Решение № 3652 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5523/2012 г.

Решение № 3652 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5523/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Колев Койков, чрез процесуалния му представител против решение № 997 от 24.02.2012 г. по адм. дело № 9408/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържа се, че обжалваното решение противоречи на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че съдът не се е произнесъл по основанието за отмяна на оспорения акт, а именно не е обсъдена разпоредбата на чл. 88а от Наказателния кодекс (НК) и изводът за законосъобразност на оспорената заповед е неправилен. Доразвива съображенията си в писмени бележки. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който заповедта да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" към МВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Койков срещу заповед № З-5453 от 15.09.2011 г. на заместник директора на Главна дирекция "Криминална полиция", с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация на лицето № 917/04.08.1982 г., извършена в РУ -Царево на ОДМВР Бургас, тъй като реабилитацията не е ред основанията по чл. 160, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в установената писмена форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в съответствие с целта на закона. Релевантните за спора факти са установени правилно. По заявление на жалбоподателя е постановен изричен мотивиран отказ за снемане на полицейската му регистрация, извършена на основание чл. 59 от ЗМВР за престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което с влязла в сила присъда на същия е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година. На основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от четири години. Лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 07.12.1986 г. Отказът на ответника е мотивиран с разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. В чл. 59 от действащия ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им, като се спазват принципите на Закона за защита на личните данни. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 160, ал. 1 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, изчерпателно посочени в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР: 1. регистрацията да е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. да е налице влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание и 5. лицето да е починало. Сред тези хипотези липсва настъпване на реабилитация по право, поради което правилно и при спазване на материалния закон съдът приема, че оспореният акт, с който се отказва снемане на извършената полицейска регистрация, е законосъобразен и отхвърля жалбата като неоснователна. Аргументирано е заключението на съда, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право, са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Правилно съдът обсъжда разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от НК, тъй като в случая се касае за настъпила реабилитация по право. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието. Направеният извод за това, че настъпилата реабилитация не съставлява основание за снемане на полицейската регистрация, не се променя и с оглед разпоредбата на чл. 88а от НК. В случая следва да се отчете обстоятелството, че жалбоподателят е реабилитиран по право съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, поради което нормата на чл. 88а от НК е неприложима. Отделно от това посоченото в цитираната разпоредба заличаване на всички последици независимо от предвиденото в друг закон или указ, касае осъждането, а не се отразява на полицейската регистрация. Независимо от това дали е налице реабилитация по право или така наречената абсолютна реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за снемане на полицейската регистрация не е предвидено в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР и изводът за постановяване на оспорената заповед при спазване на материалноправните разпоредби е обоснован и съответен на закона. В касационната жалба са изложени принципно правилни съображения относно действието на Инструкцията за организацията на работата по криминалистическата регистрация на лицата, извършили престъпления от общ характер, утвърдена със заповед на министъра на вътрешните работи от 10.01.1973 г., но към датата на полицейската регистрация на жалбоподателя (04.08.1982 г.) има действаща законова разпоредба, която е приложима в случая - чл. 26 от Закона за народната полиция (в сила от 01.03.1977 г., обн. ДВ, бр. 89/1976 г., отм.). С оглед изложеното следва да се приеме, че полицейската регистрация е извършена на законово основание, поради което направеното от жалбоподателя възражение в обратен смисъл е неоснователно. Като достига до заключение за издаване на административния акт от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел и обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява правилно решение. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, не е налице соченото касационно основание за отмяната му, поради което следва да бъде оставен в сила. Ответникът не претендира присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,