Решение № 9241 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2017 г.

Решение № 9241 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. И. К. от гр. С. против решение № 351 от 14.11.2016 г., постановено по адм. д. № 477 по описа за 2016 г. на Административен съд - В. Т.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът - О. В. Т. оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, като разгледана по същество е основателна, а обжалваното решение е изцяло неправилно във всички негови части. С обжалваното решение АС - В. Т. е отхвърлил иска на Г. И. К. от гр. С. против община В. Т. за заплащане на сумата от 262 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от обявен за нищожен административен акт - акт за прилагане на принудителна административна мярка от 4.05.2013 г. по чл. 171, т. 5 ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, осъдил е ищцата да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв. Решението на АС - В. Т. е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано в двете негови части. Делото е изяснено от фактическа страна, доколкото административният съд се произнася повторно по съществото на правния спор, след отмяна и връщане на делото, постановено по адм. д. № 3603/2015 г. по описа на ВАС. Ф. обстановка не е спорна, и тъй като същата е била изложена в постановените преди това съдебни актове на АС - В. Т. и ВАС, не се налага същата да се сочи отново. Основният мотив за отхвърляне на исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 262 лв. претендирано от ищцата Г. К. от община В. Т. по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се изразя в това, че тъй като О. В. Т. е юридическо лице, съгласно разпоредбите на ЗМСМА, но не е страна по материалното правоотношение, предмет на съдебния спор, същата се явява "ненадлежен ответник" в гражданскоправния смисъл на думата и искът срещу този ответник следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а не приет за недопустим, съгласно задължителните указания на ВАС. Според съда извън всяко разумно съмнение е да се предположи, че ПАМ е допринесла за сочените от ищцата негативни преживявания, определяни в доктрината и практиката като неимуществени вреди, но съгласно утвърдената практика по прилагане на ЗОДОВ вредите не се предполагат, а подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства, като не са доказани в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на отговорността на държавата, предвидени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК. Развити са съображения, че издаденият незаконосъобразен административен акт, обявен за нищожен по съответния ред, е проява на административна дейност от правен субект, натоварен изрично с упражняването на административни правомощия. Според съда обаче този субект не е част от администрацията на ответната община, поради което макар на дружеството да е възложено от Кмета на общината да упражнява административни правомощия, то последиците от това, вклч. имуществени остават за сметка на дружеството. Не е налице фактическа или правна връзка, която да постановява отговорност на общината за акт, издаден от служител на това търговско дружество, защото последното не действа от нейно име и за нейна сметка, а оперира като самостоятелен субект на търговското право, който може да отговаря с имуществото си. Не се установява освен това, наличието на пряка причинна връзка между настъпилите вреди за здравето на ищцата и незаконосъобразния административен акт. Поради това, предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени страх, безпокойство, притеснения, страдания и неудобства, както и влошаване на здравето, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а според чл. 8, ал. 1 от същия закон обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Следователно, обезщетение за вреди от административна дейност могат да се търсят единствено по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но не и по друг правен ред. Материалната отговорност за вреди от административна дейност е за държавата, респ. общините, те са тези които я носят по отношение на увредените граждани и организации/ това е така, тъй като само на техните органи и длъжностни лица са възложени административни правомощия/. Частноправните субекти не са включени в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, те не са публичноправни субекти и не могат да са отговорни за извършване на административна дейност. Конституираните като ответници юридически лица не са отговорни в материалноправен смисъл, те са само процесуални субституенти на държавата, респ. на общините. След като съдът е приел, че обявеният за нищожен акт, с който е приложена ПАМ спрямо ищцата е издаден в резултат от административна дейност - извод, почиващ на правилна интерпретация на фактите, по възлагане на правомощия от кмета на община В. Т., необосновано и в противоречие със закона се явява становището, че общината няма да носи отговорност по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Законът, който е създаден за да обективира в правната действителност основното право на гражданите на обезщетение от незаконна административна дейност - чл. 7 КРБ, дава защита срещу държавата и общините като публичноправни субекти при условията, посочени в хипотезата на тази правна норма, без значение какви са действителните отношения между възлагащия правомощията орган и лицата на които тази дейност се възлага. Именно поради това законът урежда регресната отговорност на виновното длъжностно лице - чл. 9, ал. 1 ЗОДОВ. За гражданите обаче тази отговорност е обективна, безвиновна, това е отговорност на общината, респ. държавата, които правни субекти са страни в материалното правоотношение., те са тези които и по Конституция и по закон насят материалната отговорност за вреди. За ищцата, като потърпевша от незаконна административна дейност не съществува друг ред за търсене на обезщетение. Гражданскоправният ред ще бъде неприложим поради изричната новела на чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ и специалния характер на този закон спрямо чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД. Налице е основание за ангажиране на отговорността на община В. Т. по реда на чл. 203 АПК. Правилни са изводите на съда, че нищожният акт извън всяко съмнение е породил неблагоприятни последици в емоционалната и психо-физическата сфера на ищцата, и от тази гледна точка необоснован е изводът за недоказаност на твърдените неимуществените вреди. Пред съда са били представени писмени доказателства за намалената трудоспособност на ищцата, установено сърдечно заболяване, поради което обстоятелството, че автомобилът не може да се ползва по предназначение доказва понасянето на вредите. Налице е пряка причинно-следствена връзка между нищожния акт и понесените вреди, които следва да се обезщетят изцяло. Неправилно е решението и в частта, с която се възлагат разноски в производството. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съдът е постановил решението си в частта за разноските в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ - разпоредба, която и специална по отношение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В тази част решението също следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд