповедта т.е. от момента на задържането, както е поискана с исковата молба. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. 3/2004 г., ОСГК на ВКС върху определения размер на обезщетението следва да се присъди лихва, но само за периода след отмяната на заповедта за задържане т.е. от датата на влизане в сила на решение 6487/04.11.2022 г., постановено по КНАХД 7277/22 г. по описа на АССГ. Така върху сумата от 2000 лева, присъдена като обезщетение в полза на П. Димитров за понесени неимуществени вреди, следва да се присъди законна лихва, считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното, обжалваното решение, с която е отхвърлен предявеният от П. Димитров иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 2000 лева, в следствие от отменена като незаконосъобразна Заповед peг. 2384-916/28.05.2019 г. на служители към СДВР, като неправилно следва да се отмени изцяло и да се постанови друго, с което СДВР да бъде осъдена да заплати на настоящия касационен жалбоподател сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно задържане със Заповед peг. 2384-916/28.05.2019 г. на служители към СДВР, ведно със законна лихва, считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК същите се претендират както следва: адвокатски хонорар за представителство пред касационната инстанция в размер на 500 лева; държавна такса за касационна жалба в размер на 70 лева; адвокатски хонорар за представителство пред първа инстанция в размер на 500 лева. От страна на процесуалния представител на СДВР е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което настоящата инстанция намира за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в процесния случай минималното адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес по делото следва да е в размер на 500 лева, колкото е и договорено и платено в брой за процесуалната защита, съгласно представените доказателства. В полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски за заплатена държавна такса за касационното оспорване в размер на 70 лева, а на 5 лева. Това е така, защото съгласно чл. 2а от тарифата по чл. 73 ГПК- Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса от 10 лв. за граждани, а съгласно чл. 18, ал. 3 от посочената тарифа за обжалване пред въззивна и касационна инстанция по делата, водени по ЗОДОВ, се събират такси в размер на половината от предвидените по чл. 2а т.е. 5 лева. За разликата над този размер касационният жалбоподател може да поиска възстановяване на сумата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение