Решение № 9517 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2016 г.

Решение № 9517 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. С. Г., чрез пълномощника му адв. Стоянова, против Решение № 1495 от 07.03.2016 г. постановено по адм. дело № 10221/2011 г. по описа на Административен съд С. град., с доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като иска отмяната му. Ответникът, Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ в писмен отговор дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на М. Г. против решение № 271/05.10.2011 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. В обжалваното решение като документи, въз основа на които е установена принадлежността, са посочени: регистрационен дневник, картон обр. 6, писмо рег. № 242-1/29.08.1990 г., за изключване на Я/К "Роса". С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона, тъй като в хода на съдебното производство не е оборена доказателствената сила на документите, установяващи принадлежността на Грозданов към органите на Държавна сигурност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил необосновани изводи в противоречие с материалния закон. Решението на Комисията, с което завършва административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от с. з. В случая с оспореното пред съда решение Комисията е приела, че: Грозданов е бил вербуван от оперативен работник К. К. на 15.12.1978 г. при извършена на 22.12.1978 г. регистрация; същият оперативен работник /К. К./ го е ръководил; сътрудничество е осъществявано в структура ДС, ВГУ- X-V, в качеството на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира с псевдоним "Роса". Като документи въз основа на които е установила принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията е посочила регистрационен дневник, картон образец 6, писмо рег. № 242-1/29.08.1990 г., с предложение за изключване на Я/К "Роса". Заеманата публична длъжност, основаваща извършване на проверката е "съветник в Комисия по младежта, спорта и туризма от 01.01.1996 г. до 10.06.1997 г. " Неправилно е прието в обжалваното решение, че не е оборена доказателствената сила на документите, установяващи принадлежност на Грозданов към органите по чл. 1 от Закона, тъй като безспорно установените от доказателствата по делото несъответствия в картон обр. 6 относно вписаната месторабота и членство в БКП на лицето са допустими грешки, които не се отразяват на дължимото съдържание на решението по чл. 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава Трета на закона. При наличие на документи, по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на З. К. следва да ги обяви. В случая оспорващият е оборил доказателствената сила на представените документи. Писмените доказателства, на които се основава обжалваното решение са с противоречиво и невярно съдържание, поради което не могат да обосноват изводът в оспореното решение на Комисията. От събраните по делото доказателства е оборено съдържанието на картон обр. 6, единствено в който документ се съдържат конкретни данни за лицето с обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, не само в частта относно вписаните данни относно неговата политическа принадлежност и месторабота, както е прието в обжалваното решение. Като изготвил картон обр. 6 /вербувал жалбоподателя служител/ е вписан оперативен работник К. К. Видно обаче от представената по делото от ответника по касация служебна карта обр. 4 на оперативния работник Калчев, същият не би могъл да е негов автор, тъй като към датата на посочената в картона вербовка - 15.12.1978 г. това лице не е служител на Министерство на вътрешните работи. Калчев, видно от служебната карта, е заел първата си длъжност разузнавач в отдел 10, ВГУ - ДС, по заповед № 3864/22.08.1983 г., с която заповед му е присвоено и звание "лейтенант", т. е. почти пет години след посочената в картона вербовка и дата на регистрация - 15.12.1978 г. Изложеното основава както оборване на автентичността, така и на съдържанието на официалния свидетелстващ документ, при което същият не удостоверява съдържащата се в него информация. Останалите документи, на които се основава комисията не съдържат индивидуализиращи жалбоподателя данни, а единствено такива за наличието на лично дело с посочения в картон обр. 6 номер. Удостоверителната сила на документите, на които основава решението си Комисията следва да бъде тълкувана с оглед законовото понятие "документ" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, като за целите на специалния закон "документ" е всяка записана информация, независимо на материалния и носител. Ако и задължение на комисията е да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при наличие на документи по смисъла на този закон, то това следва да стане при приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от него, съдържаща задължение комисията да проучи, анализира и прецени наличните такива. Това в случая не е сторено, като в съдебното производство е оборена верността на съществени данни в документ, въз основа на които е постановено обжалваното пред съда решение, които данни са намерили пряко отражение в него. Отделно от това следва да се отбележи, че към момента на издаване на обжалваното решение е действала разпоредбата на чл. 24 ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно която принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на органите по чл. 1. Обстоятелството по чл. 24 се установява въз основа на документи, посочени в чл. 25 от с. з. Както бе посочено, задължение на Комисията е не само да издири и събере документи съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1, но и да ги проучи, анализира и оцени. Съответно, въз основа на извършената оценка съгласно чл. 9, т. 2 от Закона да разкрие и обяви имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е приел за законосъобразно оспореното пред него решение на Комисията административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени решение № 271/05.10.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение