Решение № 12671 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2015 г.

Решение № 12671 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Б. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1068 от 17.06.2015 г., постановено по адм. дело № 271/2015 г. по описа на Административния съд - Б., с което по жалба на В. Д. К., в качеството и на ЕТ "Даная - В. К.", е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-02-1400496-091-01 от 31.10.2014 г., поправен с РА № П-02000214046600-003-01 от 05.11.2014 г. издадени от началник сектор и главен инспектор по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Б., в частта потвърдена с Решение № 17 от 19.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на В. Д. К. са определени задължения за данък по ЗДДФЛ за данъчния период 2012 г. в размер на 691.76 лв. и лихва за забава - 0.00 лв.; вноски за фонд ДОО за 2012 г. в размер на 395.53 лв. и лихва за забава - 60.45 лв.; вноски за фонд ДЗПО в размер на 152.13 лв. и лихва за забава - 23.25 лв. и вноски за НЗКО за 2012 г. в размер на 243.40 лв. и лихва за забава - 37.20 лв. С обжалваното решение Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на В. Д. К., сума в размер на 610 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон -отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според касатора, съдът е включил в паричния поток на ревизираното лице декларираната от ЕТ счетоводна печалба, тъй като печалбата не представлява реално получен от лицето доход. Поради изложеното касаторът твърди, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната (икономическа) експертиза (ССЕ). Иска решението да бъде отменено изцяло, като вместо него съдът постанови друго по същество на спора, с което да потвърди РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - В. Д. К. с ЕТ "Даная - В. К.", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, счита че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г., в размер на 691.76 лв., първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са извършили ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. От представените доказателства се установява, че за ревизирания период лицето няма укрити приходи или доходи, нито е налице несъответствие между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, които да не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Според съда, органът по приходите неправилно не е взел предвид декларирания от В. К. доход от дейност като ЕТ при съпоставка на приходите и разходите на задълженото лице за ревизирания период. Съдът е изложил мотиви, че при определяне на паричния поток, органът по приходите е следвало да приеме като приход, декларираните с подадената ГДД доходи от дейността като ЕТ, върху които лицето е платило корпоративен данък. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на него е приел, че не е налице недостиг на парични средства за процесния период, поради което е отменил РА, като незаконосъобразен по отношение на установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Тъй като за данъчния период 2012 г. не е налице недостиг на парични средства и следователно не са налице доходи с неустановен произход, първоинстанционният съд е отменил РА и в частта по отношение на определените задължителни осигурителни вноски (ЗОВ). Решението е правилно. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Не е било спорно в ревизионното производство и пред съда, че през ревизирания период В. Д. К. е местно физическо лице и осъществява дейност като ЕТ "Даная - В. К.". За 2012 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ с вх. № 0200И0094033 от 29.04.2013 г., с която е декларирало доходи от дейност като ЕТ в размер на 4 618.76 лв. При определяне на паричния поток за 2012 г. приходният орган е отчел като приход суми, изтеглени от ПроКредит банк в размер на 300 лв. и от продажба на недвижим имот в размер на 13 000 лв., а като разход са отразени издръжката за лице по данни от НСИ в размер на 3 310 лв., вноски в Прокредит банк в размер на 14 030 лв., вноски в Алфабанк в размер на 3 090 лв., вноски в Алианц банк в размер на 205 лв. и предоставени на ЕТ средства в размер на 3 500 лв. По делото не е било спорно, че ревизиращият орган не е включил в приходната част на паричния поток на ревизираното лице, декларираните от него доходи от стопанска дейност като ЕТ, тъй като са приели, че печалбата не представлява реално получен от лицето доход. Между страните не е било спорно, че началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2008 г. е било в размер на 23 500 лв. Спорът между страните е бил дали в приходната част на паричните потоци за ревизирания период - 2008 г. - 2012 г. следва да бъдат включени декларираните от лицето в ГДД за съответните години доходи от стопанска дейност като ЕТ. Неоснователен е доводът на касатора, че декларираните с ГДД печалби на ЕТ не следва да се приемат за доходи на физическото лице. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че тази сума следва да участва при образуване на паричните потоци за ревизирания период 2008 г. - 2012 г. на физическото лице, защото независимо от качеството си на едноличен търговец, става въпрос за един и същ правен субект. Този аргумент е изложен както в първоначалната жалба, така и в настоящото производство, като следва да се има предвид, че органът по приходите в други производства обединява всички доходи на физическото лице, независимо дали произтичат от трудова, гражданска дейност или от качеството му на едноличен търговец, за да получат облагаем оборот по ЗДДС, необходим за регистрация по този закон. След като в едни случаи се приема, че физическото лице и търговецът, независимо от качеството му, са един и същ субект, следва да се приеме и в настоящия случай, че приходите и разходите на РЛ се определят общо, независимо дали произтичат от нейни трудови доходи или от доходи, в качеството й на едноличен търговец, както правилно е приел и административният съд. В този смисъл е Решение № 16889 от 17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 4614/2013., по описа на Върховния административен съд, осмо отделение и съдебна практика на състави на първо отделение. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на него правилно е отменил РА по отношение на установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчния период 2012 г. Като начално салдо към 01.01.2008 г. вещото лице е взело посочената сума в РД. Единствената разлика между паричните потоци в РД и в заключението на вещото лице е, че в паричните потоци по ССЕ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са включени декларираните доходи от ревизираното лице в ГДД като ЕТ. След като е включило горепосочените доходи, вещото лице е дало заключение, че за 2012 г. приходите надвишават разходите с 17 843.36 лв., поради което не е налице недостиг на парични средства. С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно и в частта, в която РА е отменен по отношение на установените задължения за ЗОВ за данъчния период 2012 г. и съответните лихви. При така установената от решаващия административен съд фактическа обстановка са направени законосъобразни правни изводи за неналичие на основание за ревизия по особения ред поради това, че приходите на ревизираното лице не надвишават разходите му. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение