Решение № 4379 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 299/2015 г.

Решение № 4379 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 299/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на юрк. В. Демирев, в качеството му на процесуален представител на Министерския съвет на Република България, срещу Решение № 12921 от 30.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5993/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменен чл. 19, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСД). В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт, на основанията посочени в чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Срещу така постановеното съдебно решение касационна жалба е подадена и от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, в която подробно се мотивират съображения за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В отговор ответницата по касация - Татяна Милчева Миланова, чрез пълномощника си адв. М. Занев, оспорва и двете касационни жалби, които намира за неоснователни по подробно изложени в писмения отговор съображения. Претендира пълен размер на разноските предвид фактическата и правна сложност на делото.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Пледира, че спорът касае определянето на началния момент, от който се отпускат месечни помощи за деца с трайни увреждания по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД. Този начален момент законодателят е обвързал с факта на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, а не с релевантния факт на настъпване на трайното увреждане, т.е. с Правилника за приложение на ЗСПД първично, в противоречие с чл. 3 от ЗНА е уредено отношение, което не е уредено със закона и то в по-неблагоприятна насока от регламента за сходни отношения. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНА правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност и по тази причина не може за първи път да регламентира отношение, което законът не е регламентирал. Отлагането на отпускане на помощта чрез оспорената норма поставя в неравно, по-неблагоприятно положение децата с трайни увреждания. Сравнителното и логическо тълкуване на законовите норми, уреждащи начало на отпускане на помощ (чл. 5а, ал. 3, чл. 7 и чл. 8 от ЗСПД) показва, че правото възниква преди или най-късно с настъпването на факта (раждане, започване на образование), като законодателят изрично урежда крайния момент. От това правило ЗСПД не предвижда изключение. Ето защо, предвиденото с правилото на чл. 19, ал. 2 от ППЗСПД изключение е недопустимо при липсата на законова делегация. Намира съдебното решение за постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон.

Настоящият съдебен състав, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за неговата отмяна.

За да отмени оспорваната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ППЗСПД тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че тази норма противоречи на норми от по-висок ранг - на чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 8 и чл. 8д от ЗСПД, както и на целта на закона.

Основното противоречие е констатирано по отношение на началната дата, от която се придобива правото на месечни добавки и месечни помощи за деца с трайни увреждания, по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗСПД, което възниква от един и същи юридически факт - определена, в решение на компетентните здравни органи - ТЕЛК/НЕЛК, инвалидност.

Съдът е установил, че законът не прави разлика между месечните помощи за дете с трайни увреждания до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7, ал. 8 ЗСПД и месечна добавка за такива деца с трайни увреждания по чл. 8д ЗСПД, тъй като съгласно чл. 2 и месечните помощи, и месечните добавки представляват "семейни помощи" и могат да се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции "при условия и ред, определени в правилника за прилагане на закона".

Месечните помощи за семействата, чиито деца с установени трайни увреждания не са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция и са постоянно живеещи в страната, съгласно оспорваният текст на чл. 19, ал. 2 ППЗСПД, се отпускат от началото на месеца, следващ месеца, през който е издадено експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, ако молбата-декларация е подадена в 3-месечен срок от датата на решението или от началото на месеца, през който е подадена молбата-декларация, ако не е спазен този 3-месечен срок. А месечните добавки за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, съгласно чл. 24а, ал. 6 ППЗСПД, се отпускат на правоимащите лица по чл. 8д от ЗСПД от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от 3 години назад, ако молбата-декларация е подадена в 3-месечен срок от датата на решението или ако молбата е подадена след изтичането на този срок - от началото на месеца, през който е подадена.

При това положение съдът е приел, че с различно регламентирания начален момент е въведено ограничение в реалното упражняване на правото на месечна помощ, респективно добавка, в противоречие със законовите разпоредби на основание на които това право е възникнало. Отделно от това, този начален момент е определен в разрез със смисъла и целта на закона. Замисълът на законодателя е с предоставянето на месечни помощи и месечни добавки да се подпомогнат родителите на деца с установени по надлежния ред трайни увреждания, да се осигури по-адекватно и по-пълноценно осигуряване на необходимата грижа с оглед спецификата на увреждането и индивидуалните нужди на детето. Затова тази помощ трябва да е реална и своевременна, за да бъде полезна и целесъобразна. Единственият фактор с правно значение за отпускането й е моментът, в който е настъпило трайното увреждане, който момент следва да бъде установен от медицинските органи. За друго тълкуване липсва житейска и правна логика.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви.

1. Законодателен пропуск е липсата на легална дефиниция на понятията "месечни помощи за дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст" по смисъла на чл. 7, ал. 8 ЗСПД и "месечни добавки за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст", по смисъла на чл. 8д ЗСПД, след като и месечните помощи и месечните добавки са "семейни помощи" по смисъла на ЗСПД - чл. 2, ал. 1, т. 6 и т. 10.

1. Целта на предоставянето на семейни помощи за децата с трайни увреждания, установени от компетентните здравни органи, е да подкрепи семействата при отглеждането им, независимо от дохода като се отчитат единствено индивидуалните нужди на всяко дете. Ето защо съдът правилно е приел, че началният момент, от който следва да се отпуска семейната помощ под формата на месечна помощ или месечна добавка не може да бъде различен като в единия случай релевантен да бъде моментът на настъпване на трайното увреждане, а в другия - издаването на експертното решение. Юридическият факт, при наличието на който възниква правото за получаване на "семейни помощи" е датата на инвалидизиране.

Неоснователно е възражението, че семейната помощ по чл. 7, ал. 8 ЗСПД не е уредена като самостоятелен вид помощ, а е част от посочената в чл. 2, ал. 1, т. 6 месечна помощ, тъй като само въвежда облекчен режим за получаването й за деца с трайни увреждания докато семейната помощ по чл. 8д ЗСПД е самостоятелен вид помощ, посочена в чл. 2, ал. 1, т. 10 ЗСПД, поради което ППЗСПД предвижда различен режим за тяхното предоставяне. Вярно е, че право на месечни помощи до завършване на средно образование имат всички деца, вкл. и тези с трайни увреждания, докато право на месечни добавки имат само децата с трайни увреждания, но това не прави семейните помощи "различин по характер" за децата с увреждания. Различният характер се мотивира с факта, че режимът за получаване на месечната добавка по чл. 8д ЗСПД бил значително по-облекчен от този, отнасящ се за получаване на месечни помощи по чл. 7, ал. 8, поради което не могат да се съпоставят по аналогичен начин. Това твърдение не намира опора нито в закона, нито в правната логика. Тъкмо обратното, за децата с трайни увреждания законодателят трябва да предвиди еднакъв и много облекчен режим на отпускане на семейни помощи, т.е. и на месечни помощи без оглед на дохода на семейството, и на допълнителни месечни добавки поради инвалидизирането. Само така семействата, полагащи грижи за тези деца ще получат адекватна и навременна помощ, каквато е и целта на закона. Ето защо отпускането на месечна помощ за минал период следва да е допустимо при същите условия, при които е допустимо и отпускането на месечна добавка, когато се касае за установена по съответния ред трайна инвалидност на деца до 18-годишна възраст и до завършването на средното образование, на не по-късно от 20-годишна възраст.

1. Необосновано е и твърдението на касаторите, че нормативно предвидените условия и ред за придобиване на двата вида семейни помощи са различни именно поради различния характер и различните цели на тези помощи. По смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ППЗСПД "дете с трайно увреждане" е дете на възраст до 16 години с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или дете/лице на възраст от 16 до 20 години с определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност.". Когато се касае за такива деца и месечните помощи, и месечните добавки имат една и съща цел - да подпомогнат тези деца в специфичните им индивидуални нужди, в специалните грижи, в увеличените разходи, които са възникнали от момента, в който е настъпило увреждането. А кога компетентните здравни органи са се произнесли с акт, установяващ степента на увреждане, не следва и не може да бъде фактор, обуславящ началния момент за отпускане на семейните помощи. Грижата за децата с увреждания е непрекъсната от момента на увреждането и подпомагането на тази грижа не следва да е подчинена на различен режим.

1. Не на последно място по значение е и аргументът, посочен от процесуалния представител на Върховната административна прокуратура, който съдът намира за напълно основателен. Съгласно чл. 19, ал. 2 ППЗСПД моментът, от който се отпуска месечната помощ за дете с трайно увреждане (по чл. 7, ал. 8) е обвързан с факта на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, а не с обективния факт на настъпване на увреждането, т.е. с правилника първично, и в противоречие с чл. 3 от Закона за нормативните актове, е уредено отношение, което не е уредено със закона и то в по-неблагоприятна насока от регламента на сходни отношения. Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагането на закона в неговата цялост и с него не може да се регламентира отношение, което законът не е регламентирал.

При така изложените съображения касационните жалби се преценяват за неоснователни.

При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Видно от приложените доказателства за изготвяне на отговор по касационната жалба, подробно мотивиран и обоснован, и процесуалното представителство адв. Занев и Татяна Миланова са се договорили да бъде заплатено възнаграждение от 700 лева и същото е изплатено в брой, видно от отбелязването върху договора за правна полощ и съдействие (л. 22). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2 от ДР на същата Наредба договореното възнаграждение не е прекомерно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия