Решение № 16059 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2009 г.

Решение № 16059 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), по касационна жалба на Калин Иванов Стефанов от град Благоевград против решение от 25.03.2009 година, постановено по адм. дело № 120/2009 година на Административен съд - град Благоевград (АСБ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Областна дирекция на вътрешните работи Благоевград, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АСБ е отхвърлил жалбата на Калин Иванов Стефанов срещу заповед № 976/30.07.2007 година на директора на ОД на МВР Благоевград, с която му е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на страната", на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС. От доказателствата по делото е установено, че за прилагането на тази административна мярка, административният орган се е позовал на данните от представеното свидетелство за съдимост на Стефанов, от което се установява, че последния е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като не е реабилитиран по една от присъдите - по нохд № 1024/2004 година на РС Благоевград, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, по която е сключено споразумение и е наложено наказание пробация и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години. Присъдата е влязла в сила на 07.02.2008 година. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на заповедта. Според АС, преценката на административният орган дали да наложи посочената принудителна марка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, е по целесъобразност, като е достатъчно да се посочат само материалноправните основания в закона. По тези съображения първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено при спазване на материалния закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателя е осъден за престъпление от общ характер и не е реабилитиран. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС е с диспозитивен характер. Следователно административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в т. 2 на текста, с оглед на което настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. След като са налице предпоставките на тази норма, и административният орган е извършил преценка, че следва да наложи предвидената принудителна административна мярка, друг контрол върху неговите действия съдът не е компетентен да извършва. Не е необходимо органът да излага мотиви защо налага принудителната административна мярка по чл. 76 от ЗБДС, тъй като дори да изложи такива мотиви, те не подлежат на съдебен контрол. Достатъчно е да посочи дали са налице законовите предпоставки на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, а в конкретния случай те са налице - лицето е осъдено за престъпление от общ характер и не е реабилитирано. При наличието на основанията, визирани в диспозитивната разпоредба на чл. 76, т. 2 от ЗБДС - органът преценява дали да наложи или не тази мярка. Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на заповедта, тъй като престъплението, за което е осъден жалбоподателя е непредпазливо, а законовия текст на чл. 76, т. 2 от ЗБДС изисква наличие на осъждане за умишлено престъпление. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила, установено по надлежния ред, е умишлено престъпление, независимо, че се намира в раздел транспортни престъпления, които се извършват по непредпазливост. Неоснователно е и оплакването, че жалбоподателя е реабилитиран за посоченото престъпление. Реабилитацията е извършена на 29.10.2003 година за предходните присъди на жалбоподателя, а сключеното споразумение е влязло в сила едва на 07.02.2008 година, поради което по отношение на това наказание не е налице реабилитация, независимо от кумулацията на наказанията по предходните присъди. Поради това присъдата по нохд № 1042/2004 година на РС Благоевград не е престанала да съществува в правния мир. По изложените съображения решението на Административен съд град Благоевград като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение