Решение № 4360 от 25.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ВГ-1 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление- гр. София, срещу Решение 4438 от 05.07.2021, постановено по адм. д. 1719 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/ та), с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000 kWh, въз основа на което е определена преференциалната цена на вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, по т. 8 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение Ц- 013 от 28.06.2006 г. на КЕВР. Наред с това в полза на КЕВР и Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) са присъдени разноски в размер съответно 200лв. и 150 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Посочват се като касационни отменителни основания - нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е разгледал всички наведени от касатора в първоинстанционното производство аргументи, не е проверил съответствието на административния акт с целта на закона, не е съобразил налични влезли в сила решения на ВАС по отношение на решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР. По подробно изложените в нея съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се обяви за нищожно или да се отмени в цялост Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, а в условията на евентуалност само досежно влизането мув сила, считано от 31.07.2015г. . Претендират се сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от адв. Миков, който поддържа касационната жалба, а по същество моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Представя и допълнителни писмени бележки по съществото на спора. Ответникът КЕВР, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител - ст. юрк. Д. Дуевски, който оспорва касационната жалба, а по същество иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за процесуално представителство в касационното производство, заплатен от касационния жалбоподател. Постъпили са впоследствие допълнителни писмени бележки по съществото на спора, с които развива аргументите си за неоснователност на жалбата. Ответникът НЕК ЕАД, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество на спора моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд. В съдебно заседание пред се представлява от юрк. Андреев, който поддържа становището за неоснователност на касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от касационния жалбоподател за процесуално представителство в касационното производство. Ответникът Електрохолд Продажби АД (с предишно наименование ЧЕЗ Електро България АД) в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебното заседание по настоящото дело не се представлява. Ответниците ЕВН България Електроснабдяване , Енерго-про Продажби АД и Фонд Сигурност на електроенергийната система не представят писмен отговор на касационната жалба и не изразяват становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Решение 4438 от 05.07.2021, постановено по адм. д. 1719 по описа на Административен съд София град за 2021 г., по жалба на ВГ-1 ЕООД, в производство по чл. 226 АПК, е отхвърлена като неоснователна жалбата на лицето срещу Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Процесното решение е било постановено от административния орган след отмяната на т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с Решение 1177 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. 8522 по описа на АССГ за 2015 г., оставено в сила с Решение 1115 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д. 5284 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. АССГ е формирал извод, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен за това орган, в изискуемата от закона форма и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на Комисията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че то съдържа в мотивите си фактическите и правните основания за издаване на акта в конкретното съдържание. Съобразил е, че Решение СП-5 от 28.03.2019 г. препраща към ценовото решение, в което за групата производители вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа е определена преференциалната цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт. Допълнил, че процесният акт няма самостоятелно значение извън посоченото ценово решение, което е в сила и в чиито мотиви са посочени източниците на информация за определяне на стойностите на ценообразуващите елементи на преференциалните цени за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи. Като съобразил разпоредбата на чл. 32, ал. 1, ал. 4 ЗЕВИ, съдът направил извод, че с оспореното решение се установяват факти и обстоятелства, които касаят отношения, възникнали преди датата на издаване на акта. С мотиви, основани на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЕ, първоинстанционният съд съобразил, че при определяне на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници се прилагат критерии, валидни за всички възобновяеми източници. Изрично посочил, че НСП, като един от ценообразуващите елементи, не се определя индивидуално, а по групи производители, при отчитане съответните средни стойности, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Приел, че КЕВР като орган, компетентен да определи НСП на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, е изложила съдържателни мотиви относно начина на определяне на НСП за съответната група производители. Взел предвид също така, че в т. 8 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР е определена преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи, въз основа на посочените в мотивната част на Решение Ц-013 от 28.06.2006 г. ценообразуващи елементи, формиращи преференциалните цени на тези централи, групирани съобразно предвидените законови критерии. Съобразил, че считано от 31.07.2015 г., производителите могат да ползват само една преференциална цена, договорена като основна цена за покупка на електрическа енергия от възобновяеми източници, до достигане на 2250 часа, а след достигане на НСП енергията следва да се изкупува по цена за излишък. В тази връзка направил извод, че не е налице правен интерес един и същ производител да обжалва акт, засягащ интересите му едновременно като адресат на двете преференциални цени, респективно лимитите на количествата НСП, за които се прилага всяка от тях. По тези решаващи мотиви АССГ отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил и приложил материалния закон, като е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища. Отговорил е на значимите за предмета на делото възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, като въз основа на тях и след правилната им преценка, е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са застъпените в касационната жалба доводи за нищожност, а в условията на евентуалност за незаконосъобразност, на обжалваното съдебно решение поради изтичане на законоустановения в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок за произнасяне до 31.07.2015 г. С § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) изрично e възложено на КЕВР, в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон 24.07.2015 г. В този смисъл КЕВР е компетентна да постанови такова решение по силата на действащата към датата на издаването му законова разпоредба на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Същата законова разпоредба оправомощава Комисията да постанови решението си със задна дата, доколкото с него следва да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което вече са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизане в сила на този закон. Касационната инстанция, в настоящия състав на Трето отделение не споделя съображенията на касатора за липса на материална компетентност на КЕВР да постанови процесното решение поради обстоятелството, че правомощието й за издаване на такъв акт е преклудирано с краен срок до 31.07.2015 г. Това е така, тъй като определеният в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок не е преклузивен и с изтичането му не се погасява правомощието на КЕВР за издаване на акта. Да се отрече законовата компетентност на КЕВР означава наличие на празнота и невъзможност за прилагане на императивната норма на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (изм. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.). Безспорно е установено по делото, че спорното решение на КЕВР е постановено след отмяната на т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с Решение 1177 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. 8522 по описа на АССГ за 2015 г., оставено в сила с Решение 1115 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д. 5284 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. Това означава, че определеният в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок е спазен с постановяване на Решение на КЕВР СП-1 от 31.07.2015 г. и за времето от датата на обжалване на същото в частта му по т. 1.7 (в обхвата, на която попадат вятърната електрическа централа, с която касаторът произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници) до датата на влизане в сила на съдебното решение, с което този акт е частично отменен. Настоящият състав на Трето отделение на ВАС намира за правилен изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на регулаторния орган. Същото е издадено от административен орган, в рамките на възложената му от закона материална компетентност, при спазване на установената форма и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът съдържа конкретни фактически и правни основания за приемането му. Изрично в него, като правно основание, са посочени относимите за приемането му разпоредби на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ и § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Посочването на чл. 173, ал. 2 АПК, във връзка с Решение 1177 от 23.02.2018 г., постановено по адм адм. д. 8522 по описа на АССГ за 2015 г., оставено в сила с Решение 1115 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д. 5284 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. също не обосновава различен извод. В оспореното пред първоинстанционния съд решение са изложени и възприетите от Комисията факти и обстоятелства, въз основа на които тя е установила определеното с решението НСП. В практиката е установено, че актът има само констативен характер, тъй като с него се установяват стойности, които вече са били заложени във влязлото в сила Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР в частта му по т. 8. С този акт не се определят стойности на НСП към настоящия момент, а в изпълнение на закона, се установяват използваните през годините при определяне на цените на електрическата енергия стойности на производителността на съответната група централи. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия се определя по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията, както и други нормативно определени показатели. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия Комисията определя преференциални цени на електрическата енергия от възобновяеми източници и технологии, предвидени в ЗЕВИ, въз основа на критериите и ценообразуващите елементи, посочени в същия закон. По предписанието на чл. 20, ал. 2 от същата наредба стойностите на ценообразуващите елементи по ал. 1 се определят въз основа на информация от официални източници и международен опит, като се коригират в съответствие със специфичните за Република България обстоятелства. Съгласно така посочените правни основания КЕВР определя цени за група производители в зависимост от вида на възобновяемия източник и другите нормативно установени критерии. Нетното специфично производство, като един от ценообразуващите елементи, също следва да се определи по група производители, като се съобразяват съответните средни стойности, съобразно легалната дефиниция на понятието, дадено в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Обосновани и съответстващи на правната регламентация са изводите на АССГ, че употребеният в определението за нетно специфично производство израз собствени нужди не означава, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител. Доколкото величината на НСП на електрическа енергия е изражение на осреднените годишни стойности за производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, то НСП не следва да се определя за всеки производител на енергия при съобразяване на индивидуалната, специфична необходимост за задоволяване на неговите потребности в производствения процес. Законовата регламентация, относима към определянето на НСП, не съдържа подобни изисквания. Неоснователно е касационното възражение, че за установяванията в оспореното решение на Комисията липсва или е неясна методологията и това е довело до липса на аргументация. Изрично е посочено, че източниците на информация за определяне на стойностите на ценообразуващите елементи при определяне на преференциалните цени за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, се съдържат в Решение Ц-013 от 28.06.2006 г. на КЕВР. Същото съдържа и използвания от органа ценови модел. Видно е от съдържанието на Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, че за изчисляване на средната годишна производителност на централите, от вида на експлоатираната от касатора, са съобразени изследванията на БАН относно потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка райони на страната, както и данни на БАН относно средните стойности за страната на работещи вятърни електрически централи и съответните технически стандарти. Отчетени са и производствената мощност и характеристиките на централите, след което е изчислена брутно произведената електрическа енергия за година, а от нея е приспаднат процентът електрическа енергия за собствени нужди. Съобразено е от административния орган, че липсва конкретна методика за определяне на енергията за собствени нужди по § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, представляваща количеството енергия, използвана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. Енергията за собствени нужди, като процент от средногодишното производство на електрическа енергия, е изчислена по група производители, като при определянето му КЕВР е ползвала служебно събрана информация във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационните разходи на централите, съобразно вида на технологиите и техните специфични технически показатели. АССГ е констатирал, че установеният размер на НСП в решението на КЕВР е обоснован с конкретни данни, за които са дадени подробни разяснения. В производството пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства и не са приобщени данни, опровергаващи посочените в решението на КЕВР, поради което не е налице основание да не бъдат възприети от съда и настоящата инстанция следва да подкрепи този извод. Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС намира, че не са налице релевираните касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяна на обжалваното съдебно решение. Същото следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, своевременно направеното от ответниците по касация КЕВР и НЕК ЕАД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство следва да бъде уважено. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЕВР и НЕК ЕАД сума от по 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на всеки един от тях, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение