Решение № 5725 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2889/2021 г.

Решение № 5725 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2889/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по облекло и текстил "Христо Бояджиев", с [ЕИК], с адрес гр. Плевен, ул. "Димитър Константинов" № 21, представлявано от директора Ц. Т., против решение № 29 от 13.01.2020 г. по адм. дело № 943/2020 г. на Административен съд-Плевен, с което е отхвърлена жалбата против решение № Ц2153-14-66/21.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-14-00793400/5.08.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че неправилно изплатените суми са установени с ревизионен акт за начет, както и че е изтекла давността за установяване на процесните задължения. По изложените подробно доводи и тези в съдебно заседание се иска отмяна на решението и връщане преписката на административния орган. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Плевен чрез главен юрисконсулт Л. А. в писмено становище поддържа съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, съответно, че решението на административния съд е постановено при липса на релевираните касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния административен съд е било оспорено решение № Ц2153-14-66/21.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-14-00793400/5.08.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено осигурителят Професионална гимназия по облекло и текстил "Христо Бояджиев", [ЕИК], да внесе сумата по ревизионен акт за начет № РА-5-14-00784447/16.07.2020 г. в размер на 27300. 07 лв., от които главница 21257. 65 лв. и лихва 6042. 42 лв. Съдът е приел, че в случая не е изтекла твърдяната от жалбоподателя погасителна давност за периода 1.01.2015 г. -23.06.2020 г., както и давностния срок за започване и завършване на ревизията. Решението е правилно. Основният спорен момент в производството е, дали за периода 1.01.2015 г. -23.06.2020 г., за който е установен начет за задължения в размер на 27300. 07 лв., от които главница 21257. 65 лв. и лихва 6042. 42 лв., е изтекла регламентираната в чл. 115, ал. 1 от КСО 5-годишна, съответно абсолютната 10-годишна давност, както и, дали за този период законосъборазно е започнала и извършена ревизията за установяване на тези задължения- чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че с оглед на събраните по делото доказателства тези давностни срокове не са изтекли. Както 5-годишния давностен срок по чл. 115 от КСО, така и абсолютния 10-годишен давностен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започват да текат от 1.01.2016 г. По отношение твърдението за изтекъл давностен срок за започване и извършване на ревизията се налага изводът, че в случая разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е неприложима. Производството по установяване на неправилно извършени разходи по ДОО е осъществено по реда на специалната процедура посочена в чл. 110 от КСО, тъй като се касае за неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Решението на Административен съд-Плевен е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, явяващи се касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на правния спор, основателно се явява своевременно стореното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка си чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер от 100, 00/сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение