Решение № 10933 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2017 г.

Решение № 10933 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Пехливанов, понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора-[населено място], чрез назначения му по реда на ЗПП адв. К. Коцев срещу решение № 1229 от 4.07.2017 г., постановено по адм. д. № 1518/2015 г. по описа на АС-Бургас, с което предявените от Пехливанов срещу ГД" Изпълнение на наказанията"-гр. София два обективно съединени иска, всеки един на стойност от по 250 000 лв обезщетение за причинените му неимуществени вреди, са отхвърлени изцяло като неоснователни. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от него искове с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Д. Пехливанов не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София, редовно призован, се представлява от юриск. Николова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Видно от искова молба вх. № 7351/6.08.2015 г. и уточнителна молба вх. № 10448 от 23.11.2015 г., АС-Бургас е сезиран с два, обективно съединени иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, насочени срещу ГДИН-София за претърпени от Д. Пехливанов неимуществени вреди, а именно: иск в размер на 250 000 лв, представляващ обезщетение за претърпените от Пехливанов неимуществени вреди –болки и страдания от заболяване на белите дробове, довело до оперативна намеса и отстраняване на част от десния бял дроб, причинени му в резултат на незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация да му осигури здравословни условия на живот и незабавен, навременен и по всяко време достъп до медицински грижи и лечение в периода 29.11.2011 г. – 21.02.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2013 г. до окончателното й изплащане, както и иск в размер на 250 000 лв обезщетение за претърпени от Пехливанов неимуществени вреди-болки и страдания, резултат от оперативното отстраняване на част от дясното крило на белия дроб, водещи до трайно пожизнено влошаване на здравето му и инвалидизиране, ведно със законната лихва, считано от датата на операцията- 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение АС- Бургас е отхвърлил иска на Д. Пехливанов срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лв за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и физическа болка вследствие нездравословни и болестотворни условия, в които е поставен да живее в периода от 21.11.2011 г. до 21.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2013 г., както и иска за присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лв за претърпени неимуществени вреди, вследствие причиненото от посочените условия хирургично отстраняване на горната част на дясното крило на белия дроб и едно ребро, представляващо пряка и непосредствена последица от вредите, предявени с първия иск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Бургас, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства – писмени, гласни и една съдебно-медицинска експертиза, е заключил, че предявените искове се явяват неоснователни, тъй като по делото не се доказва наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че по делото не се доказват твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически бездействия на органите на затворническата администрация да осигурят на ищеца адекватни битови условия- топлина, липса на влага, неприятни миризми и др., както и неосигуряване по всяко време на достъп до медицински грижи и лечение, които да са в причинно-следствена връзка с търпените от Пехливанов физически болки и страдания и наложилата се хирургическа намеса, довела до отстраняване на част от белия му дроб. Базирайки се на справката, дадена от инспектор СДВР и част от свидетелските показания, съдът е приел, че Пехливанов е бил настанен в достатъчно отоплена килия, без наднормена влага и течение. Основавайки се на медицинска справка, здравен картон и друга медицинска документация, както и на събраните гласни доказателства, съдът е стигнал до извода, че на Пехливанов е осигуряван регулярен достъп до медицински грижи в медицинския център към затвора по график, а при необходимост и извънредно, като по делото няма данни същият за исковия период да се е нуждаел от външни прегледи при специалист. Позовавайки се на заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, пациентът не е имал оплаквания преди м. май 2013 г., когато възникват здравословните му проблеми. За исковия период медицинска документация за данни за боледуване не е открита. Съдът е констатирал, че не се установяват и другите две материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди – реално настъпване на вредите и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално незаконосъобразно фактическо бездействие и вредоносния резултат. Не били ангажирани достатъчно доказателства, които да установят какво е било емоционалното, психическо и здравословно състояние на ищеца по време на престоя му в затвора през сочения период. Недоказано било твърдението на ищеца, че именно в резултат на неизпълнение на задължения за осигуряване на здравословни условия на живот при изтърпяване на наложеното му наказание е получил тежко белодробно заболяване, завършило с хирургическа интервенция. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неразкриване на обективната истина по делото. Основните спорни въпроси са: откога датират здравословните оплаквания на Пехливанов, свързани с констатираното вродено белодробно заболяване, колко прегледа и с какви медицински заключения са извършени на Пехливанов в Медицинския център при Затвора- Бургас за исковия период, какъв е установеният ред за достъп до медицински грижи в същия затвор – как, до кого и в каква форма се прави искането на затворника за достъп до лекар, как се регистрира и проконтролира; осигурен ли е своевременен достъп до медицински грижи /включително преглед при специалист извън МЦ при Затвора/ за исковия период или не; ако беше осигурен своевременен достъп до адекватни медицински грижи могло ли е да бъде избегната хирургическата намеса и последвалата инвалидизация на Пехливанов или не. Тези въпроси не са обсъдени задълбочено и за тях не са събрани необходимите доказателства. Съдът е нарушил служебното начало в административния процес, прогласено в разпоредбата на чл. 9 от АПК и доконкретизирано в чл. 170 и чл. 171 от АПК и не е указал на ищеца, че за горните обстоятелства не ангажира необходимите за разкриване на обективната истина по спора доказателства, вкл. и чрез допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да базира отговорите си на база медицинската документация за исковия период, а не за период, следващ извършената операция. Предвид гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на друг състав на АС-Бургас за ново произнасяне след изпълнение на дадените в мотивите на настоящия съдебен акт указания за събиране на доказателства и приложение на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение