Решение № 9513 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2010 г.

Решение № 9513 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Веселина Минкова Радкова, в качеството на управител на фирма " Си Ве Ма" ЕООД със седалище гр. София срещу решението от 4.05.2010 г. постановено по адм . дело № 01851/2006 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение - III-В състав. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ниновска прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Ответникът по касационната жалба - Столичен общински съвет не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение СГС по жалба на кмета на Столична община е отменил като незаконосъобразно решение № 115 по протокол № 71 от заседанието проведено на 23.02.2006 г., потвърдено с решение № 183 по протокол № 74/23.08.2006 г. на Столичния общински съвет. С това решение общинския съвет е бил продължен срока за отдаване под наем на общински имот на ул. " Одрин" № 62, представляващ УПИ - V, отреден за детски образователен център с площ 3 412 кв. м, кв. 283 по плана на София, местност " Зона Б-5", заедно с построена в него едноетажна сграда със застроена площ 145 кв. м (южно крило на 81 ОДЗ) на ЕТ " Си Ве Ма - Веселина Радкова" за срок от 7 години. Съображенията на съда да уважи оспорването са били, че общинският съвет съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, действително имал правомощия с решенията си да придобива, управлява и се разпорежда с общинското имущество, но в конкретния случай бил нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗОС и § 78, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗОС (публ. ДВ, бр. 101/2004 г.). Направен е извод, че с посочената разпоредба, законодателят е приел необходимостта от наличието на три предпоставки за да бъде продължен сключен договор за наем с общинско имущество, а именно: първата - да е налице такъв договор сключен за по-кратък срок от 10 години; втората: срокът на договора да не е бил изтекъл, към момента на продължаване на неговото действие и третата - да е налице искане направено от наемателя по съответния ред. Съдът е приел, че не била налице третата предпоставка, тъй като към момента на взимане на решението от общинския съвет не са били представени доказателства до общинския съвет изхождащи от наемателя. Допълнителни съображения, съдът е посочил, че съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 7 ЗОС, максималния срок за отдаване по наем на общински имоти - публична собственост е до 5 години, докато с решението си, общинския съвет е приел 7-годишен срок. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите изложени в мотивите на решението. Същите са направени след обстойно тълкуване на нормите на чл. 14, ал. 2 ЗОС и § 78 ПЗР на ЗИДЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗОС преди изменението й с ДР, бр. 15/2001 г. максималният срок за който може да бъде сключен наемен договор за публична общинска собственост е 5 години. Тази норма е императивна и тя не може да бъде дерогирана от разпоредбата на § 78, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗОС (ДВ, бл. 101/2004 г.). От данните по делото е безспорно, че договорът сключен между общината и ЕТ на 9.10.2003 г. е именно за такава собственост и за срок от 3 години. При тази фактическа обстановка, към момента на взимане на решението от общинския съвет, не е съществувала законова възможност за продължаване на неговото действие, тъй като от една страна по делото не са представени доказателства да е налице искане от страна на наемателя до наемодателя. А от друга - срокът на договора е изтекъл към 9.10.2006 г. и не е било налице второто от посочените по-горе кумулативни изисквания на § 78, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗОС. Като е достигнал до същия краен извод и е уважил оспорването от кмета на Столична община, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд - трето отделение,