Решение № 7856 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. С. Ш. против решение 265 от 28.03.2024г. по адм. дело 92/ 2023 г. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 212 от 27.04.2023 г., издадена от кмета на община С.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община С. да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - кмет на община С. не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Разград е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приема, че липсват основания за отмяна на оспорената заповед 212/ 27.04.2023г. на кмета на община С.. Действително, обжалваната заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено премахване на незаконен строеж: преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека , находящ се в УПИ II- за жилищни нужди и обществено обслужване, кв. 86 по плана на [населено място] (ПИ с идентификатор 65276.501.756 по КККР на [населено място]). В обстоятелствената част на заповедта и в съставения на 29.03.2023г. констативен акт е посочено, че в ПИ с идентификатор 65276.501.756 по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ II- за жилищни нужди и обществено обслужване, кв. 86 по плана на [населено място], общинска собственост, през 90-те години на 20-ти век е изградена едноетажна сграда с кадастрален идентификатор 65276.501.756.1 по КККР на [населено място], с размери 22,40/ 10,70 и височина три метра, предназначена на гаражи и складови помещения. Изградена е от стоманобетонова конструкция и ограждащи тухлени зидове, укрепени със стоманобетонови пояси и колони и представлява партерния етаж от предвидената по проект триетажна жилищна сграда. По делото е установено, че след като придобива сградата през 2019 г. (нот. акт 120, дело 1044/2019г.), жалбоподателят Б. Ш. като възложител и собственик извършва премахване на тухлени зидове, зажиждане на отвори за врати и отваряне на нови. Североизточната част на сградата е преустроена в амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика, като са обособени: чакалня, лекарски кабинет, манипулационна, два склада и санитарен възел. Югозападната част е преустроена в аптека с приемно помещение, два склада, склад за опиати и тоалетна с мивка. До аптеката в средата на сградата, на мястото на гаражна клетка, е обособен офис със санитарен възел. Върху стоманобетоновата плоча е изпълнен надзид и е изграден едноскатен покрив от дървена конструкция, покрит с ламарина. Съществуващото стълбище е запазено. Тези констатациите се подкрепят от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, според което съборени са неносещи стени и са изградени нови разпределителни стени, без да се засяга конструкцията на сградата. Строителството е извършено през периода 2020- 2021г. без одобрени проекти и разрешение за строеж. При тези факти, в противоречие с изводите на административния съд, настоящата инстанция приема, че са налице основания за отмяна на обжалваната заповед поради допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдържанието на административния акт разкрива несъответствие между разпоредителната и обстоятелствената част по отношение на описанието на наредения за премахване строеж, което не позволява точното и непротиворечиво индивидуализиране на незаконното строителство. Посочено е, че незаконният строеж, описан като преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека , се премахва изцяло, а в обстоятелствената част на акта са изброени отделни строително- монтажни работи, извършени от жалбоподателя без одобрен проект и разрешение за строеж, които не са конкретизирани по вид, обем и параметри и които би следвало да бъдат предмет на заповедта. При тези противоречия оспорената заповед е с неясен предмет, тъй като от съдържанието й не се установява еднозначно и недвусмислено подлежащия на премахване незаконен строеж. Изложеното в акта не позволява да се направи категоричен извод дали се премахва цялата преустроена сграда или извършени от жалбоподателя без строителни книжа отделни строително- монтажни работи, които също не са описани конкретно. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са установени видът и параметрите на незаконното строителство. Допуснатите формални и процесуални нарушения обосновават и противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на наредените за премахване строежи е от съществено значение при преценката за наличие на незаконно строителство, респ. за съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, както и за последващото й изпълнение. Констатираните нарушения съставляват основания за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Ето защо като стига до извод в обратен смисъл и отхвърля жалбата против заповедта на кмета на община С., първоинстанционният съд постановява решение, което е в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Поради изложеното следва да се приеме, че са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 209, т. 3 АПК. При условията на чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което заповедта на кмета на община С. да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции община С., в чиято структура е административният орган, издал оспорения административен акт, следва да заплати на касационния жалбоподател сумата 580.00 лв. разноски по делото, представляваща 80.00 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено в първоинстанционното производство. По тези съображения административен съд, второ отделение,