Решение № 13428 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 912/2012 г.

Решение № 13428 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 912/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юрк. Данчо Василев, срещу решение № 1794/04.11.2011 г., постановено по адм. дело № 878/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 484/10.03.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в размер на 524,60 лв. ДДС, ведно със законната лихва. Макар в касационната жалба изрично да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от съдържанието й може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че осъществява редовен внос на стоки от Турция, като пред административния орган са представени доказателства за плащането на цената на тези стоки. Неправилно според касатора съдът е преценил представените по делото доказателства - договори и квитанция за плащане. Твърди, че според чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност е договорената стойност, реално платената или подлежащата на плащане, т. е. тази, която действително е платена или следва да се плати. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Костов. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив в писмена молба я оспорва. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: От събраните по делото писмени доказателства АСП е установил, че на 05.08.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0119799 "Садат" ООД е поставило под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стока шампоан за коса марка "Кортекс", нето тегло 1552 кг, с държава на изпращане Турция и изпращач "Екоким". За стоката е представена фактура № 948899 от 02.08.2010 г. на стойност 1064 евро и е декларирана митническа стойност 2081 лева. В момента на поставяне на стоката под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност Митница Пловдив е изискала от дружеството допълнителни документи и информация за стоките. С писмо с вх. № 2600-6223 от 15.12.2010 г. дружеството е предоставило инвойс № 948899 от 02.08.2010 г., договор, фактура № 8008 от 16.08.2010 г. доказваща платената цена. С продажби за износ от Турция за България изнесени в същия период, митническите органи са констатирали, че цените на сходни с процесните стоки е по-висока и декларираната митническа стойност с ЕАД № 10BG003000H0119799 не е реална и следва да бъде определена съобразно (чл. 30, § 2, б. "б" от регламент ЕИО 2913/92 г. Въз основа на тези данни Митница Пловдив е определила цената на стоката в размер на 4 704 лева и е определил да се плати ДДС в размер на 524,60 лв. За да отхвърли жалбата на "Садат" ООД срещу решението на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в размер на 524,60 лв., ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоката под режим - "свободно обръщение и крайно потребление" първоинстанционният съд е приел, че декларираната фактурна стойност не е реалната стойност. В представения договор не е посочена ясно и недвусмислено цената на стоките. В чл. 7 от договора се говори за "договорените между страните цени", но не са представени доказателства какви са тези цени. Няма представен платежен документ, от който да е видно, че само сумата по инвойс фактура № 948899 от 02.08.2010 г. е договорената цена. Представеното потвърждение от страна на турския контрагент също не доказва размера на договорената цена. Основателно и законосъобразно митническите органи са се усъмнили в декларираната стойност. От извършената съпоставка на продажба на сходни стоки от Турция за България са установили по-високи продажни цени. Правилно и законосъобразно се е преминало към определяне на митническа стойност по реда на б. "б" от чл. 30, § 2 от регламент ЕИО 2913/92 г. Обжалваното решение е неправилно. Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената, предвид представената по делото квитанция за вземане. От нея е видно, че тя е подписана от износител "Екоким" Турция. С ЕАД е представена и фактура № 948899/02.08.2010 г. със същата стойност. В този смисъл следва да се приеме, че това е именно договорената цена на стоките, които са внесени в България и за които е оформен митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление". Митническата документация е осчетоводена аналитично и хронологично във воденото от "Садат" ООД счетоводство. Между двете дружества е договорена доставката на стоката, предмет на процесния внос. Цените по договора са определени като базови, но изрично е вписано коя е оригиналната според договора цена, а именно тази по която купувачът заплаща стойност, вписана в представената фактура. Налице е взаимна обвързаност между документацията за осъществяване на вноса, договорните отношения между страните и счетоводното отражение на сумата по фактурата, респективно разчитането с бюджета. Предоставено е и потвърждение от страна на турския контрагент за размера на договорената цена. От събраните доказателства е видно, че действително платената цена за процесната стока 2081 лева, т. е. безспорно е установена подлежащата на плащане и реално платена цена. В административното преписка липсват безспорни писмени доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и, че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като едно твърдение в решението на началника на митница Пловдив, неподкрепено с никакви доказателства. От представените от процесуалния представител на административния орган доказателства - ЕАД и инвойс фактура, послужили като основание за определяне на нова митническа стойност на база сравнение на сходни цени, не може да се направи извод, че се касае за сходни стоки. На първо място касае се за шампоан в разфасовка от 500 мл, а внесения от "Садат" ООД продукт, за който се твърди, че е със занижена цена е в разфасовки от 250 мл. Вносът е осъществен в предходен период и от различен доставчик "Еосрос Козметик Ве Гида Сат Так" ЛТД Истанбул. Не става ясно и дали това са сходни продукти като качество, нито пък как е определена тяхната цена, имайки предвид, че стойността на една стока е съвкупност от много фактори като вид и количество на вложените материали, производствени разходи, вложен труд и заложена печалба. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно платената или подлежащата на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33 от същия регламент при условията на б. "а"-"г". Наличието на фактура, издадена от износителя, както и наличието на квитанция за плащане на фактурираната стойност са доказателство, че посочената в ЕАД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена. Предвид това митническите органи не са имали основание да определят нова, по-висока митническа стойност, тъй като възникналото у тях съмнение не е подкрепено с надлежни писмени доказателства, а е обосновано само с твърдения, които са неоснователни и недоказани с надлежни писмени доказателства. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което да се отмени оспореното митническо решение. При този изход на делото на касатора "Садат" ООД следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция, за които е представил доказателства, в размер общо на 500 лева. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,