Решение № 10267 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2016 г.

Решение № 10267 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция по безопасност на храните - Софийска област, гр. К., ул. "Ломско шосе" № 22 срещу Решение № 486 от 10.05.2016 г. на Административен съд, С. област, постановено по административно дело № 1105/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед № 1833 от 13.11.2015 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните - Софийска област, с която на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните за нарушение по чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 58 от Наредба № 5 от 26.05.2006 г. за хигиената на храните (отм.) считано от 16.11.2015 г. е спряна експлоатацията на част от обект "Супермаркет", рег. № 232100141, находящ се в гр. К., с дейност изготвяне и предлагане на многокомпонентни кулинарни ястия.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен и необоснован счита извода на съда за непосочени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за действително извършени нарушения. Сочи, че в Доклада от 05.11.2015 г., въз основа на който е издадена Заповед № 1833, са описани ясно, точно и конкретно всички относими факти и обстоятелства, в т. ч. нарушените нормативни изисквания.

Неправилен счита извода на съда, че органът излязъл извън параметрите на чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните (ЗХ). В заповедта ясно е посочено правното основание, а и самото наименование на заповедта съдържа уточнението "за спиране експлоатацията на обект".

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди Заповед № 1833. Касаторът се представлява от адв. Д. М., Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - "Проми" ООД, счита същата за неоснователна. Правилен е изводът на съда, че описаното в заповедта нарушение не кореспондира със сочената за нарушена законова норма. Конкретните условия и срокове за съхранение на особено бързоразвалящи се хранителни продукти са в чл. 9 от Наредба № 16 за хигиенните и ветеринарно-санитарните изисквания за съхраняване и използване на особено бързоразвалящи се хранителни продукти (Наредба № 16), но тази разпоредба не е посочена в оспорената заповед.

Правилен е изводът на съда за препращащия характер на чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ като приложението й изисква конкретно посочване от фактическа и правна страна на вменените нарушения. Правилен е и изводът на съда за несъответствие на приложената мярка с разпоредбата на закона. Излага допълнителен довод за незаконосъобразност на заповедта с оглед липсата на мотиви за избраната мярка.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. А. Ч., Адвокатска колегия, гр. Р..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е постановено при грешна оценка на доказателствата и неправилно е приложен материалният закон. Органът е установил конкретните нарушения видно от доказателствата по делото и липсата на конкретно препращане към разпоредбите на Наредба № 16 не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта. Таблицата към чл. 9 от Наредба № 16 не съдържа компоненти, които да са относими към установените по делото факти, поради което не може да служи за попълване на съдържанието на чл. 60, ал. 5 Наредба № 5. Поради изложеното съдебното решение следва да бъде отменено.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 05.11.2015 г. инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните, С. област, извършва проверка на обект "Супермаркет", находящ в гр. К., ул. "С." ..№..., експлоатиран от "Проми" ООД. При проверката е установено, че многокомпонентни кулинарни ястия се съхраняват при стайна температура като при извършеното контролно замерване в дълбочината на продукта с калибриран термометър, предоставен от фирмата, се установява температура в средината на готовите ястия под допустимия минимум от 63 градуса. За проверката е изготвен доклад, в който са изброени отделните видове ястия и установените за тях температури.

1. На 13.11.2015 г., със Заповед № 1833, издадена на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ за нарушение на чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 58 от Наредба № 5 е приложена принудителна административна мярка "спиране дейността в обекта" - изготвянето и предлагането на многокомпонентни кулинарни ястия.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед на чл. 51, ал. 1 ЗХ.

Приема, че разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 5 (отм.) има бланкетен характер, тъй като не установява конкретни критерии за видовете хранителни продукти, които трябва да се съхраняват при температурни условия и какви са тези условия. Конкретните условия са посочени в чл. 9 от Наредба № 16, но в акта не са посочени конкретните нарушени разпоредби на Наредба № 16. Приема, че разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ е препращаща и изисква конкретно посочване от фактическа и правна страна на вменените нарушения. Непосочването в заповедта на конкретните нарушения съдът приема за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което обосновава липса на мотиви.

Съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна и с оглед на приложената мярка - "спиране на дейността в обект", каквато мярка в Закона за храните не съществува. Непрецизното формулиране на мярката е довело до излизане от параметрите на чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ.

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя.

Изводът на съда е правилен.

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и доводите в тяхна подкрепа сочат, че спора по делото е досежно приложението на материалния закон и обосноваността на съдебното решение. Макар касаторът да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила фактически не сочи доводи в подкрепа на това твърдение. Налице е бланкетно посочване на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда този порок на съдебния акт.

Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните пороци са два: необоснован извод за липса на фактически основания в акта и съответствието с чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ.

Касаторът твърди, че всички относими факти и обстоятелства са подробно описани в изготвения за проверката доклад, поради което изводът на съда за липса на фактически и правни основания е неоснователен.

Както изрично сочи и съдът, фактическите и правни основания за издаване на акта са неговите мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 1 АПК. Преценката на органа за фактите и правото дават пълна представа за неговия мотив да постанови акта. Фактическите основания са това, което дава основание на органа да упражни компетентността си като постанови съответния акт. Без фактите съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на компетентността на органа. Правните основания са тези, които сочат целта на акта, целта на упражнената власт. Те определят какво органът е искал да постигне с издаването на акта. Към това значение на фактическите и правни основания следва да се прибави и възможността, която наличието им дава на адресата на акта да осъществи ефикасно защитата на своите субективни права и законни интереси.

Именно поради горното съдът винаги приема, че липсата на фактически и правни основания прави административния акт незаконосъобразен и е основание за неговата отмяна.

Какво показват фактите по делото?

Безспорно е, че органът установил температурата на конкретно изброени в доклада кулинарни продукти. Така установената температура органът твърди, че не съответства на изискванията. Но на кои изисквания не съответства органът не е посочил. Както обосновано приема и съдът, сочената за нарушена разпоредба на чл. 60, ал. 1 Наредба № 5 (отм.) е бланкетна. Член 60, ал. 1 от Наредба № 5 (отм.) изисква съхранение на суровините, хранителните съставки, междинните и крайните продукти, които представляват благоприятна среда за размножаване на патогенни микроорганизми или за образуване на техни токсини при температурни условия, които не допускат поява на риск за здравето на човека. Следователно, от разпоредбата не може да се установи налице ли са твърдяните температурни несъответствия на проверените продукти, защото нормата не съдържа релевантните правила и нормативи.

По отношение на разпоредбата на чл. 58 от Наредба № 5 (отм.) следва първо да се посочи, че тя съдържа две хипотези. Коя от двете или и двете органът е приел, че са налице от акта не може да се установи. Когато една правна норма съдържа различни хипотези органът е длъжен да посочи, коя от тях счита, че е осъществена. И второ. Нормата, както и тази на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 5 (отм.), единствено съдържа общо правило - да се осигуряват на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни условия за съхранение, които не допускат развалата или замърсяването им. Следователно и от тази разпоредба не може да се установи налице ли са конкретни нарушения на начина на съхраняване с оглед на развалата или замърсяването на продуктите.

Именно поради това съдържание на правните норми, сочени от органа като правно основание за издаване на оспорената заповед, съдът изрично приема в мотивите си, че органът не е индивидуализирал конкретното нарушение, т. е. това правило, което определя за съответните продукти съответната температура, за да може съдът да извърши проверка на изводите на органа за допуснато нарушение.

Факта, че в доклада са изброени проверените продукти с установената температура все още не значи наличие на необходимите фактически и правни мотиви, за да може съдът да извърши проверка и адресата на акта да може да защити правата си. Органът е трябвало да посочи конкретните нарушени правни норми, т. е. да подведе фактите към правото. Дали това е чл. 9 от Наредба № 16 и съответно приложението към него или някаква друга норма съдът не може да преценява, а и въз основа на едно такова допускане не може да прави преценка за законосъобразността на акта. Органът е този, който знае кои са относимите правила, които адресатът на акта се твърди, че е нарушил.

С оглед на горното неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на изводите на съда досежно липсата на фактически и правни основания. Този порок на оспорения акт е налице и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Касаторът твърди, че съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ. Видно от съдържанието на разпоредбата принудителната мярка, която органът има правомощието да прилага е "да спира експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на части от тях" временно или завинаги при установяване на нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт. Видно от диспозитива на оспорения акт органът действително не формулирал достатъчно прецизно принудителната мярка, която прилага. Но, както сочи и касаторът, наименованието на заповедта е точното наименование на принудителната мярка, а и волята на органа очевидно е достатъчно ясно изразена и не оставя съмнения относно вида на мярката.

Безспорно е, че органът трябва прецизно да се отнася към редакцията на принудителните мерки, защото те са сериозна форма на държавна принуда и имат пряко и незабавно въздействие върху правата и законните интереси на адресатите. Доколкото обаче, липсата на фактически и правни основания е основание за отмяна на оспорената заповед, то наличието или липсата на друго основание не води до промяна на крайния извод за незаконосъобразност на Заповед № 1833.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, направил въз основа на тях обосновани фактически изводи и правилно тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция по безопасност на храните - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатора, да заплати на "Проми" ООД направените по делото разноски. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.06.2016 г. разноските на ответника са в размер на 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд