Решение № 16397 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2018 г.

Решение № 16397 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. П. против решение № 3969/13.06.2018 г. по адм. д. № 3138/2016 г. на Административен съд – С.-град. И. твърдения за неправилност на решението и иска да бъде отменено. Ответникът – Столична община, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно искът е отхвърлен като неоснователен, защото бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по чл. 257, ал. 1 от АПК не е установено. Задължението за извършване на фактически действия по облагородяване на междублоковото пространство в жилищните комплекси не произтича пряко от нормативен акт, а тяхното осъществяване е опосредено от предхождащи ги административни актове и в частност ПУП – план за регулация и застрояване. Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, междублоковото пространство на блоковете № 4, 5 и 6 на ж. к. "Д. 1" е оформено като локални градинки още през 1975 година. По сега действащия ПУП за преструктуриране на ж. к. "Д. 1", одобрен с решение № 555 по протокол № 19/28.04.2016 г. на Столичен общински съвет, тези площадки са унищожени, като е предвидено разширение на откритите паркинги пред блокове № 5 и 6, поради което съдът правилно е приел, че за ответника не е налице задължение да извърши конкретни фактически действия пряко произтичащи от нормативен акт. Следователно в случая недоказани остават както вредите, така и причинно–следствената връзка между тях и твърдяното бездействие на общинската администрация и правилно съдът е отхвърлил изцяло иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба от Т. П. от [населено място] против Столична община за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 14 000 лева, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на общинската администрация да облагороди междублоковото пространство на блокове 4, 5 и 6 в район "И.", Столична община. Съдът е отхвърлил иска. Приел е, че задълженията за извършване на фактически действия по облагородяване на междублоковото пространство в жилищните комплекси не произтичат пряко от нормативен акт, а тяхното осъществяване е опосредено от предхождащи ги административни актове и в частност ПУП – План за регулация и застрояване. По сега действащия ПУП за преструктуриране на ж. к. "Д. 1", одобрен с решение № 555 по протокол № 19/28.04.2016 г. на Столичния общински съвет, тези площадки са унищожени, като е предвидено разширение на откритите паркинги пред блокове с № 4, 5 и 6, поради което и за ответника не е налице задължение да извърши конкретни фактически действия пряко произтичащи от нормативен акт. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия закон. Доказателствата по делото установяват, че Т. П. е собственик на [жилищен адрес], [населено място]. Той е отправял многократни запитвания до районната администрация относно облагородяването на междублоковото пространство и относно застроителните планове за това пространство. В отговор на тези си запитвания е получавал писма, за които твърди, че съдържат лъжи в частта относно градоустройствения статут на междублоковото пространство на блокове с № 4, 5 и 6 на ж. к. "Д. 1", поради което се е почувствал унизен. Във всички писма той е получавал информация относно градоустройствения статут на района и предвижданията на ПУП. Съдът е назначил по делото съдебно-техническа експертиза, и в заключението си вещото лице е заключило, че не е допустимо изграждането на детска площадка в УПИ І-2441 на кв. 3 и УПИ І-2442 на кв. 4, защото като мероприятие не е заложено по сега действащия ПУП. Същото би могло да бъде допустимо само след промяна в приетия вече ПЗР и изготвянето на съответния инвестиционен проект. Обосновани са изводите на съда, че в случая не е налице бездействие на административния орган по смисъла на чл. 256 АПК и чл. 257 АПК /отм/. Посочените разпоредби предполагат неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт. Дейността по облагородяване на междублоковото пространство се урежда от устройствени планове и се реализира като комплексна стопанска дейност от органите на изпълнителната власт, съобразно уредените в законите правомощия на всеки един от тях. Изводите на съда са съобразени със заключението на вещото лице, което е посочило като допустимо изграждането на детски площадки, поради това че като предвиждане не е заложено по действащия ПУП. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините. А съгласно чл. 62, ал. 9 ЗУТ подробните устройствени планове за паркове и градини се приемат с решение на общинския съвет, независимо от техния териториален обхват. Правомощие по чл. 44, т. 13 ЗМСМА на кмета на общината е да възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и да организира изпълнението им. Одобряването на устройствен план, възлагането на инвестиционен проект, съгласуването на проекта, разрешаването на строителството, финансирането му, възлагането на строежа по реда на закона за обществените поръчки са етапи от изграждането на зелени площи в урбанизирани територии. Преминаването през тези етапи е свързано с издаването на административни актове, всеки един от които има различни правни последици. Нито един от тези етапи не представлява изпълнение на фактически действия, произтичащи от закон. Касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3969/13.06.2018 г. по адм. д. № 3138/2016 г. на Административен съд – С.-град. Решението е окончателно.